Не стига, че националният отбор е вплетен в битка за това да не е последен в квалификационната си група за Евро 2020, ами проблемите не спират да се трупат върху главата на селекционера Красимир Балъков.

След 0:4 от Англия и 1:3 от Ейре този месец, анализите и коментарите бяха за това как нямаме "материал" в атака (отидохме на Острова без чист нападател), халфовата линия, отбрана... На практика - по целия терен сме "къси" откъм алтернативи и опции.

Говорим за играчи, които редовно да са на терена в клубовете си на достатъчно сериозно ниво, за да са на линия в сериозен ритъм и кондиция за мачовете на България.

Сега, преди квалификациите в Черна гора (11 октомври) и Англия в София (3 дни по-късно) имаме и нов, неочакван донякъде проблем.

Вратарски.

Двамата на този пост, които бяха титуляри в последните 2-3 години, не играят. Считаният досега някак за автоматичен първи избор Пламен Илиев от месец не е започвал за Лудогорец, изместен от бразилеца Ренан. Вече в четири поредни мача Тигъра, както е популярен, е резерва. Николай Михайлов не е помирисвал терен този сезон в Левски.

Това определено е главоболие за Балъков, който обяви при назначаването му, че ще вика играчи, които играят редовно в клубовете си.

Ако спази принципа, нещата могат да отидат на съвсем нови хора в националния.

Видяхме, че за гостуването на Англия бе извикан Николай Бодуров от ЦСКА, не играещ вече два месеца. И защитникът не е виновен, че бе извън ритъма и темпото на мача.

Та, за вратарите. Какви са опциите?

38-годишният Христо Иванов от Етър получи шанс срещу Ейре в контрола и може да се каже, че експериментът бе неуспех. Нищо неочаквано. Ще е доста странно, ако отново той получи доверие. А какви са вариантите обаче, ако предположим, че Иванов няма да пази срещу черногорци и англичани?

Със сигурност не са десетки...

В Първа лига, гледайки отборите от моментната първа шестица, виждаме само двама български вратари. В Локо (Пд) пази Мартин Луков (9 от 10 мача), в Арда - Иван Караджов (10 от 10). Първият е на 26 години, вторият - на 30.

Те изглеждат единствени значими възможности от българското първенство. И в нормален ритъм, като пазят всяка седмица на клубовете си. И двамата са пред очите на селекционера, който ходи и гледа редовно мачове от българския шампионат.

От легионерите?

Всъщност, единственият с някакъв опит от това да е национал, е Димитър Евтимов - на 26 години, който пази вратата на Акрингтън в английската Лига 1. Титуляр е през сезона с 11 старта в 11 кръга, но не бе повикан от Балъков за мачовете с Англия и Ейре.

Въпреки че е логично той да е по-наясно с британския футбол, в който играе и тренира ежедневно, от конкурентите си. Евтимов бе в състава на Петър Хубчев миналата есен за мачовете в Лигата на нациите, но не направи дебют.

Миналата седмица в Англия писаха, че го следят клубове от Чемпиъншип. Там добре го познават след 7 години в Нотингам Форест, където израсна във футболното си образование. Определено той, Луков и Караджов са хората, които изглеждат алтернатива. Естествено, ако селекционерът държи на принципа "викам тези, които играят редовно".

Въпросът е в това дали Балъков гледа на тези мачове като добра възможност да опита нови неща и играчи, на които в бъдеще може да се опре. Или като на такива, които е добре "да не губим заради визитката ни".

В дългосрочен план едва ли е важно да сме четвърти, вместо пети в групата. Но е сигурно, че и през 2020-а, че и през 2021-ва години, а и нататък (да сме живи и здрави), ще има национален отбор.

А това означава, че трябва да се планира отсега за това кои ще са хората в него.

Никой няма как да бъде броен за опитен, без да е получил първи шанс. Ако не дебютираш, как някога ще имаш рутина да си титулярен вратар? А тук имаме трима, готови да получат шанс. И заслужили такъв, особено на фона на конкуренцията.

Предишният селекционер Петър Хубчев рискува и повика няколко сравнително непознати за националния играчи за своите 2 години начело (Евтимов бе сред тях). Днес те са част от отбора. Сега е ред на Балъков да покаже своя подход.

Глабоволията му са много - като започнем от поста под рамката, та стигнем до върха на атаката. Тази седмица е време за решения, защото лагерът на националите започва на 6 октомври.

Българският запалянко е подготвен за това, че няма да види радикална промяна и гръмки резултати от националния в тези два мача.

Но поне опит за съживяване и освежаване не е лошо да бъде индикиран.