17-11-2017 20-11-2018

Историята на Мо Салах - как се става Бог

Египет е влюбен в нападателя - той е политически независим, бърз като вятъра и значим като пирамидите

12:44 | 25 април 2018 | Редактор : Динко Гоцев 2 4422 Снимка: Getty Images

По улиците е прашно, горещо и тихо. Няма шум от търкалянe не някоя отмъкната ламаринена кофа, от топката, която тупка между босите крака на децата.

Шампионска лига

Край Нил всичко е някак застинало в спокойствието на следобеда, в мъртвилото на някакво неясно очакване.

Кайро не е тук. Всъщност - тук си е, но хората не са тук, а на хиляди километри в мислите си. Милиони чифтове очи са вперени в една точка на пълна концентрация. Дясната обувка на Ектор Белерин.

Тя почти докосва топката, но за миг едно малко дяволче подлага глава и я отмъква. Това са няколко секунди, в които тишината вече я няма.

От околните прозорци се чуват викове. Египет тича с топката, заедно със своя герой. Мохамед Салах бутна точно три пъти топката в своя 70-метров спринт, преди да я прати покрай Петер Чех в мрежата на "Арсенал".

Белерин е изпуснал Мо, Кайро е на път да изригне ("Ливърпул" - "Арсенал" 4:0). Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Гласовете се смесват - хиляди на "Коп", милиони в дневните на домовете в Кайро, Порт Саид, цялата страна. Гол на Салах за "Ливърпул" срещу "Арсенал", гол за цял Египет!

Историята е от септември 2017 г., когато в един неделен следобед лудата по футбол страна в Северна Африка осъзна - има си световна звезда. Салах вече не бе просто "един много добър футболист". Той блестеше ярко.

Оттогава изтече много вода. Та чак до вторник вечер, когато светът на футбола хорово зяпна от удивление как къдравото парче живак в червена фланелка разпиля по терена "Рома" в полуфинал от Шампионската лига.

Удивителното е, че Мохамед играе, сякаш няма значение дали мачът е контрола преди сезона, или най-важният, полуфиналният. На една ръка разстояние от финала и купата.

Това малко божество - защото той в момента е точно това за родината си - изправя на нокти целокупната нация с всяко свое докосване. За феновете на "Ливърпул" няма какво да говорим. Те пеят до прегракване песента за "Мо Салах, който лети по крилото и е Египетски крал".

Историята на човека, който в момента е сравняван с Лео Меси и Кристиано Роналдо, започва много, много далеч от блясъка на прожекторите. Безкрайно далеч от славата на "Анфийлд" и лукса на Шампионската лига.

Мохамед Салах Гали е роден на 15 юни 1992 г. в Нагриг. Това е селце с една шепа население, което е сравнително близо до Басион, който пък е на стотина километра от Кайро. На някои карти е отбелязано и като кварталче. На други го няма. Е, тоест - нямаше го до преди няколко месеца, но откакто световните медии следят всяка новинка около Салах, е нанесено.

Мечтата му е да отиде в големия град. Да стане звезда - едва ли, защото от дете е толкова тих и притеснителен, че чак е плашещо.

Дотолкова, че в съблекалнята на първия му отбор "Ел Мокавлун" (известен повече като като "Араб Канстръктърс"), се смеят: Малкият Мо не иска да се съблича пред тях. Но си го харесват, защото не спира да се усмихва.

Появява се там на 14 години. Пътува четири часа в едната посока за тренировка, защото Нагриг е много далеч от Кайро.

Всеки ден, седмица след седмица, месец след месец. Сменя по няколко автобуса. Един от неговия град до Басион. След това от там до Танта. Нататък - рейс до Кайро, откъдето вече с градския транспорт стига до квартала Наср, където е клубът.

Но качествата му не могат да се скрият.

Салах е изключително бърз и има толкова силен ляв крак, че на 17 години го пускат да играе. На 18 е титуляр в първия тим, за няколко мача като ляв бранител, но бързо пратен в предни позиции.

Liverpool hero Mohamed Salah is building a school and a hospital in his hometown of Nagrig https://t.co/1HpTX2OUzg pic.twitter.com/ahzzI8dicu
— Olori FashWhyte (@Team_BBME) April 17, 2018

На 19 разбират, че е твърде добър за отбора. На 20 Египет знае, че националното първенство е тясно за класата му.

Съдбата се намесва, защото всичко днес можеше да е много различно.

През февруари 2012-а египетското първенство е спряно за неопределено време след трагедията на стадиона в Порт Саид, където загиват 74 привърженици на "Ал Ахли". Един от двата топ отбора в страната, както и двигател на революцията на площад Тахрир, започнала и тлееща след 2011-а.

И е време най-добрите футболисти в първенството да потърсят къде да играят футбол, защото в родината дълго може да няма мачове.

Салах е толкова тих и незабележим, че остава един от малкото играчи в Египет по това време, който не се изказва за политика. Не яхва вълната. Не говори за революцията, за убеждения, за свобода. Не търси популярност в дните на популизма. Той мисли само за едно - как да стане по-добър футболист.

"Базел" го изстреля в европейския футбол. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

На 20 години, в седмиците след трагедията в Порт Саид, Мохамед преминава директно от мъничкия си отбор "Ел Мокавлун" в швейцарския "Базел". Без да играе за грандовете "Ал Ахли" и "Замалек" - което е почти нечувано.

Вероятно за това медиите не му обръщат голямо внимание. Не е от звездните имена. На 20 той е в Европа и трябва да се оправя сам в свят, за който само е гледал по телевизията.

Днес всичко това е основната причина Мо Салах да е Бог за Египет. Не е обвързан с пристрастията на ултрасите, не е "враг" за никого, а страстите на тема "Замалек" срещу "Ал Ахли" в страната са толкова силни, че понякога са пагубни за националния отбор и каузата му.

Салах не е засегнат от тях. Той е народният герой.

Оставете настрана, че е най-популярният футболист на тази държава по света. С огромна разлика. И че "гласуваха" за него над 1 милион египтяни, дали протестен вот на изборите наскоро.

Срещу един от идолите си - Франк Лампард, с когото после игра в "Челси". Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Дори и двата гола, с които класира отбора на първи Мондиал от 1990-а, и тях дори оставете. Споменаваме и железните му нерви да бие дузпа в 96-ата минута срещу Конго за успеха с 2:1 през, ноември, празнуван три дни в страната. И той затвърди статута.

Но основното е друго - малкият бързоног нападател никога не се е замесвал в политика, не е взимал страна, няма "тъмно минало" и е нещо като необходимата обединителна фигура за народ, който има нужда от чисти герои.

Египет има население от около 96 милиона. Още десетина живеят зад граница. Е, говорим за божество за над 100 милиона души! Божество. Във вторник вечер Кайро пак спря да живее и впери очи в телевизора, за да изригва като вулкан при головете (2) и асистенциите (също 2) на Мо срещу "Рома". Той е идол.

Салах праща своите послания към египетския народ с головете си. Дотук те са 43 за сезона във всички турнири, в 47 мача. Ако не вкара, все едно двубоят не се е играл, толкова странно звучи.

Първият му треньор Диа ел Саед, който го води и в клубния тим, и в отбора на Египет до 20 г., разказва:

"Слушаше внимателно, никога нищо не казваше, но изпълняваше инструкциите безупречно. Искаше само да отиде в Европа и да стане голям футболист. Когато говореше за Англия и футбола там, очите му блестяха."

Ел Саед разказва как Мохамед се посъветвал с него за трансфера от "Базел" в "Челси" през януари 2014 г.

В "Челси" нямаше много шансове заради убийствената конкуренция. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

"Казах му, че е рано за толкова сериозна стъпка, но ще е невероятен момент в обучението му", признава наставникът. Така и става. Салах не се наложи на "Стамфорд Бридж", но тренираше всеки ден при Жозе Моуриньо, до Дрогба, Лампард, Азар...

Италия е големият ход в живота му. Това е генералната промяна от това да е отличен, талантлив млад играч, към това да е лидер и световна звезда.

"Тактически всичко ми стана ясно. Първите тренировки във "Фиорентина" бяха съвсем различни от Англия - разказва. - Изцяло върпу позициониране. Разбрах, че не е нужно да впрягам цялата си скорост при всяко получаване на топката и да атакувам вратата. Има и обходни варианти. Научих се да пазя гърба на крайния бранител на моя фланг."

С екипа на "Фиорентина", където научи много неща. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Изобщо - съзряване. Разбира се, тези неща може да ги научи в "Челси" (особено при Моуриньо), но там от първия ден не е неговото място. Мисълта, че трудно ще влиза дори в групата, бързо прекършва младата му психика.

"Грешката си е основно моя - признава. - Аз трябваше да седя и да се уча, защото и от Моуриньо, и от играчите, можех да науча изключителни неща всеки ден. Вместо това се отдадох на отчаяние и исках да си ходя. Вероятно са ми казвали същите неща, но не съм ги възприемал."

"Рома" идва след успешния период под наем във "Флоренция" и изведнъж малкият бързак, който изглежда хаотичен и притеснен като третокласник, хванат да бяга от час, става лидер.

Голове. Асистенции. Точки.

Както и много пропуски, някои от които твърде лековати, което остава единствената слабост в играта му. Изпуска по 2-3 чудесни положения на мач, но пак вкарва почти винаги. И асистира почти винаги. Така може да се обобщи последната му година в Рим.

"Рома" трудно се съгласява да го пусне в "Ливърпул", но офертата е твърде добра. Клубът има стратегия с новия си директор Мончи и е готов със заместник. Тифозите обаче клатят глава, защото виждат, че египтянинът прави разликата в куп мачове.

Снимка: Getty Images

Собственикът на английския клуб - американецът Джон Хенри, мрънка, че цената от 38,5 милиона лири е твърде висока. Сънародникът му Джеймс Палота, бос на "Рома", го иронизира. "Ще те компенсирам, не стига, че ти давам най-добрия ни играч, ами ще те черпя и обяд!".

Днес Палота сигурно се чуди, дали не е било по-добре да иска по-висока трансферна сума. Защото Салах струва... Не е ясно, но щом за Неймар се плащат 222 милиона евро...

На "Анфийлд" го чака недоверие, а и лека обида - три години по-рано е избрал "Челси" пред "червените"... Феновете не знат какво да мислят, все пак са го гледали и във Висшата лига, не е бил убедителен за "сините" от Лондон, та не бързат да се опияняват. Но той пък побърза да ги спечели.

Салах вкарва като луд. Асистира като луд. Лидер с неподозирана сила и постоянство. Но вече се забелязва и подобрена ефективност. На 25 години той вече изглежда напълно завършен футболист.

Египет се превърна в един огромен многомилионен "Коп" заради него и край Нил улиците все по-често са тихи в съботните следобеди, когато играе "Ливърпул". Националният герой е на терена. В червено, като цвета на националния отбор.

С екипа на родината. Снимка: Getty Images

Снимка: Getty Images

Бързото хлапе с леко смешна прическа, вид на неуверен ученик, някак не на мястото си под прожекторите, се превръща в световна звезда.

В родината му - ясно, там той е навсякъде... по фланелки, постери, рисунки на стените. Строи училище в родния Нагриг, помогна с половин милион долара на голяма болница в Кайро, а всяко лято, в паузите след сезона, се връща в родния дом и почива там. Съвсем обикновен герой, няма татуировки, не е звезда в социалните медии и не си сменя прическата всяка седмица.

Египет е влюбен в него. Той е надеждата. Той е Бог. В град Ливърпул е поредното футболно чудовище, което има статут на Пети Бийтълс (Джерард, Торес, Суарес - само за последното десетилетие).