17-11-2017 20-11-2018

Как взаимното уважение победи най-лютата вражда

Жестът на сър Алекс е това, което прави един мениджър велик

09:12 | 30 април 2018 | Редактор : Николай Петров 1 1148 Снимка: Getty Images

"Манчестър Юнайтед" победи "Арсенал" с 2:1 във вероятно последното излизане на Арсен Венгер като треньор на "Олд Трафорд".

Секунди преди срещата се случи нещо, което бе изненадващо за мнозина, но същевременно напълно резонно и очаквано. По прости причини.

Сър Алекс Фъргюсън самоинициативно връчи нещо като трофей на дългогодишния си съперник в английския футбол Венгер, на който са гравирани следните думи:

"Връчено на Арсен Венгер от сър Алекс Фъргюсън и Жозе Моуриньо, както и целия клуб "Манчестър Юнайтед", като признание за служба и успехи във футболен клуб "Арсенал" между 1996-а и 2018-а година".

Думите звучат просто и и телеграфно, но означават неизмеримо много. Публиката на "Юнайтед" аплодира Венгер в последното му гостуване на "Олд Трафорд" - знак за голямо уважение към един от най-големите в английския футбол, който заслужава най-малко това.

Embed from Getty Images

Трябва да се върнем към далечната 1996-а, за да си спомним как Фъргюсън посрещна французина в Англия. Думите му бяха следните:

"Идва без опит в английския футбол. От Япония! И сега ни обяснява как трябва да организираме футбола си. Мисля, че би било редно да млъкне. Учтиво да замлъкне".

Двете светила в треньорската професия имат богата история помежду си, която и три филма не могат да опишат като сюжет. Сигурно е едно - над 90% от нея са разправии, остри думи, понякога нецензурни, но и велико съперничество.

Двамата неведнъж са признавали, че именно тази вражда между двата клуба и самите тях им е помагала да стават все по-добри и да постигат огромните си успехи.

За Венгер най-големият бе титлата през сезон 2003/04 година, когато не загуби нито един мач в шампионата. За сър Алекс бе требълът, дошъл четири години по-късно.

Някои от битките няма как да бъдат забравени.

"Арсенал" спечели титлата през 2002-а именно на "Олд Трафорд". "Юнайтед" пък спечели с 6:1 през 2001-а, когато Венгер полудя в съблекалнята на полувремето. Точно "червените дяволи" спряха серията без загуби на "артилеристите" при спорни обстоятелства в края на 2004-а. През 2011-а дойде и онзи унизителен разгром с 8:2.

А как да не споменем битките между Патрик Виейра и Рой Кийн. Или тази между Рууд Ван Нистелроой и целия отбор на "Арсенал". Това са моменти, които липсват и които изградиха онова красиво лице на английския футбол. И то именно заради тези двама велики мениджъри.

Тогава, когато виждахме чистата проба злоба в очите на играчите им, а и в самите тях, бе трудно да си представим, че може да има взаимно уважение. Великият Пол Скоулс бе казал, че преди мачовете с "Арсенал" в съблекалнята най-малко се говори за топката. Важно бе да се целят краката на противника. Това вероятно е важало и в двете посоки.

Embed from Getty Images

Но тук идва разликата между човека с класа и обикновенния човек. Жестът, който направи сър Алекс е нетипичен за съвременната игра. В такива моменти си проличава класата - дума, която често използваме, но без да вникваме в истинското й значение.

Великият шотландски мениджър настоя и Моуриньо да се включи в церемонията, въпреки, че на португалеца видимо не му се искаше. Направи го някак на сила, но поздрави Венгер, както отива на голям наставник.

Двамата доскоро имаха люта вражда, но взаимното уважение е над всичко.

Статистиката е красноречива - точно тези три треньори триумфираха във Висшата лига в периода между 1996-а и 2009-а година. Никой друг.

Това е показателно. Класата, в чистия й вид, е мерната единица, която ти е нужна, за да постигнеш подобни успехи.

ИЗБРАНО