17-11-2017 20-11-2018

Писмо на спортен журналист от Италия - За мрака, футбола и битката на една нация

Фабрицио Романо изля мъката си в британския в. "Гардиън"

11:59 | 25 март 2020 | Редактор: в. Guardian 2 1661 Снимка: AP/БТА

Спортният журналист Фабрицио Романо написа писмо към света, за да разкаже за болката от преживяното в последния месец. Италианецът е сътрудник и на британския в. "Гардиън" и обикновено отразява за изданието нещата от футбола на Апенините, трансферни новини, мачове... Сега такива няма.

Коронавирус пандемия

Ето го съдържанието на писмото, пълно с емоция, но и със стряскащо реалистичен поглед върху случващото се, не само в родината на Романо.

"Преди няколко дни се почувствах така, сякаш всички светлини угаснаха и заживяхме в мрак. Животът спря. Тишина и мрак. Чуват се само линейките, а те са твърде много. Всяка от тях сякаш те удря в стомаха.

Днес не пиша за трансфери или новини. Не за това кой играч къде отива да подпише, защото това в момента не е важно. Ще напиша през какво минахме ние в Италия през тези няколко седмици.

От Неапол, където съм роден, до Милано, където живея, аз съм обиколил цялата страна като журналист. Бил съм навсякъде. Ние сме усмихната, радваща се на живота нация. Нация, която не знае що е да седи затворена. Сега се чувстваме, сякаш постоянно е нощ.

Лучано де Крешенцо, един неаполитански мъдрец, който си отиде преди година, беше казал: Тайната не е да броиш дните, а да ги направиш специални.

Човечеството се чуди как да намери формула за удължаване на живота, а всъщност трябва да направим така, че този живот, който имаме, да си струва.

Пиша от Милано, сърцето на тази страна, най-европейският и динамичен град в нея. И също така сърцето на Ломбардия, най-засегната от вируса област. Но и тук, и в най-южните точки на страната, през прозореца се вижда едно и също. Някоя и друга кола, някой човек, който бърза да си купи храна... Улиците са празни.

Като във война сме. Новини за по 400-500-600 загинали на ден, пълни болници и градове, които са съборени на земята. Пеем по балконите и аплодираме медицинските ни работници, сякаш сме спечелили Световното първенство по футбол. Благодарим им, че се борят. Бабите и дядовците ни се учат как да боряват със Skype и WhatsApp, за да виждат децата и внуците си.

Последният футболен мач ни се струва години, години назад. Бяхме вече ужасно уплашени тук в Италия след първия уикенд на март, когато гледахме Ливърпул и Атлетико пред над 50 000 фенове, включително такива, пътували от Мадрид. Какво правите, крещяхме удивени и ужасени. В този ден в Италия умряха 800 души.

Питахме се как е възможно - играят пред публика, фенове пътуват... Как?! Ние се барикадираме у дома срещу врага, а Неймар, Мбапе и ПСЖ бият Борусия и празнуват с хиляди фенове пред стадиона им, шумно, весело... Два дни по-късно и там всички бяха с маски.

Италия живее с футбола всеки час, всеки ден. Във всеки бар, на всеки ъгъл, това е темата. Чърчил беше казал: "Италианците губят футболни мачове като войни, а войните губят като мачове." Може и да е прав. Но сега на никой тук не му пука за Серия А и Шампионската лига.

Естествено, пак ще ни пука, но в момента футболът чака. Ние крещяхме към света да спрат да играят, след като видяхме ефекта от заразата. Но те продължаваха... "Какво правите?", викахме вътрешно, гледайки мачовете с публика в Англия и Германия.

Коронавирус ще бъде преборен само с единни усилия, дисциплина, психическа устойчивост, саможертви и временно сбогуване с нормалното ежедневие. Това гадно чудовище, което ни дебне някъде там, отвън, и ни забива нож в гърбовете, трябва да бъде победено.

Италия никога не е била толкова обединена, колкото сега. Поне не и във времето, което аз помня. Светлините все още са угаснали и сме в мрака, но Данте беше написал: "Един ден пак ще гледаме звездите"."