Легендарният капитан на Ливърпул Стивън Джерард говори по много теми, включително за рожденика Юрген Клоп, пред платформата "The Athletic". Германският мениджър навършва 53 години на 16 юни, като последните почти пет изкара начело на "червените". Те са европейски шампиони, носители на Световната клубна купа и на 6 т. от титлата в Англия при оставащи 9 кръга. А този трофей се чака в клуба от 30 сезона...

Джерард, който вече е мениджър в Рейнджърс от 2 години и набира опит в професията, е сочен за естествен наследник на поста на Клоп, когато германецът напусне един ден Ливърпул.

Ето избрано от интервюто на легендата.

"Не казваш, че нещо е свършено, преди да е станало, нали? И въпреки това - изглежда неизбежно - започва Стивън по темата за титлата на Ливърпул. - Това ще е огромно облекчение за всички в и около клуба. Аз съм израснал като фен, после бях играч, знам колко значи титлата за всички. За съжаление, не успях да го направя като футболист. Но сега, като привърженик, ще се насладя на момента. Нямам търпение.

За мен Юрген Клоп е най-добрият треньор на света. Знам, че има хора като Пеп Гуардиола, Карло Анчелоти, Зидан... Но Юрген е на върха. Начинът, по който той се отнася с всички около себе си, излъчването му, поведението му... Той е човек, при когото и сърцето, и главата са на място. Познавам го, той е скромен и никога не показвал неуважение към някого. Не обича да се говори за постиженията му, но това, което направи с Ливърпул, е феноменално."

Разговорът временно преминава изцяло към рожденика Клоп, който в неделя ще изведе Ливърпул в градско дерби с Евертън в първия кръг от подновяването на сезона във Висшата лига.

"На първо място е това, че Клоп дойде в Ливърпул в момент, в който отборът бе много далеч от това да е сочен за номер едно в света. В момента е такъв. Стигна до няколко финала, взе най-големия трофей - Шампионската лига, изгради изключителна група играчи. Познавам и собствениците на клуба, знам колко високо те ценят постигнатото. Бих им казал, че Юрген заслужава паметник до стадиона, но те сигурно и без това го знаят!"

 

Embed from Getty Images

Собствениците от "Фенуей Спортс Груп" често са критикувани от фенове, защото Ливърпул не обича да харчи огромни пари за играчи и действа на принципа "продаваш, за да купуваш". Така бяха привлечени и най-скъпите играчи в отбора - Алисон Бекер и Върджил ван Дайк, изцяло финансирани от продажбата на Фелипе Коутиньо в Барселона.

"Откакто тези собственици са в клуба, те свършиха страхотна работа - на съвсем друго мнение е Джерард. - Мениджърите получиха пълна подкрепа. Завиждам леко на играчите в настоящия отбор и бих искал да съм на 30, а не на 40. И да мога да играя сега при тези собственици и този мениджър. Седях на трибуните на двата финала в Шампионската лига (един загубен, един спечелен - б.р.) и бях горд, че съм фен на този отбор.

Ливърпул е машина на терена и извън него, в икономическо отношение. Благодарение на собствениците."

Джерард говори и за пандемията, за ефекта от нея върху футбола. В Шотландия сезонът бе прекратен и неговият Рейнджърс остана втори след лидера Селтик, който така или иначе бе твърде далеч в класирането. Въпреки това, треньорът на подгласника не смята това решение за грешно. Поне не е бил изцяло анулиран сезонът, както стана във Франция, например.

"Не бих искал да видя анулиран сезон никъде по света, за мен това е непочтено - казва Стивън. - Когато си изиграл 3/4 от първенството, няма начин да анулираш всичко това. Или прекратяваш с крайно класиране, или доиграваш, където е възможно. Двете неща, които имат значение, са човешкото здраве и животи, както и това Ливърпул да спечели титлата след 30 години чакане. Гледаш класирането - те са с 25 точки пред останалите... Малко е неприятно, че им се наложи да чакат с месеци за нещо, което си заслужиха отдавна.

За мен лично това бяха трудни месеци. Далеч от играчите, липсваха ми и те, и ежедневните тренировки, разговорите с екипа, хората от тренировъчната база. Рейнджърс е голям клуб и нещата бяха добре организирани в индивидуален план, всеки от играчите получаваше необходимата помощ.

Но усещането е за нещо ненормално. Никога не бих искал да оставам отново с месеци пред компютъра и да гледам програми и анализи там, вместо да работя на тренировъчното игрище. Беше предизвикателство, но не бива да се оплакваме - за всеки човек на света е било същото."

Embed from Getty Images