Красимир Балъков е новият национален селекционер на България по футбол.

При представянето му нарече поста "най-желан", но се съмняваме, че някой изобщо има голям мерак да се захване с него. Не и след годините на футболно изгнание и мъка, които вече станаха 15...

От Евро 2004 нямаме участие на голямо първенство, а от Евро 96 не сме постигали победа на такова.

Балъков се завръща в отбора - вече като треньор - 16 години и 15 дни, след като го напусна като играч. Каза "стоп" в една контрола на 30 април 2003 г. срещу Албания, месеци след като бе свършил грамадна работа по това да поведе отбора към Евро 2004.

Последният успех на националния бе с Балъков в центъра на терена. Той не игра в последните двубои по пътя към онова Европейско, както и на финалите. Но влиянието му в квалификациите бе огромно.

Между Балъков и Балъков - 16 години мъка.

Първо Пламен Марков, възнасян като герой из медиите за класирането, бе сринат със земята след трите загуби от Швеция (0:5), Дания (0:2) и Италия (1:2). И за дни бе решено - отива си. Нищо, че класира тима сред най-добрите 16 на континента.

Първата жертва на "мъртвата хватка" стана Христо Стоичков, който бе назначен без никакъв опит като треньор, и то веднага след Евро 2004. Популярен ход сред феновете заради репутацията на Камата. А и със съвсем нелош състав от вече утвърдени в Европа лидери на отбора като Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, следващите години изглеждаха доста светли като очаквания.

Стоичков потегли със 7 т. от 9 възможни на старта на световните квалификации, включително героично 2:2 в Загреб срещу много силните хървати. Но две загуби от Швеция ни оставиха зад борда на Мондиал 2006. Завършихме с 15 точки от 10 мача, далеч зад шведи и хървати (по 24) и мястото в баражите.

Легендарният номер 8 получи нов шанс, но си тръгна след петия мач от европейските квалификации, въпреки че нямахме загуба. Стартирахме с две ремита (и то срещу Румъния навън и Холандия у дома) и две победи, за да дойде 0:0 в София срещу Албания. Това бе краят на ерата "Стоичков". Станимир Стоилов за два мача и Димитър Пенев за останалите, довършиха квалификационната битка, в която финиширахме трети с 25 точки! Една не стигна за второ място и бараж, което и до днес в тези 15 г. е най-близкият ни пропуск до това поне да имаме втори шанс за класиране на голям форум.

"Върнахме часовника" към Пламен Марков на старта на пресявките за Мондиал 2010, но още след третия мач го уволниха. И до днес не е много ясно защо... Три ремита на старта не бяха идеален вариант, но едното бе срещу актуалния шампион на планетата Италия... Мъри Стоилов стъпи на жаравата, поехме курс към финалите в ЮАР, но едно реми у дома с Ейре ни свали на земята. Ирландците отидоха на бараж с 18 т. ние останахме трети с 14, а Италия спечели групата с 24. Все още позитивно оценявахме, че "не сме толкова далеч".

Тогава обаче се отказа Бербатов. Преломен момент.

Квалификациите за Евро 2012 са мъчителен спомен. Последно място в групата с 5 т. от 8 мача, като Стоилов си тръгна още след втория - 0:1 у дома от Черна гора. Първият бе загубен с гръмкото 0:4 на "Уембли" от Англия.

Лотар Матеус пристигна с гръм и трясък, но... си тръгна без фанфари след няколко месеца, като дори не завърши квалификациите. Михаил Мадански го направи по тъжен начин, след като в София успя да ни бие и Уелс.

Деветката Любо Пенев пое нещата, обеща "отлепяне на ютията", която определено бе на дъното. Завърна се позитивното отношение към отбора, имаше и някакъв оптимизъм, но... всичко се оказа само импулс. Пенев опита да върне Бербатов в отбора, дори му прати повиквателна, въпреки че нападателят подчерта ясно, че не си е тръгнал заради този или онзи треньор. А заради хора над селекционера в йерархията, които си останаха същите при всеки от сменените наставници за тези 15 години.

В квалификациите за Мондиал 2014 останахме четвърти в групата, която бе изключително трудна. България събра 13 т., чехите имаха 15, Дания бе с 16, а Италия - с 22. Три точки ни разделиха от бараж, като интригата за нас приключи два кръга преди края, когато паднахме с 1:2 от Армения. Която всъщност завърши на пето място, пак с 13 т. Спорно е дали бяхме по-близо до второто място, или до дъното...

Пенев изкара близо 3 години начело, но бе уволнен след 1:1 у дома с Малта в квалификациите за Евро 2016. Със скандал, след като даде интервю пред Btv, в което нападна шефовете на футбола ни, обвинявайки директно Йордан Лечков и Емил Костадинов за това, че Бербатов не е в отбора.

Тук бе и вододелът като игрови ресурс - някъде до към 2014-а в тима имаше състезатели, които все пак бяха в силни европейски първенства и тимове от средна ръка. След това такива почти нямаме. Лидер на отбора би следвало да е Ивелин Попов, но... Да не говорим, че е изключителна рядкост да видим българин в груповата фаза на Шампионската лига в последните пет години.

Ивайло Петев го наследи, а в тези пресявки завършихме трети отзад напред и четвърти при нормален прочит на таблицата от 6 тима. С 11 точки от 10 мача и отрицателна голова разлика. При условие, че дори трето място ни даваше право на бараж! За него ни изпревари Норвегия...

Петев започна и следващия цикъл, но бързо-бързо сви знамената след едно измъчено 4:3 над Люксембург в София. И той влезе в съдебен спор с БФС за пари, както се случи с Пенев, Пламен Марков и Лотар Матеус преди него.

Петър Хубчев седна на "електрическия стол" във възможно най-трудния момент - преди гостувания на Франция и Швеция. Загубихме ги с общ резултат 1:7, а в квалификациите финиширахме четвърти от шест тима с 13 т.

В никакъв случай не бе позор, победихме у дома Холандия и Швеция, като първите днес са една от силите на континента, а вторите не бяхме били над половин век! Освен това, Хубчев реално бе водил отбора не от първия мач, така че най-малко можеше да получи упреци. Групата спечели Франция, която после стана и световен шампион в Русия 2018. Втори бяха шведите, които играха четвъртфинал. А трети - холандците, които се готвят това лято за финална четворка на Лигата на нациите. Безспорно това е най-трудната пресявка на националите в новия век.

Хубчев поведе отбора към първо място в Лигата на нациите, но не успяхме в прекия дуел с Норвегия да удържим реми, а в Кипър загубихме шансове с друго такова.

Настоящите квалификации за Евро 2020 стартирахме с два равни мача (с Черна гора и Косово), а селекционерът сам си тръгна от 1 май.

Сега идва Балъков. Четвърти от четвъртите в света, който ще опита да промени съдбата на отбора (броим и Любо Пенев, той е част от онзи тим, макар да не игра на САЩ 94). За периода, откакто сложи край на кариерата си в националния като играч Краси, сменихме 11 треньори. Не се класирахме нито веднъж. Бяхме близо до баражи един път... и половина, да речем.

Записахме общо 28 победи, 25 равенства и 25 загуби в официални мачове. Статистика като на среден отбор. Не такъв, който има амбиции да се класира, не и от слабаците.

Средна работа.

Балъков днес влиза в националния в ситуация, която е на около една футболна галактика отдалеченост от онази, която остави, когато за последен път свали екипа през април 2003 г.