Българският футбол отбелязва голям юбилей на днешния 12 август, като на 80 години става един негов герой, кръстен от италиански журналисти Поет на играта.

Димитър Якимов получава друго прозвище от феновете у нас, които го гледат с обожание в продължение на 14 години с екипа на ЦСКА и националния отбор.

Митата или Митьо Дъвката, както го наричат тогава, се ражда в едно село на 30 километра от Скопие, казва се Шлегово - днес е в Македония. Чичо му го води в София като съвсем малък, за да започне да крие топката на другите хлапета в Коньовица.

Якимов играе за мъжете на Септември, преди да е навършил 17 години. Талантът му е толкова ярък, че на 19 е вече в суперотбора на ЦСКА по това време. Годината е 1960-а. Месеци по-рано е основен играч в отбора на България, който става европейски шампион за юноши.

На "Армията" остава 14 сезона, в които головете са 141, а мачовете - 287. Той е пред хора като Георги Аспарухов и Христо Стоичков по попадения в елита на България (общо 151), въпреки че никога не е играл като чист нападател.

Става и голмайстор №1 на първенството, но никога не печели приза "Футболист на годината" - срамно, независимо от факта, че е част от поколение, пълно с талантливи играчи.

С ЦСКА е седем пъти шампион, а публиката го кръщава и Митьо Дъвката - заради гъвкавите движения с топката в крака.

Понякога просто изумително се измъква от двама-трима съперници с едно замахване на съвсем малко пространство. Но хората масово си го знаят просто като Митата - не говори много, тих е, но на терена е фурия.

А това Поет на футбола тръгва не у нас, а от италианската преса след решаващия мач за класиране на Мондиал 1962 г. Той е между България и Франция в Милано. С негов победен гол на "Сан Сиро" се класираме за първи път на Световно първенство. Якимов пише история, а е само на 21 години.

Играе на още два такива форума, като през 1966-а в Англия се надиграва технически с Гаринча и Пеле в мача с бразилците, които са актуален световен шампион. А от трибуните на онзи мач в град Ливърпул, дори Алфредо ди Стефано заявява, че "номер 13 е феноменален".

Години по-късно Митата ще каже: "Мен ме призна Ди Стефано, а у нас ме отказаха на 33 години." Наистина - спира с футбола в името на някакво подмладяване, а е в разцвета на силите си. Не е единствен в онези години, това е редовна практика.

Избират го в идеалните 11 футболисти на света за 1967 г., редом с мегазвезди като Пеле, Факети, унгареца Бене и т.н. Друго огромно, и то - международно признание.

Интер го иска след полуфиналите за КЕШ срещу ЦСКА (три епични мача), но годините са такива, че няма как да има такъв трансфер.

Не дава интервюта - никога не го е правил. Сам казва пред близки и фенове, че му стига признанието на Пеле, Ди Стефано и неговия приятел Георги Аспарухов. Не му трябва друго. Не иска слава, популярност или медийно внимание.

Честит 80-годишен юбилей на Митата, или както го нарекоха италианците - Поета на футбола!

Снимка: Bulphoto