На стената на един от най-славните стадиони в света седи плакет. Той е изработен в чест на Мача на века. Така го нарекоха.
Подобаващо, игра се на "Ацтека". Подходящо - в него блестяха някои от митичните фигури в историята на футбола. Неизбежно - направиха го две от най-големите сили в спорта, който светът обожава. Италия и Германия.
17 юни 1970-а остава в аналите на футболната игра със 120 минути, които не могат да бъдат забравени, ако сте ги гледали.
Дядовци разправят на внуци за него, така както е с мачове като "Реал" - "Айнтрахт" (7:3), "Ливърпул" - "Милан" (3:3 и дузпи) или "Байерн" - "Манчестър Юнайтед" (1:2). Както е у нас с всеки детайл от всеки двубой на България на САЩ `94.
Един мач за митологията, за поколенията. Ето я историята.
Италия не отиде на световното в Мексико през 1970-а като фаворит. Днес, когато преглеждате превюто на Мондиал или Евро, "скуадра адзура" ще ви е в първите редове на списъка с фаворити. Но преди 47 години...
В навечерието на мексиканския Мондиал, италианците не са минавали първи рунд от 1938-а. Но имат поколение, пълно със звезди от "Интер" и "Милан", печелили Купата на европейските шампиони в десетилетието преди световното в Мексико. Това е генерацията на Факети, Рива, Бонинсеня и Мацола.
И на Златното момче - Джани Ривера.
Западна Германия отива на Мондиал 1970 като един от фаворитите, след като губи финала 4 години по-рано на "Уембли" от Англия при спорни и познати всекиму обстоятелства (признатия спорен гол на Джеф Хърст). Водени от Бекенбауер, Мюлер, капитана Уве Зеелер, Волфганг Оверат и Берти Фогтс, германците мечтаят отново да стигнат мача за трофея.
Пред тях има две мисии - да отмъстят на Англия и да спечелят купата.
Първото е изпълнено в незабравим четвъртфинал, в който ФРГ обръща Англия от 0:2 до 3:2, след като в началото на второто полувреме сър Алф Рамзи вади най-добрия си играч - Боби Чарлтън, за да "му запази силите за полуфинала".
Там обаче отива Западна Германия.
И среща Италия, излязла от групите... както го прави само Италия. С един вкаран гол за 1:0 над Швеция и две нулеви ремита с Уругвай и Израел, "скуадра адзура" е на четвъртфинал. Класика! За сравнение - ФРГ вкарва 10 пъти в групата с България (губим с 2:5), Мароко и Перу.
В елиминациите небесносиният тим се преобразява. С два гола на Джиджи Рива и един на Ривера, италианците прегазват домакина Мексико с 4:1 и вече на тях се гледа с друго око.
Полуфиналът е на 17 юни 1970-а на "Ацтека" в Мексико Сити е сочен за "европейски финал" от пресата на Стария континент по онова време.
В същия ден и час на "Халиско" в Гуадалахара играят Бразилия и Уругвай в другия полуфинал. Пропаст в епохите, ще кажете... Кога днес телевизиите биха позволили два грандиозни мача, които целият свят иска да гледа, да са по едно и също време?
В дните преди тях Америка - Южна, Централна и Северна, се обединяват срещу Германия.
Искат победителят от бразилско-уругвайската тяхна си класика да срещне Италия, за да бъде отмъстено за "заговора" четири години по-рано.
Печално известните събития от английския Мондиал, в които хората от американските земи обвиняват Англия и Германия в задруга да изхвърлят със съдии техните водещи тимове и да добутат до финал своите.
И до днес се спори дали това е истински сценарий или фикция. Дали не е "теория на конспирацията".
Но при всички случаи повечето от 102 444 зрители на "Ацтека" и 51 261 на "Халиско" не искат Германия на финал. С изключение на десетина хиляди немци, пътували до Мексико за мачовете на своите.
В чашата на великия стадион е горещо от първите минути. Реферът Артуро Ямазаки Малдонадо - перуанец с японска кръв, който свири под флага на страната-домакин Мексико, се налага да се намесва заради здрави респектиращи влизания на твърдите момчета в двата тима - Тарчизио Бургнич от "Интер" не си поплюва, но и германецът Карл-Хайнц Шнелингер, който играе в "Милан", не е деликатен със съперниците.
В 8-ата минута левачката на Роберто Бонинсеня пронизва немската врата - 1:0, с много точен удар, който среща и гредата, преди да влезе покрай безпомощния Сеп Майер.
Германия натиска, а през второто полувреме в игра влизат Зиги Хелд и крилото-магьосник Стан Либуда, който е развинтил българите в мача от груповата фаза (5:2). Натискът става свиреп, но безрезултатен. Като цяло мачът до средата на второто полувреме е доста постен откъм зрелище.
"Хората понякога забравят колко обикновени бяха първите 70 минути", спомня си Кайзер Франц Бекенбауер, който предвожда щурма на своите, изнасяйки топката в типичен стил дълбоко в италианската половина.
Драмата започва, след като Кайзера пробива и е съборен, но реферът вади нарушението отвън - а повторенията ясно показват, че е дузпа.
Германците са бесни, а в добавка Бекенбауер е с извадено рамо и дълго му оказват помощ.
Няма повече смени. Трябва да играе така или ФРГ да остане с 10 души. Никога!
Превързват някак ръката на Франц и той остава на терена, с което изведнъж сякаш се вливат нови сили на всемогъщите Уве Зеелер и Герд Мюлер в атака и фамозния плеймейкър Волфганг Оверат.
Дребен детайл - Уве и Герд не си говорят в разгара на това лято. Имат личен конфликт. Което не им пречи да творят гол след гол заедно на Мондиала. Мюлер забива два хеттрика по пътя към полуфинала, като половината попадения са след асистенции на Зеелер.
Но на "Ацтека" минутите минават... Няма изравняване.
Коментаторът Ернст Хюберти по германската телевизия казва пророчески: "Може би отново някой защитник трябва да се намеси, както през 1966-а". Тогава на финала срещу Англия в 90-ата минута Волфганг Вебер вкарва за 2:2 и праща мача в продължения.
Центриране отляво, а от въздуха Шнелингер засича топката в мрежата, и то във втората минута след 90-ата, добавени заради контузията на Бекенбауер. "Шнелингер, точно Шнелингер от всички на терена", крещи Хюберти. Това остава единственият гол на бранителя за мачовете му в Бундестима. Италианците са отчаяни, ще трябва да играят още 30 дълги минути, а са държали победата в ръцете си.
А се оказва, че това са най-великите 30 минути в историята на световните първенства.
Стан Либуда започва танците си по крилото. Германците са вдъхновени и не е изненада, че тръгват да доубиват съперника, яхвайки психологическото си предимство. Но Албертози, вратарят на Италия, спасява всичко в този ден, до удара на Шнелингер. И в продълженията е невероятен.
В петата минута на допълнителните 30, Фабрицио Полети допуска грешка, каквито италианците рядко правят. Топката е пратена с глава от Зеелер в наказателното поле, а Полети решава да я спира на гърди, изпуска я от контрол и Герд Мюлер, този неуморен голов преследвач, бележи отблизо.
Италианците са гроги. 2:1 и видимо съперникът е в по-добро състояние физически и психически.
Три минути по-късно обаче съдбата посочва друг неочакван герой, подобно на Шнелингер. Този път е Бургнич, който вкарва "веднъж на десетилетие". Хелд допуска подобна грешка на тази на Полети и предоставя топката в краката на бранителя, който стреля - 2:2!
И това дори не е краят на първото продължение... Защото леият крак на Джиджи Рива праща топката по диагонала в мрежата, както го е правил десетки пъти за Каляри. Наричан Rombo di Tuono - Ревът на гръмотевицата, заради габаритите и мощта си, Рива дава аванс на Италия, която има 16 минути да устои и да отиде на финал. Със сигурност, няма да изпусне аванса си втори път.
Германия не се предава (глупаво изречение, но сме длъжни да го напишем). Атака, удар отдалеч на Бекенбауер. Спасяване на Албертози. Центриране, удар с глава на Зеелер под гредата, спасяване на Албертози. Корнер - пак Зеелер с глава, Мюлер с летящ плонж продължава удара във вратата! Най-сетне!
Всичко това за 30-40 секунди, като на филм за някакъв обстрел, за стрелбище пред италианския страж.
3:3 в 110-ата минута. Краката, обути в небесносини чорапи, пак натежават.
Но докато Бертини, Де Систи и Ривера изпълняват удара от центъра, изглежда, че се наговарят за нещо. Топката минава и през тримата с къси пасове, отива към капитана Факети, а той я хвърля вляво, където Бонинсеня пробива мощно, намерил изненадващи сили. Връща остро и от точката на дузпата Златното момче вкарва! Не са минали и 20 секунди от немския гол.
Джани Ривера, влязъл като резерва, забива попадение, което прави резултата 4:3. Пет гола за 21 минути в продълженията!
Следват 9 минути, които се струват на италианците като 90. Но гол няма. Последният сигнал идва, а с него завършва мач, който светът гледа със зяпнала уста. Фантастичен сценарий и Италия е на първия си финал от 32 години.
В същото време в Гуадалахара драма няма, там Бразилия вече чака съперника си след 3:1 над Уругвай.
На "Ацтека" германци и италианци се поздравяват джентълменски.
"Разочарован съм, че понякога във футбола не можеш да спечелиш дори след толкова удари и положения", успява да каже Уве Зеелер.
Статистиката от мача е страховита: 37 удара към двете врати, от които 22 в продълженията!
На "Ацтека" и днес, въпреки че стадионът преживя два основни ремонта и не прилича на това, което бе през 1970-а, седи плакет.
На него пише: "Стадион "Ацтека" оказва своята почит към героите на Мача на века".
Има я и датата - 17 юни 1970. Италия 4 - Западна Германия 3.
Незабравим тест за характер, воля и усилия в жегата под слънцето на Мексико Сити, с финал на Мондиал като залог и контузии, умора, обрати и емоции, които никога няма да бъдат забравени.
Затова и го нарекоха така: Мач на века.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}