На 9 март тази година Сасуоло победи Бреша с 3:0 на празния си стадион и това се оказа последният мач в Серия "А" до момента. Датата беше тази, в която първенството бе замразено и на 60 милиона италианци беше наредено да си стоят вкъщи заради пандемията с коронавируса.

Тези мерки бяха предприети в почти цяла Европа в последвалите дни, и в момента футбол не се играе с цел да се ограничи струпването на много хора на едно място. Ситуацията е извънредна и се развива светкавично, като граници биват затваряни, полети биват отменяни, а масовите събирания са забранени.

Една от най-засегнатите индустрии е спортната и по-конкретно футболът. Във времена на подобна криза, спортът логично остава на заден план, но така и не се решава окончателно въпроса какво ще се прави с големите първенства. Различни предложения биват слагани на масата, но са малко ръководителите, които осъзнават, че подобни изпитани примери има от миналото.

Една идея идва именно от Италия и по конкретно сезон 2003/2004 година в Серия "B".

Преди да си припомним ситуацията е редно да се уточни, че тя се развива по различен начин от този на глобална пандемия. Тогава предишният сезон 2002/03 г. е изпълнен докрай, вместо да бъде спрян през март, както е сега. Но взетото тогава решение може да послужи за позитивен пример днес.

За да се обясни този пример, трябва да идем на остров Сицилия. Местният футболен клуб Катания е основен във въпросната история. В сезон 2002/03 Серия "B" е с 20 отбора, като последните четири изпадат. В края на сезона Катания завършва на 17-о място и трябва да се примири, че отива в Серия "C".

Само че клубът твърди, че при равенството 1:1 със Сиена на 12 април съперникът е използвал неправомерно един от играчите си. Грешникът е централният защитник Луиджи Мартинели, който е нямал право да играе в срещата. Два дни преди нея той получава жълт картон при победата над Козенца с 2:0. Натрупването на картони означава наказание за един мач, като Мартинели не играе при победата с 2:0 над Наполи. От Сиена решават, че той има право да играе срещу Катания, но южняците не са съгласни, тъй като в сметките не влиза среща на бранителя при младежките гарнитури.

Естествено, това нямаше да е голям проблем, ако Катания не бе завършил в зоната на изпадащите. В крайното класиране тимът е с 45 точки на две зад 16-ия Наполи. От Катания са категорични, че участието на Мартинели е причината те да изпаднат, тъй като при победа над Сиена са щели да са с равни точки с Наполи и да ги задминат заради актива в директните двубои. Въпреки че не е той човекът, който вкарва гола за 1:1 във въпросния мач със Сиена.

Въпреки това Катания обжалва резултата и 12 дни по-късно получава негативен отговор от ръководния орган на италианския футбол. След две седмици е пуснато ново обжалване, което този път е прието и така тимът получава служебна победа с 2:0. Това означава че изпреварва Наполи, но решението отново е върнато след обжалването на тима от Неапол.

Катания предявява иск и италианската футболна федерация взима окончателно (не съвсем) решение да остави клуба в Серия "B". Обсъжданията са или за лига от 21 отбора с Катания и Наполи в нея, или за 24 отбора без последните четири да изпадат. Въпросната идея е обжалвана от общо осем отбора, сред които и Каляри, чийто президент отказва отборът му да участва в подобно първенство.

Идеята не е приета и през юни 2003-а федерацията решава да остави лигата с 20 отбора за следващия сезон. Така Катания отново се оказва изпадащ отбор и пуска ново оплакване на 6 август. На 12 август програмата на отбора в Серия "C" са анулирани и той е върнат в Серия "B" за сметка на Наполи. С наближаването на новия сезон трябва да бъде взето окончателно решение.

Уточняваме, че идея за увеличаване на броя на отборите в лигата, е обсъждан и в днешната ситуация на Covid-19.

Подобен ход е обект на преговори в Англия и Германия, където искат да оставят сегашните отбори в елита, като добавят първите два съответно от Чемпиъншип и Втора Бундеслига. Такъв вариант изглежда логичен, но е трудно приложим при англичаните заради системата с плейофи, която включва класираните от трето до шесто място. Някои отбори биха протестирали защо не са получили шанс да се включат в елитната дивизия.

Другата идея идва от вицепрезидента на Уест Хям Керън Брейди, която предлага сегашният сезон да бъде анулиран и следващият да започне със същите отбори. Естествено, подобен ход е предлаган именно от "чуковете", които за застрашени от изпадане за първи път от 2011-а. Подобно решение със сигурност няма да се понрави на Ливърпул, който ще се прости с първата си титла от 30 години. Лийдс и Уест Бромич, лидерите във Чемпиъншип, също няма да са доволни. Същото важи за всички лиги, които биха били подложени на анулиране. Освен това не става ясно как ще се определи кой ще играе в евротурнирите.

Друг, далеч по-логичен вариант е сегашните класирания да бъдат приети за окончателни - нещо, което се обсъжда и за българското първенство. В този случай се оставя процесът на промоция и изпадане според настоящата таблица. Могат да се добавят и нови плейофи например за отборите от първо до осмо място. Всички тези мачове обаче изискват пандемията да приключи преди датите за започване на следващия сезон. Най-лошият вариант е футбол да няма дори до края на 2020 година.

Това ни връща обратно в онзи случай от Серия "B" през сезон 2002/03 година, който може да даде отговор как да се процедира в сегашната каша. Както вече стана ясно, в Италия изпадат четири и се качват четири отбора по онова време. В серия "B" трябва да изпаднат Аталанта, Комо, Пиаченца и Торино, които биват заместени от Сиена, Сампдория, Лече и Анкона. Това обаче са само простите сметки, тъй като сложният казус е с протестиращия Катания.

В онзи сезон последните пет отбора в Серия "B" от долу нагоре са съответно Салернитана, Козенца, Дженоа, Катания и Наполи. Първите четири от тях на хартия трябва да изпаднат и да бъдат заместени от Албинолефе, Авелино, Пескара и Тревизо. Тези последните са си заслужили промоцията още през юни, когато скандалът с Катания е още в разгара си. Федерацията няма право да отменя промоция, която е завоювана по честен начин.

Големият въпрос е дали Катания или Наполи трябва да е във втория ешалон за следващия сезон. На 20 август 2003-а бива решено, че всички изпадащи отбори остават в лигата, която се увеличава на 24 отбора. Проблемът е, че 19-ият Козенца фалира и овакантява едното място. Федерацията решава, че не може да има лига с 23 отбора и затова просто решава да избере клуб, който да замести Козенца.

Най-скандалното в решението е, че избраният отбор дори не е от Серия "C". Бива избран новосформираният тим на Фиорентина заради голямата история на клуба. Случаят наподобява този със сегашната Първа лига, в която бяха вкарани отборите на ЦСКА, Верея, Пирин и т.н. Включването на Фиорентина логично довежда до серия протести от други клубове, сред които най-активен е този на Пиза, който губи от Албинолефе в продължения на финалния плейоф за влизане в Серия "B".

Пиза иска мястото на фалиралия Козенца и като аргумент посочва финансовата си стабилност и близостта до въпросната промоция. Обжалването е отхвърлено и първенството започва с 24 отбора, сред които и Фиорентина.

Сезон по-късно Серия "А" е увеличена от 18 на 20 отбора и това е уникален случай, тъй като шест отбора от Серия "B" се класират с промоция. Тези места са заети от Палермо, Каляри, Ливорно, Месина, Аталанта и по ирония на съдбата - Фиорентина. Това означава, че сезон 2004/05 във втория ешалон ще е с 22 отбора.

Връщаме се на проблема с коронавируса, който може да последва примера на италианската федерация от онези сезони. Временна промяна в броя на отборите в лигите може да се окаже правилно решение.

От дистанцията на времето такова изглежда това с казуса за неправомерно играещия Луиджи Мартинели, като се позволи на отборите спечелили промоция, да си я изпълнят. Единствено изборът на Фиорентина остава спорно решение, каквото обаче няма да се наложи да се прави при днешните тежки обстоятелства.

Това е само един вариант.

Анулирането на сезона е нечестно за отборите, които от август до март са извоювали настоящите си места. Пример, и това като оставяме настрана сигурният шампион Ливърпул - Шефийлд Юнайтед е на 5 т. от зона Шампионска лига с мач по-малко. Едва ли, ако всичко започне от нула, пак ще е там и ще има този исторически шанс, нали?

Спирането му сега - към тези, които са близо до целите си и сега ще видят как те са неизпълними, защото няма да получат възможност да ги преследват. Прост пример, отново в Англия - ако се "скъса" сезонът сега, Астън Вила изпада. Но отборът е с мач по-малко (да не говорим, че има още 9 кръга) и с победа в него би бил извън зоната на изпадащите! Несправедливо, нали!?

Вариантът с продължаването на сезоните след края на епидемията пък би довел до домино ефект за следващите кампании, които ще започват със закъснение. Но това изглежда единствен приемлив вариант, като се търси алтернативно решение, например с облекчаване на календара от други турнири и паузи на националните отбори. В Англия вече се говори за премахване на Купа на лигата за един сезон, а в Купата на ФА да няма преигравания. 

Идеално решение няма. Но футболът ще трябва да погледне назад в историята към примери като този от Серия В преди почти 20 години, за да се ориентира как да излезе от тази ситуация.