В дните, в които около мача България - Англия се говори основно за расизъм, хулиганство и други бедствия на поведението и обществото, а не за футбол, интересно е мнението на едно от водещите пера на британския "Гардиън". Барни Роуни е един от над 50-те английски репортери в София за мача, но неговата сила е в коментарния поглед на нещата. Той няма да анализира защо Чилуел центрира лошо или как е вкарал гол (недай Боже) Хари Кейн.
Още по темата
Ето интересното му мнение, публикувано днес в онлайн изданието на "Гардиън".
"Хляб, зрелища и загубите на Англия. Едно от позитивните неща при загубата на отбора в Прага бе, че отклони вниманието към футбола от една тема, която доминираше двубоя срещу България.
Англия зад граница - една история без край. Насред показването на кривиците на другите, в последните години германските самолети не спират да падат (английските фенове пеят за войната и свалянето на немски бомбардировачи при гостуванията си - б.р.), бутилките не спират да летят из площадите. Някога питали ли сте се как гледат на това поведение? На това да се говори постоянно за расизъм и проблеми с феновете на други отбори, когато твоите са най-големите производители на проблеми?
В неделя следобед квалификацията в София се превърна в расистки дуел. Първо бе една забележителна пресконференция на Красимир Балъков, българския треньор, който каза, че в Англия има по-голям проблем с расизма, отколкото в неговата страна. В отговор Гарет Саутгейт запази дипломатичност.
Ситуацията бе нажежена в предишните дни, а писмо на президента на българската федерация Борислав Михайлов нарече англичаните "провокатори", а Тами Абрахам и Саутгейт бяха обвинени, че обиждат българската нация и техния наполовина затворен заради предишни прояви стадион.
Всичко това бе много зле преценено като тайминг. Сега никой не може да каже каква ще е реакцията и от двете публики на стадиона. Тези неща трябваше да се пишат и говорят във вторник, след като мачът е минал. Проблемът е, че и Михайлов, и Балъков, имат основание в това, което казват.
Естествено, Абрахам също е прав, когато говори за излизане от терена при откровен расизъм. Никой не може да нарежда на някого как да действа, когато е обиждан за цвета на кожата му.
Но за другото...
Дали английските играчи ще излязат, ако от тяхната агитка се понесе поредната порция "Десет немски бомбардировачи"? Дали Саутгейт ще заплащи с напускане на терена при следващо опустошително сражение на хилядите британски фенове в поредния център на някой европейски град? Защо някои форми на ксенофобия да са по-добри от други?
Оруел пише в неговата "Бележки за национализма": "Не усещам почти никаква съпротива и гняв, когато го извършваме от наша страна."
Да си спомним какво стана в Прага в петък. Няколко ареста, безредици, гранати със сълзотворен газ от полицията. Счупени витрини и стъкла.
Преди Прага имахме Севиля, Амстердам, Дортмунд... Естествено, още по-преди имахме и Франция на Евро 2016.
Тези от английските фенове, които са образовани, знаят какво е расизъм. И че е нещо нередно. Но да заплашваш местните хора, да чупиш имуществото им и да ги третираш като получовеци не е по-добра форма на ксенофобия. В английските разбирания обаче то продължава да бъде "момчетата са пили по няколко бири и се забавляват".
Полицията направи всичко възможно да убеди УЕФА мачовете с Чехия и България да са в светлата част на деня. Има причини за това.
Не всички пътуващи фенове са причината, но има едно малцинство от идиоти. Заради тях се случват нещата. Не можем да ги игнорираме, защото са малцинство.
Да, нулева толерантност към расизма - разбира се, това е важно. Но е време да спрем да прилагаме двойни стандарти."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}