17-11-2017 20-11-2018

Изповед на елитен футболен рефер: Светът те мрази, а колегите подозират, че уреждаш мачове

Марк Клатенбърг, който бе на върха в съдийството, разкри шокиращи неща от кухнята

16:19 | 24 септември 2021 | Редактор : Динко Гоцев 4 3813 Снимка: Getty Images

Марк Клатенбърг не спестява нищо, наричайки колегите си в съдийството "змии" и "завистници". Дори - "хора, които ти забиват нож в гърба".

Елитният рефер, стигнал върха на световния футбол през 2016-а, когато свири за няколко месеца финалите в Шампионската лига и на Европейското първенство, се изповяда пред The Athletic, разкривайки неща от кухнята на съдийството в Англия и Европа. А и от психологическите аспекти и с напрежението от това да си арбитър в съвременния футбол на най-високо ниво.

Днес Клатенбърг е на 46 години и ръководи двубои в Саудитска Арабия и Близкия изток, има успешен бизнес и написа автобиография, която бе огромен хит (особено извън Англия). От 12 месеца е и шеф на Гръцката съдийска колегия, опитвайки да въведе ред в тази работа в съседната ни страна, където критиките към колегите му са обичайна практика.

"Да си съдия е странна работа, никой не се замисля за това - казва Марк. - Никой не те харесва. За целия свят си омразен тип, често те обиждат, понякога дори просто по навик, не заради конкретни отсъждания. А вътре в нашата гилдия е пълно с битки, интриги и хаховци.

Между мен и Мартин Аткинсън например (другият най-опитен английски рефер) винаги е имало съперничество. Никога не сме се разбирали. Играем футбол на малки вратички, аз го ритнах в играта, той ме удари, аз му праснах един юмрук. От този момент нататък поне имаше някакъв респект между нас, но никога - приятелство. Не се понасяхме, честно казано."

Embed from Getty Images

Според рефера, цялата професия е пълна с кариеристи, които са болно амбициозни на тема да се изкачат бързо нагоре в йерархията и да получават най-приятните мачове.

А когато се озоват там, да са изненадани и неподготвени за напрежението и стресът, който неизменно ги съпътстват.

"Те просто изперкват, създават огромен хаос, а после се изкарват жертви. Сблъскваш се с майстори на психовойните като Моуриньо и Фъргюсън, ръководиш мач пред 80 000 души... Какво очакваш? Разходка в парка ли?", не пести критиките си Клатенбърг.

И продължава по темата:

"Доста от колегите ми не искаха да свирят най-големите мачове. Те ръководиха двубои като Саутхемптън - Уотфорд, последни в програмите за репортажи вечер в събота, след които няма критика. Виж, ако ти дадат Манчестър Юнайтед - Ливърпул, тогава разбираш какво е напрежение, фокус на обществено внимание, критика... Но те никога не искаха да са там."

През 2015-а арбитърът си купува нов модел Audi R8, след като другите му бизнес начинания вървят отлично и може да си го позволи. Колега го докладва на Съдийската комисия, но и на Отдела по почтеността на Футболната асоциация за подозрение в уреждане на мачове.

Embed from Getty Images

Това е огромен удар за Клатенбърг и моментът, в който той решава, че времето му във Висшата лига е към края си.

"И аз, и съпругата ми изкарвахме добри пари - разказва съдията. - Защо да не си позволя хубави дрехи, чудесна кола, както и къща. Доходите ми бяха явни и декларирани. Но онзи, който ме докладва за уредени мачове, е позор. Очевидно той е просто една змия, това е."

Още по-куриозно е, че Майк Райли - шефът на арбитрите на Острова и негов бивш колега, инструктира Хауърд Уеб, също бивш колега и топ съдия, да разследва случая. Уеб е с дългогодишен опит като полицай. Клатенбърг е скандализиран.

"Минаха всякакви граници тогава - казва той. - Едно нещо съм видял с очите си и чул с ушите си навсякъде по света, а аз съм бил къде ли не по този свят. Английските съдии не са безгрешни, но те са най-честните и сигурни хора в тази професия. Не са корумпирани, независимо дали са добри или лоши. И мога да си заложа за това името и всичко останало.

А тези хора сами подкопаха доверието в институцията, съмнявайки се в мен. Знам кой е подал сигнала, това е един тип, когото всички смятат за готин. А той не е, просто е тъжен човек, змия."

Стига се и до най-неприятната тема. Клатенбърг разкрива, че е получавал десетки, вероятно дори стотици смъртни заплахи през годините, конкретно свързани с отделни мачове.

"Много са - отсича. - Мен лично не ме притесняваха, защото животът ме е научил, че ако някой иска да те удари или нарани, няма да те предупреждава за това. Но семейството ми бе стреснато, шокирано и им се отразяваше зле. Друга причина да се махна от Англия и европейския футбол.

Идваха по пощата, предавах ги на полицията, но не следваше нищо. Предполагам, че не съм бил единствен, а хиляди хора в страната получават такива анонимки."

И за десерт - една куриозна история за Марк Райли, добре известен и у нас с думите на бившия собственик на Левски Тодор Батков за "онзи британски"... знаете продължението. Случи се след Левски - Шалке (1:3) за Купата на УЕФА през 2006 г. в София.

Embed from Getty Images

А историята на Клатенбърг за Райли е от година по-късно, преди мача Милан - Бенфика в Шампионската лига.

"Райли полудя следобеда преди срещата - разкрива Марк. - За първи път в живота си го чух да псува, той обикновено е много сдържан и учтив. Но от неговата стая се чуваше ругатня след ругатня, а после дойде и потропа здраво на вратата ми в хотела. Изчезнали му бяха микрофонът и слушалката, част от екипировката за мача. Обвини ме, че аз съм ги взел. Направо не можех да повярвам! Развика се, тегли ми една и на мен, след което се върна в стаята си.

Аз бях четвърти съдия и когато отидохме на "Сан Сиро", видях как Майк ходи напред-назад в съблекалнята, нервен и потящ се. Продължаваше да мисли, че съм взел неговите неща. Въпреки че имаше още два чифта резервни, както му споменах любезно.

Три дни по-късно, вече в базата ни в Англия, промърмори нещо от сорта, че просто ги е забравил при заминаването и ги е намерил у дома.

Не се извини дори, по дяволите! Поредната история от гилдията, която обяснява много неща."