Люпко Петрович обясни хода с назначаването му за главен треньор в ЦСКА пред btv. Сърбинът поема властта в отбора, след като стартът на сезона е, меко казано, неуспешен - една точка от първите два мача, и то у дома (2:2 с Етър и 1:3 от Черно море).

Ето какво каза 72-годишният Петрович, който е европейски шампион с Цървена звезда и е водил над 20 отбора в кариерата си:

"Шефът на ЦСКА ми беше шеф и в Литекс и е мой приятел. Той ме накара. Моят приятел и президент Гриша Ганчев не искаше да ме натоварва много. Искаше малко да работя, но не напълно, хем да съм тук, хем да не съм.

Досега може би и за играчите не беше ясно с кого да говорят, с кого да не говорят. Може би нямаше яснота. Но така се случи. Ето, сега всичко им е ясно.

Ще се посветя на ЦСКА. Ще прескочим тази малка криза, която ни налегна. Знам, че можем и по-добре, но не го показваме. За това съм уверен, че ще излезем от нея като победители и ще зарадваме и феновете.

В последните години работих във Виетнам и в Руанда. Ставам всяка сутрин в 6:30 ч, не спя през деня, постоянно съм в движение и се прибирам вкъщи около 22 ч вечерта. Това ми е ритъмът. На ден имам две тренировки - сутрин и следобед, а може и трета да изкарам. Имам енергия да работя и да опитам да поставя нещата на място тук."

Петрович коментира и темата с Николай Бодуров, останал извън групата при загубата с Черно море.

"Какъв конфликт? Глупости! Бодуров е капитан. Ако имаше конфликт, щяхаме да го сменим, да не бъде капитан. Няма конфликт. Всичко сме се разбрали - да играе 2 мача, да почине и да е готов за Осиек. Пропусна, да кажем, 60 процента от подготовката. Беше контузен, беше болен."

За цялостната ситуация около клуба, както и настоящата криза, Люпко коментира:

"Мъчно ми е от това, което преживя ЦСКА. Това е голям отбор. Аз знам какво е голям отбор - Цървена звезда, Партизан, Левски, където бях 3 години, ЦСКА. Това са клубове, които не прощават загубата. Те имат зад себе си публика, която живее за футбол. Ако не побеждаваш, проблемът е голям.

Понякога тези отбори изпадат в криза. Не знаят къде се намират. Но винаги успяват да се отърсят, да се измъкнат и пак да са на върха. Трябва да се знае как да се излезе от този момент, в който сме - по нормален, елегантен начин, без натиск, без много думи. С кратки и ясни думи и нека всеки направи това, което може най-добре и така да се върнем в правия път."