Лудогорец отпадна от Шампионската лига още на първото препятствие - Ференцварош, и ако това ви е изненадало, значи може би сте пропуснали някои детайли от случващото се в българския футбол в последните години.

На практика има достатъчно аргументи защо нашият шампион не може да мине през унгарския в директна елиминация, а от другата страната на везната седи само опитът на Лудогорец, натрупан в такива битки в последните сезони.

Но само с рутина и "минаване през такива мачове" не става.

Веднага е редно да уточним - отпадането не е трагедия, Разград остава в Европа и при това в поток към групите на Лига Европа, който си е направо приемлив.

Но много неща в отбора не са ... така, както сме свикнали да са от видяното от този тим в периода 2013-2017 г. по европейските терени.

Аргументите

Може да се спори по темата как и защо Лудогорец сваля нивото и класата, но тенденцията е явна. Средата - разбирай българският футбол, явно повлече надолу клуба и отбора, вместо да стане обратното - другите да опитат да стават по-силни и да конкурират шампиона.

Селекционният процес е много променен като цели и профилите им, изпълнен с "проба-грешка" и футболисти, които си заминават преди да ги видим реално как играят (Махлангу, Брандао) взимат се играчи, нежелани в конкурентни отбори (Манолев, Жоржиньо), от изпаднали тимове в други страни (Икоко - Гингам, Баджи - Бурса). Привличат се хора, които вероятно имат сериозен потенциал, но съмнителна способност да са решаващи още сега (Чибота, Битон - на по 23 г.). Повечето изброени в новата селекция, без Жоржиньо, не са национали на страните си (Конго, Сенегал и Израел).

Летвата пада, стандартите вървят надолу. Дали това е в пряка връзка с раздялата с човека, който движеше тези процеси дълги години - Методи Томанов, само ръководителите в Разград могат да знаят.

Треньорският пост е в ръцете на Стойчо Стоев, който се появи на пожар през пролетта за незнайно кой път, като уж трябваше да е точният човек в точната обстановка. Но още в края на първенството се видя, че между него и играчите нещо скърца, като особено ярко това пролича със случая "Марселиньо" при смяната на бразилеца във Варна, когато Черно море удари шампиона с 2:1.

Снимка: БТА

Видяхме нов случай "Марселиньо" и в сряда - категорична демонстрация на отношение към решение на треньора. Ирония, сарказъм, открита подигравка. Има ли треньорът нужният авторитет, за да спре това и да наложи своите виждания и власт? Или ще си иде, както стана с Аутуори, Херо, а преди това и Дерменджиев. Второто изглежда по-вероятно.

Темата с "властта на играчите" в Лудогорец не е нова, макар и никога да не е била официална новина. Твърде силно влияние на Моци, Марселиньо, Дяков и останалите тартори, които са си заслужили да имат специален статут в клуба, но вече не личи да имат влиянието на терена, което този статут предполага. Ако преди 3 години всеки знаеше кой ще измъкне "каруцата" в тежък момент, сега именно Моци (и не за първи път) струва скъпо на отбора си. Картоните му стават все по-глупави, а и вече му ги показват - помним времена, в които му се разминаваше.

Грешки в стратегията, занижени стандарти, провали в селекцията... Неясноти кой движи всъщност този процес. Така изглежда отстрани и е просто въпрос на мнение.

Лудогорец преди година изглеждаше среден и неособено опасен отбор срещу унгарците от Мол Види. Сега бе на моменти мощен и нападателен, но трогателно уязвим в защита.

Обективен фактор, който също добавяме към аргументите - отсъствието на Драгош Григоре. Капитанът на румънския национален отбор влезе и даде друг вид на отбора през пролетта, като преди това Разград бе колеблив.

Сега отбраната пак е на "глинени крака" с дълго търкалия пейката Терзиев, инертния и видимо изоставащ от динамиката на мачовете Моци, местения вляво, в центъра, пак вляво Недялков, и новият Икоко. Той може би е добър футболист, но бе неориентиран в първите си мачове в отбора. А те бяха вероятно най-важните за сезона.

И паралелът с Ференцварош е достатъчно показателен. Водени от Серхий Ребров, който има огромна репутация в Източна Европа, след като с Динамо наруши хегемонията на Шахтьор и вдигна две поредни титли на Украйна, унгарците са клуб в подем като цяло.

Снимка: Bulphoto

Новият им стадион е бижу, а средната им посещаемост скочи на над 10 000, което е впечатляващо за страната и нивото на първенството от последните две десетилетия. Ференцварош прави бизнес за милиони, изглежда модерен клуб, има структура със спортен директор, президент и директори по административните и финансови дела.  

В Лудогорец спортната власт е в ръцете на ... собствениците и треньора. Между тях? Връщането и завъртането в кръг на едни и същи наставници по никакъв начин не може да бъде наречено "успешен модел" никъде другаде в света на футбола, освен в Разград. Дерменджиев - Стоев - Дерменджиев - Стоев...

Като традиции и история, двата клуба също са несравними - Фради е играл европейски финали и има спечелен турнир на УЕФА, а в Разград проектът работи на елитно ниво от 8 години. Добавяме настоящето, което се наслагва върху здравите основи, и получаваме ясен отговор на уравнението.

Разбира се, осемкратните шампиони трудно могат да излязат от омагьосания кръг, какъвто е българският футбол. Без конкуренция в 4 от последните 5 сезона, на моменти биещи с резервния състав (пример - в първия кръг срещу Царско село между двата мача с Ференцварош) и при сравнително безметежно стигане до титли, трудно се поддържа ниво.

Ето ви достатъчно аргументи защо все по-трудно ще става Лудогорец да е фактор в Шампионската лига.

Груповата фаза на Лига Европа изглежда далеч по-реалистична цел. Титлата в България също е много вероятно отново да е за този отбор, който дори при споменатите пукнатини, продължава да изглежда най-класен в сравнение с конкурентите. Но нека в Разград не се заблуждават - това е основно, защото ЦСКА и Левски не прогресират.

https://sja.sportradar.com/w/DirBG/18470822/0131/bg