Пресконференция като никоя друга след финал като никой друг.

Страстите от мача Реал Сосиедад - Атлетик Билбао няма да утихнат скоро тъй или иначе, след като в събота вечер "синьо-белите" спечелиха Купата на краля в Испания в горещ баски сблъсък. Мачът се чакаше от години, отложен от края на миналия сезон, а победата бе въпрос много повече от това кой ще вдигне една купа. Да, важен трофей, но просто купа. А баската гордост е нещо, което отдавна е надмогнало толкова опростеното остойностяване на успеха.

Сълзите на терена бяха толкова много, че скриха дъжда в Севиля след края. Двубоят не бе нещо особено като футболни качества, но емоциите... Момчетата от Билбао плакаха, тези от Реал Сосиедад пееха и се радваха. Някак сдържан остана в средата на празненството и награждаването треньорът Иманол Алгуасил, известен като изключително емоционален и отдаден на каузата човек.

Но той пазеше най-доброто за после.

Иманол се яви на пресконференцията, предавана онлайн за стотици медии от цял свят, облечен елегантно - с риза, панталон, както подобава на финал. Отговори на въпроси и призна, че това е най-великият ден в живота му. Все пак донесе първи трофей на клуба си от 34 години.

А после направи знак, че иска да каже сам нещо.

Подадоха му фланелка и шалче на Реал Сосиедад, той стана тържествено, навлече ги и каза: "Това е за теб Гипускоа! Това е за вас, хора на Реал Сосиедад!"

След това запя бойна песен на агитката, а в очите му имаше толкова пламък, че направо бе плашещо. И красиво, успоредно с това. Хубаво е да си припомняме в съвременния спорт, че има страсти и емоции, които не са подвластни на новите принципи - агенти, проценти, суми, статистики...

Иманол е дете на Реал Сосиедад. Роден в споменатата Гипускоа, една от областите на провинцията със столица Сан Себастиан, където е базиран клубът с неговия славен стадион "Аноета". Израснал в академията на отбора, който пък е закърмен в постоянен антагонизъм и вражда с Атлетик от Билбао.

Иманол игра като десен защитник 9 години в първия отбор, а после мина през Виляреал, Картахена, Бургос... След края на кариерата като футболист през 2011-а (на 40) стана треньор. Пое юношите до 16 г. на Реал Сосиедад, после бе асистент в Б отбора на клуба, след това главен наставник там. От три години води първия тим, вече десетилетие общо работи за клуба като треньор. Ако сметнем целия му престой там - от 1987-ма до 1998 г. е футболист (юноша и в първия състав), от 2011-а до днес - наставник. Това са 21 години от общо 49, на колкото е.

Неслучайно Алгуасил казва: "Имам две семейства. Едното е у дома и безкрайно го обичам. Другото е Реал Сосиедад и не мога без него!"

По улиците на двата града - Сан Себастиан и Билбао, бе тежка нощ след финала. Едните празнуваха, другите тъгуваха, като имаше запалени коли и контейнери за боклук, с които дори бяха изградени барикади срещу полицията. Това е баският финал - нямаше как да мине мирно и тихо...

Куриозно, за Атлетик съдбата дава уникален шанс да се поправи и да изтрие сълзите. На 17 април отборът среща Барселона пак във финал за Купата на краля, но вече - от този сезон! Уникален случай в историята на футбола.

Снимка: Getty Images