Новият треньор на Лудогорец Валдас Дамбаускас даде първото си интервю, след като беше обявен на поста от ръководството на разградчани.

Бившият наставник на хърватския ХНК Горица говори пред литовския сайт 15min.lt, споделяйки за преговорите с българския тим и очакванията към него.

- Г-н Дамбраускас, в прессъобщението на Лудогорец се казва, че са Ви наблюдавали дълго време. Чували ли сте за този интерес? Може би сте имали разговори преди?

Не знам, честно казано. Никой не ми се е обаждал да ми каже, че ме е наблюдавал. Знам как работи Лудогорец. Когато играхме с Жалгирис срещу тях, те имаха тайни агенти, които бяха отседнали за две седмици във Вилнюс, наблюдавайки тайно нашите тренировки и мачове. Подобно на мен, когато играя срещу отбор в Европа или даден играч, следя изкъсо всичко. Когато се появява възможност, когато имаш нужда от този човек, тогава се свързваш. Не се съмнявам, че повечето големи клубове гледат повече от един треньор или играч.

- Кога беше първото обаждане от Лудогорец и каква беше реакцията Ви?

Това е просто обаждане, те винаги си приличат - интересувате ли се от нас, бихте ли приели? Винаги е интересно да се видиш на по-високо ниво, но първият отговор е - "Имам договор и в момента не можем да говорим нищо". Първо трябва да получа разрешение от настоящия ми клуб за преговори и разговори.

- След като се даде зелена светлина за разговори, кои бяха вашите допирни точки с Лудогорец?

Имаше изисквания от моя страна. Знам добре Лудогорец, какви са възможностите и играчите в състава. От моя страна, имам убеждението, че мога да помогна на този отбор, да играе по-добре и да спечели. Вярвам, че ще го направя. Целите са много високи. Спечелването на местното първенство не може да подлежи под въпрос, просто трябва да се направи. Следващата фаза са групите на Лига Европа. Мечтая да играя в Шампионската лига с този отбор. Искам да го правя всеки сезон. Целите ни съвпадат, което е чудесно. Лудогорец е най-добрият отбор в България.

- Имаше ли колебания във Вас в процеса на преговори?

Единственото съмнение беше, ако клубовете не се разберат. Благодаря на ХНК Горица, че ми помогнаха. Не се сещам за друго предизвикателство.

- Групите на Шампионска лига, групите на Лига Европа. Очакванията са огромни. Психологически подготвен ли сте за всичко това?

Никога не съм си поставял ниски цели още от самото начало на кариерата му. Когато бях асистент в Екранас, целта беше ясна - шампион и участие в Европа. После в Жалгирис, отборът никога не си поставяше друг цел. Целта дори беше - да спечелим всички мачове в литовското първенство. Когато пристигнах в ХНК Горица, отборът беше в средата на таблицата. Сега оставям тима на по-висока позиция. Високите цели и преследването им не са нови за мен. Свикнал съм да виждам отборите си на първото място или близо до него. Всяка друга цел е неприемлива за мен. Целите на Лудогорец не ме плашат. Мисля, че е привилегия да постигам високи цели под такъв голям натиск. Ако имате натиск и вървите напред, това е привилегия. Ще повторя, най-лошо е да играеш за нищо, да си в средата на таблицата и да мислиш, че ще загубиш.

- Успяхте ли да се запознаете с качествата на играчите на Лудогорец?

Мисля, че познавам отбора добре чрез мачовете, които гледах. От времето, в което играхме с Жалгирис срещу тима, са останали много играчи. Следил съм всичко в последните три години, мисля че съм добре запознат. Разбира се, сигурен съм, че най-важна е директната комуникация. Трябва да се адаптираме едни с други. Много е важна връзката между нас.

- Има доста фенове на Лудогорец, които не са доволни от избора ви за треньор. В социалните мрежи проявяват негативни мнения. Означава ли нещо за вас това?

На първо място искам да кажа, че нямам Фейсбук и Инстаграм. Просто не се интересувам от тези мрежи. Единствената оценката на работата са резултатите. Мисля, че съм доказвал това неведнъж е кариерата си. Ако си спомняме какво писаха феновете или футболните хора, когато дойдох в Жалгирис ... Беше неочаквано, защото младият треньор, без опит в такъв клуб и т.н. Трябва да го доказвам всеки път от началото до сега и не ме интересува. Разбирам хората, през които преминават за своя клуб, искащи добро за своя отбор. Мога само да им кажа, че тяхната критика ми помага. Ще работя още по-усилено, дори по-добре, ще дам всичко от себе си, за да могат тези хора да се гордеят със своя клуб и неговите постижения.