17-11-2017 20-11-2018

Лъчът светлина в тунела на българския футбол

Откроява се една група млади играчи, вече с опит, които могат да са основа за националния тим

12:00 | 24 декември 2020 | Редактор : Венислав Кирилов 47 6277 Снимка: БТА

Не е тайна за никого, че българският футбол се намира в доста сериозна криза. Може би най-сериозната от над 60 години насам, ако се вгледаме и анализираме дори само резултатите. Чисто спортно-технически, това е работа на експерти, треньори и т.н.

Да, в последните години Лудогорец бе неизменна част от групите в евротурнирите, а тази година там бе и ЦСКА. Наглед нелоши постижения. Но в основата на тези успехи бяха главно скъпоплатени стойностни чуждестранни играчи, привлечени от тези клубове.

Логично, ако в последните години имаше достатъчно родни играчи на нужното ниво, топ отборите ни едва ли щяха да прибергнат до такива действия. Но политиката на отделните клубове, липсата на приток от качество в кадрите и треньорската работа, както и тоталното бездействие на контролния орган БФС, доведоха до загубата на редица поколения играчи. Спокойно можем да заключим, че родените от края на 80-те до средата на 90-те футболисти, са една изцяло изгубена генерация наши таланти. Със сигурност всеки от тях сам си носи сериозна вина, но и мнозина паднаха жертва на една тотлано сбъркана система и несъществуаща стратегия за налагането и интегрирането им, за изграждането им като играчи.

Днес, конкретна система и политика също няма, но вероятно заради липсата на средства или осъзнаването на някои футболни президенти за реалностите около тях, спокойно можем да кажем - за първи път от години България има една солидна основа от млади играчи.

Да, сред тях едва ли ще намерим нов Стоичков или Бербатов, но следящите отблизо родния футбол спокойно могат да изброят поне десет момчета до 22-годишна възраст, за които да каже, че имат потенциал да са в националния тим. И то - с поглед те са да гръбнакът му за следващото десетилетие. И, дай Боже, да са част от някое топ първенство на Европа, което ще ги пренесе в съвсем друга футболна орбита и ще ги изгради на тотално различно ниво.

И в случая не става въпрос за поредните таланти, които залязват още преди да са изгряли. Надеждите са, че имаме група играчи, които вече натрупаха доста приличен опит в елитния футбол.

Снимка: Facebook Team Bulgaria

Дълги години младежкият и юношеският ни национални тимове бяха съставени от момчета, които предимно бяха титуляри именно с екипа на България. През останалото време търкаха пейката в клубовете си. А това няма как да е печеливш модел.

В последния квалификационен цикъл обаче видяхме младежки национален тим, изграден от твърди титуляри в своите отбори от Първа лига. Дори и сред юношите до 19 години имаше такива случаи. Ето, че на фона на целия негативизъм около родния футбол, можем да посочим и поне една доста положителна тенденция. За нито един от тази група не можем да кажем, че е някакъв извънземен талант и светът е ахнал от изявите му, но са все момчета, които по един или друг начин получиха шанс за изява. И, поне засега, успяват да се възползват от него.

Тази нотка надежда се появи с последната квалификационна кампания на младежите ни до 21 години.

За първи път от над 15 години този тим предизвика някакъв интерес сред феновете, като макар да не успя да се класира на Европейско първенство, не отстъпи сериозно на конкурентите си. Победа над Сърбия в Белград, равен и победа над Полша, както и реми с Русия. Резултати, които трябва да говорят достатъчно предвид факта, че в последните години тази възрастова формация на България губеше от Люксембург и Казахстан, отнасе 7 гола от Дания и 5 от Словения.

Цялата тенденция с даването на шанс на млади играчи започна в отборите на Славия и Литекс. А след наколкото успешни трансфера зад граница, най-вече от страна на "белите", доста отбори осъзнаха, че да опиташ да дадеш път на младоци не е толкова страшно.

Вече в почти всеки наш елитен тим виждаме основни млади играчи. Правят го дори и водещите ни отбори.

Естествено, в Левски това се случи до голяма степен заради сериозната финансова криза. Но дори и в ЦСКА и Лудогорец забелязваме подобно нещо. В доста мачове от сезона капитанската лента на "червените" носеше едва 20-годишният Валентин Антов. Той вече има 86 мача с червения екип, включително на ниво групи в Лига Европа, а бе викан и в мъжкия национален тим.

В нещо като основен плеймейкър на шампионите от Разград, особено в първата част на сезона, се превърна Доминик Янков.

Снимка: Getty Images

Тези две момчета са само част от светлия пример във футбола ни, а в непрестанните спекулации около техен трансфер няма нищо случайно. Това са два отбора, които излязоха на европейската сцена тази есен, представиха се различно, но със сигурност изявите на Янков и Антов са следени заради възрастта и потенциала им.

В Левски основна роля получиха доста млади играчи, като петима от тях бяха част от младежкия национален тим, в следващите години със сигурност могат да получат основна роля и в мъжкия ни тим. Сред тях изпъква Станислав Иванов. 21-годишното крило вече има 88 мача за "сините", а от новата година ще пробва късмета си отвъд океана, където ще е част от Чикаго Файър. САЩ винаги може да се превърна в страхотен трамлин за всяка една кариера, като оттук нататък всичко си зависи изцяло от Иванов.

Снимка: Bulphoto

През лятото Черно море осъществи страхотен трансфер, пращайки топ таланта си Мартин Минчев в Спарта (Прага), където крилото започва да получава все повече минути. Отново страхотна дестинация, която може да изстреля 19-годишният ни талант в доста по-сериозен европейки клуб. Наскоро бе титуляр срещу Милан, което е безценен опит и страхотна стартова платформа във футбола за един тийнейджър.

Заедно с Минчев, в състава на "моряците" пробиха вратарят Иван Дюлгеров, бранителят Виктор Попов и плеймейкърът Илиан Илиев-младши, които се превърнаха в основни играчи, въпреки крехката си възраст.

Няма как в този списък да пропуснем талантите от Славия. Филип Кръстев бе закупен от Манчестър Сити, мака че ще играе в някой от дъщерните клубове на "гражданите".

Снимка: BulFoto

Млад играч с над 90 мача в елита вече е и бранителят Андреа Христов, докато неговият брат близнак Петко направи трансфер в Италия, където в момента играе в Серия "C".

Също заради финансови трудности, и Ботев (Пловдив) заложи на огромна част млади футболисти. Едва 18-годишният Станислав Работов е титуляр в отбраната, получи и повиквателна за мъжкия национален тим. Основни футболисти в състава на "канарчетата" са играчи като Кристиан Добрев и Димитър Тонев. Други двама пък вече осъществиха трансфер зад граница. Това са Станислав Шопов, който е част от нидерландския Херенвеен и Никола Илиев, който отиде в гранда Интер, но все още е част от втория тим.

Зад граница имаме Илия Груев-младши, който почти всеки мач е на скамейката на немския Вердер Бремен. Капитан на юношите на Фиорентина и вече редовна част от първия тим на "виолетовите" пък е Димо Кръстев, на когото медиите в Италия предричат светло бъдеще. България има и 19-годишен нападател във втора Бундеслига. Това е Владимир Николов, който във всеки мач записва минути за Вюрцбург Кикерс.

Вратарят Даниел Наумов и Георги Русев от ЦСКА 1948, Лъчезар Котев и Светослав Ковачев от Арда - също млади играчи, които вече са основна част от родния елит.

Фурор с головете си пък прави Преслав Боруков. Понастоящем нападател на Етър, но кадър на школите на Левски и английския Шефийлд Уензди.

Това са все играчи под 22-годишна възраст, които за разлика от поколението преди тях, на тези години вече имат сериозен брой мачове в елита на България. Някои - и в Европа. И това поле за изява не е плод на правило, задължаващо тимовете да ги пускат в игра. Те са заслужили мястото си с качества, като продължават уверено да го задържат.

Доста от тях вече излязоха зад граница, за други това изглежда въпрос на време. И за немалко от тази група има предпоставките да играе сериозен футбол зад граница.

А добре знаем, че именно играчи в големите първенства са ключа към силен национален тим за страни от ранга на България.

Виждаме приемра с държави като Сърбия, Хърватия и Босна, чиито национални тимове са съставени от играчи от топ първенствата, а това очевидно води до коренно различно ниво на тези представителни отбори. Ключът към това в Сърбия и Хърватия бе именно даването на шанс на младите играчи в местната лига. Точно заради това тези две страни имат продукт за изкарване на запад. Ние дълги години нямахме, защото сякаш играчите ни трупаха нужния опит вече на 27-28 години.

Днес обаче това не е точно така. Част от тези младежи, в комбинация с по-опитни и вече утвърдени национали, могат да направят отбор на България, който значително да вдигне сегашното твърде ниско и незадоволително ниво.

Поне има нещо оптимистично. Лъч в тунела.