Да имаш репутация на някой, който никога нищо не печели, не е особено приятно. Още повече - във футбола, където феновете и медиите могат да бъдат крайно язвителни, жлъчни и безпощадни.

Враговете на Шалке го наричан "клуб на лузъри", защото "кралскосините" никога не са печелили титлата в ерата на Бундеслигата, след нейното създаване в началото на 60-те години. В Германия феновете на други отбори се присмиват на лудата и многобройна армия, която следва навсякъде тима от Гелзенкирхен.

И все пак, съгласете се, много по-добре е да ти се смеят като на вечно губещ, отколкото да те заклеймят като нацист.

Именно с тази репутация клубът се бори вече повече от 70 години.

Любимият клуб на Фюрера. Галениците на националсоциалистите. Приятелите на Гестапо. Какво ли не...

Всъщност обаче, наистина ли Адолф Хитлер е харесвал футбола? И дали е подкрепял "сините", както дълги години е натяквано от техните съперници?

През 2008 г. британският в. "Таймс" разработи темата за футболните пристрастия на най-важните фигури на планетата през XX в. За Хитлер пишеше:

"Подкрепял е Шалке и дори е искал да премести отбора в Берлин във времето, в което е бил на власт. Това са години, в които "кралскосините" печелят шест от седемте си титли. Тяхната философия е пасвала идеално на наци пропагандата за това, че "ако се държите здраво заедно, независимо от произхода си, ще успеете". А и капитанът им се е възползвал от лични облаги, свързани с Гестапо."

В отговор Шалке написа официално писмо до вестника:

"Проверихме задълбочено, но никъде не открихме някога трибуна на нашия стадион да е била кръстена на Фюрера. Също така изгледахме всеки епизод на сериала "Ало, ало" (за нацистите и съпротивата срещу тях във Франция), за да намерим следа по темата, за която пишете. Но не открихме. Да заключите, че Хитлер е бил фен на Шалке само, защото клубът ни е печелил титли по времето на неговата власт, е все едно да напишете, че Маргарет Тачър е била фенка на Ливърпул! Абсурдно!"

И все пак - каква е точно историята на фюрера, футбола и Шалке?

Според източниците, описали отблизо личния живот на Хитлер, той никога не е харесвал тази игра. Проявявал е интерес, но повратен момент е финалът на Олимпиадата от 1936 г., когато Германия губи в Берлин от Норвегия с 0:2 и не става шампион. Това е и единственият мач по футбол, за който се знае със сигурност, че е гледан на живо от фюрера. Не, не е харесвал нито играта, нито играчите. Но това не значи, че пропагандната му машина не е използвала тяхната огромна популярност сред народа.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Историята започва с четворки. На 4 май 1904 г. е създаден гимнастическият и футболен клуб Вестфален Шалке, като група ученици му избират и екип - жълто и червено.

Шалке 04, както се казва и днес, се появява през 1924 г., вече основно съставен и подкрепян от миньори в Гелзенкирхен, облякъл тъмносиньото, което сам определя като "кралскосиньо".

Клубът става основна сила в страната в края на 20-те години, когато се разгръща стил с пасове по земя, а не с типичното за онова време изритване на топката към нападателите.

Шалке става символ на революционната игра, при която противникът почти не получава топката. В основата на този нов стил са двама братя - Ханс и Фред Балман. Те са израснали в Англия, където се влюбват във футбола, но след Първата световна война са депортирани в родината им. Установяват се в Рур, заиграват в Шалке и са идеолози на новия стил.

Играчите на този отбор правят невиждани дотогава неща за германските зрители. Задни ножици, пасове с петички и двойни подавания. Игра, която изправя на крака хората. На един мач с Фортуна Дюселдорф над 70 000 пълнят трибуните. Традиционно двубоите гледат тълпи от по 40 000. 

През 1933 г., с идването на Хитлер на власт, не само футболната система в страната се променя.

Но в нея настъпва реорганизация и, за да стигне до националния шампионат, Шалке играе в регионалната лига, където в 7 от следващите 11 сезона завършва без загуба (при 16 отбора). Доминацията е огромна, а в основата на отбора са двама души - Фриц Шчепан и Ернст Куцора. Те са звездите на отбора и между 1932-ра и 1943-а вкарват общо над 450 гола за него.

По това време в Германия набира сила партията на Хитлер (NSDAP - Националсоциалистическа Германска работническа партия), взела властта и с лавинообразно растяща популярност. Двамата асове на Шалке също са членове - поне за тях се знае. Ето ви първи довод на тези, които разработват тезата за "фюрера е бил от кралскосините". А всъщност, партията има над 7 милиона членове, така че няма нищо странно поне двама от тях да са били от отбора.

През 1934-а Шалке печели първата си титла след победа на финала над Нюрнберг с 2:1. Това е година след идването на власт на Хитлер. Храна за изводи и доста митове...

Куцора и Шчепан са звезди в цялата страна, а най-успешната ера на този клуб с изключителна игра на отбора, съвпада с управлението на фюрера. Той никога не е гледал мач на отбора на живо, но свързването на неговото име с това на клуба има още опорни точки, на които здраво стъпва през годините.

Шчепан, освен страхотен играч, е и лице на пропагандата. Той изнася речи в Рур за подкрепа към "Фюрера, който се е борил за нас и е време ние да обединим усилия за него". Наистина - това е документирано.

И не само това. Асът на тима получава възможност да купи на безценица еврейска фабрика, отнета от собствениците. Част от политиката на Хитлер за национализиране на собственостите на евреите. А точно двамата, от които е отнета тази - Сали Майе и Джули Лихтман, са депортирани и екзекутирани някъде край Рига.

Шчепан е знаел какво купува, защо го взима "без пари" и какво се е случило със собствениците му. Доказателствата за деянието на капитана, който е такъв и в националния отбор на Германия по това време, принудиха Шалке да се откаже от идеята да кръсти улица край стадиона си на него. А Шчепан не е кой да е - наричат го "мозъкът на Германия" на футболния терен. Нещо като Бекенбауер преди Бекенбауер.

Та за него "Таймс" пише в статията си от 2008 г.

Както и за това, че Гестапо обожава да избутва като пример Шалке с неговото миньорско потекло - ето ги, тръгнали са от мините, а имат шампионски отбор! И тук историята съвпада. Това е типично за пропагандата от онова време, за която е добре дошло, че тим, толкова близък до масите, работниците, обикновените хора, е толкова необикновено добър на терена и шампион!

Куцора също е член на партията, но за него няма данни да се е облагодетелствал от режима. Двамата обаче, а те са баджанаци - женени са за сестрите на другия - са замесени в друг скандал.

След титлата от 1934 г., полските медии пишат: Титлата на Германия е в наши ръце! Повечето от играчите на Шалке са от полски произход, включително Куцора и Шчепан. Те двамата пишат декларация: "Ние сме германци, нашите родители са се родили в Германия. Не сме полски емигранти, а немци, с което се гордеем!".

В изследване, продължило години, историкът Нилс Хавеман пише под заглавие: "Футболът под свастиката", следното: "Четири клуба по това време могат да минат за близки до партията на Хитлер - Вердер, Щутгарт, Мюнхен 1860 и Шалке. Това са и най-добрите отбори, а партията обича да дава на народа добрите примери и да ги насърчава.".

Кралскосините печелят 6 титли между 1934 и 1942 г., както и първия дубъл в историята на германския футбол (1937 г.). Те са отборът на това време в страната.

Една снимка от финала на националното първенство през 1939-а е паметна, но тя дава повече отговори от въпроси.

18 юни, Берлин. Шалке размазва в мача за титлата Адмира (Виена) с 9:0.

Всички австрийски клубове по това време са в германската лига, тъй като година и половина по-рано Хитлер е присъединил Австрия. Фотосът (долу) е след края на двубоя, когато играчите на Шалке се радват на терена на титлата. Само двама от тях са сложили фланелки с орела и свастиката, толкова натрапчиво типични за всяка снимка от страната в онези години. Останалите са по екипите си от мача.

Ако това е отборът на фюрера, едва ли щеше да бъде награден без да му се наложи да се премени "в униформа". Нещо повече - след нов задълбочен исторически сондаж, клубът официално обяви причината: Двамата са били принудени да носят тениските с Reichsadler (имперския кръст), защото в дните преди мача са привикани и вписани в армията. Имената им са Ото Швайсфюрт и Валтер Берг. И проверката в регистрите доказва, че Шалке не лъже.

74 дни след този мач Хитлер напада Полша и започва Втората световна война.

Шалке продължава да доминира, вдига титлата още два пъти преди края на най-голямото кръвопролитие на века. През 1958 г. я печели за последен път, още преди да бъде сформирана Бундеслигата (1963).

Нея клубът от Гелзенкирхен така и не успява да спечели. В момента, между другото, отново има силен отбор и е по върховете на класирането. Съвсем отделна тема.

Та, бил ли е Адолф Хитлер футболен запалянко? Категорично не.

Толериран ли е бил Шалке по времето на неговото управление? По-скоро не.

Точната формулировка вероятно е, че играчите на най-силния отбор са били идеално лице на пропагандата - издигнали се от най-ниското ниво, от миньорския район на Рур, до звезди на страната си.

Но ето, че историята на един клуб, която можеше да започва и завършва с революционния стил, променил футбола в Германия между двете войни, е завинаги белязана от съмнението. Историкът Щефан Гох, който през 2004-а създаде книга за всички 100 години на клуба, избра да я озаглави така:

"Между синьото и бялото има и малко сиво".

Точно това е сивото - онази част от историята, която противниците опитват да представят като "нацисткото минало" на Шалке.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos