17-11-2017 20-11-2018

Как капитанът на Франция избра нацистите и получи куршум като предател

Невероятната история на Алекс Вилаплан

14:30 | 13 юли 2019 | Редактор : Динко Гоцев 25 10252 Колаж: Юлиан Илиев

През сезон 1932-33 г., който е първи в професионалния футбол на Франция, шампионът на Северната лига Антиб е санкциониран, титлата му - отнета, а треньорите на Лил и първенеца - отстранени доживот.

Ретро

Причината - уредени мачове, включително този между двата отбора.

Капитанът на Антиб Александър Вилаплан се отървава, като отива далеч от мястото на престъплението. Не е доказано никога, че е пряк участник в уговорките, но масово се говори из страната, че е така. Той продължава с футбола в Ница. Както и с другата си голяма страст - конните надбягвания.

Историята започва далеч не от най-драматичната точка в нея. А каква история е това само!

По това време Вилаплан е голяма фигура в страната. Това е добро обяснение защо му се разминава, според оскъдните медийни информации от 30-те години на миналия век.

Вилаплан е голяма фигура, защото е писал история.

Той е капитан на Франция в първия мач, игран на Мондиал по футбол в историята - победата с 4:1 над Мексико през 1930-а в Уругвай. Това е първи двубой на световно първенство като хронология, а той е първият капитан, извел тима си до победа на форума. Разбира се, мястото му в пантеона на славата на играта футбол е запазено.

Има обаче малък проблем - няма да бъде запомнен като такъв.

Роденият в Алжир през 1905 г. Александър е с комбинативен ум, малко странен, някак встрани от веселите и жизнерадостни съотборници.

Винаги търси да извлече изгодата от ситуациите. Първият пример идва, когато е едва на 22 години. Клубът, който му е дал футболното образование Сете, учудено разбира, че е приел по-добра заплата от големия съперник Ним и отива там.

Играе като полузащитник, влиза здраво в единоборствата и е лидер с агресията и духа си. През 1929 г. преминава в супербогатия за времето си Расинг Париж, като не крие стандарта си на живот - обикаля най-скъпите заведения и парадира с голямата си заплата.

Живее като крал, а и вече е много популярен в страната като отличен футболист. Няма професионални играчи във Франция, поне не официално. Но Вилаплан получава огромни пари от Расинг, макар официално да се води служител на една от компаниите на президента на клуба.

През 1930-а Алекс извежда Франция на терена срещу Мексико за първия мач от първия Мондиал. Велик момент за него, който определя като "връх в живота му". Тепърва обаче започват кривите в него, които излизат извън петолинието на футбола.

Embed from Getty Images

След скандала с уредени мачове с Антиб, всичко тръгва надолу. В края на сезон 1934-35 г. се озовава в затвора за незаконни залози на конни надбягвания, влизане в контакт с жокеи за уреждането на състезания... Нечисти работи.

Следите на първия капитан на Франция на световно се губят чак до 1940-а, когато отново е вкаран в затвора. Този път за това, че рекетира евреи, опитващи се да се спасят, продавайки вещите си на парижкия "черен пазар".

Залавят го с куп крадени неща, както и такива, купени от евреи. След два месеца зад решетките, изведнъж се озовава в редиците на една организация, която кара всеки парижанин да настръхва по това време - Carlingue.

Това са вербувани от Гестапо местни типове, повечето криминално проявени, които познават отлично Париж и биха откривали и разбирали всичко за Съпротивата и прочистването на столицата от нея.

Ръководят ги Анри Лафон и Пиер Бони - гангстери, които отлично познават Вилаплан. Той тях - също. С кого, мислите, е уреждал конните надбягвания и е правил рекетите на черния пазар?

Първоначално някогашният футболист е техен шофьор, познаващ отлично улиците на града. После става част от групировката, като се проявява с особена жестокост при откриването и измъчването на хората от съпротивата срещу нацистите.

Наричат го Есесовецът Мохамед, когато оглавява т.нар. Северноафриканска бригада в редиците на нацистката организация от местни, френски съюзници. Славата му е ужасна, а на 11 юни 1944 г., жестокостта му стига кулминационен момент.

Някогашният футболен капитан на страната екзекутира 52-ма (по личните му самопризнания по-късно) французи по време на едно от най-страшните зверства на тази територия по време на Втората световна война. Клането при Ордоур сур Глан е мрачен ден във военната история на Германия - отряд с немски войници плюс Северноафриканската бригада избиват 642-ма местни жители, напълно невъоръжени.

Историята е страховита - включва и убити деца, някои - съвсем малки. За това военопрестъпление са снимани филми и са писани книги. Смята се за една от най-тъмните истории от Втората световна война. Алекс Вилаплан е в сърцето на ужаса.

"Той беше особено жесток - раказват за него хора от обвинението, пред което е изправен в края на 1944-а. - Екзекутира хора след измъчване, подпалва ферми, не се притеснява да гледа как хората му изнасилват жените. Неговата част е нарушила многократно всички военни закони, а вероятно той е извлякъл и голяма финансова изгода."

Смята се, че Вилаплан е прибирал пари от всяка плячкосана къща из селата, където бригадата му е минавала в "търсене на лидерите на съпротивата".

Месеци по-късно Франция вече е свободна, а лидерите на French Carlingue са заловени. Изправени са пред съда през декември 1944-а, като бившият футболист е осъден за директното убийство на поне 10 невинни и невоенни граждани.

Самият той заявава в последните си думи пред съда, че са поне 10 пъти повече. Държи се нагло и самодоволно. Но признава: Споменът за Монтевидео и мача, в който е извел Франция като капитан, не му дава мира. И това, че не е продължил с футбола.

Това е шансът на живота му, а той избира съвсем друг път за себе си. Вместо национален герой, ще бъде запомнен като национален предател. Историята му завършва с куршум в гърдите, а не с медал върху тях за заслуги към френската нация.

В деня след Коледа на 1944-а, 39-годишният Алекс Вилаплан, редом с Лафон, Бони и още петима лидери на най-ужасните бригади, са разстреляни в парижкото предградие Форт дьо Монруж.

Само 14 години по-рано той пише футболна история, като стиска ръката на мексиканския капитан за първия мач, някога игран на световно първенство. Животът и наследството му обаче не са покрити със славата от това постижение. Отива си като военопрестъпник, приятел на SS и нацистите.

Така и ще бъде запомнен. А колко различно можеше да е...

ИЗБРАНО