17-11-2017 20-11-2018

Подводни камъни и съвсем видими айсберги за Любо Пенев в ЦСКА

В такива се блъсна и Бруно Акрапович, а и други треньори преди него

16:52 | 5 април 2021 | Автор : Динко Гоцев 11 15356 Снимка: Bulphoto

Любо Пенев ще изведе в дебютен мач като треньор ЦСКА за четвърти път в кариерата си в сряда, когато е домакинството на Лудогорец в първи полуфинал за Купата на България. Ясно - за "червените" турнирът осмисля сезона. За гостите от Разград е приятна подправка към почти сигурната вече шампионска титла №10 поред.

ЦСКА

За Пенев, заменил неочаквано Бруно Акрапович преди няколко дни, ситуацията е по-трудна от всеки негов предишен престой на "Българска армия". Подводните камъни са твърде много, а има и ледници. Един от тях е толкова явен, че вероятно само който не е гледал мачове на отбора, не го е видял как стърчи над водата. Или по-точно - между гредите.

Густаво Бусато - бразилският вратар на ЦСКА, може да се гордее, ако не с друго, поне със сериозния си принос да страда не един треньор в отбора. Защото Акрапович бе уволнен след три загуби за почти 6 месеца, като и трите бяха свързани с решаващи (не)намеси на вратаря.

Да започнем оттам, че не е ясно точно как и по какви критерии този бразилец изобщо стигна в ЦСКА. Визитката му е меко казано скромна - има един записан мач в първа дивизия на Бразилия преди 7 години. През другото време е играл под елитното ниво. Пристигна, настани се на скамейката на резервите и щеше да си седи там, ако не беше серия досадни грешки на титуляра Витаутас Черняускас.

Да уточним - вратар на клуб със статута на ЦСКА, Лудогорец, Локо (Пд) или да кажем - Партизан и Цървена звезда в Сърбия, трябва има друг профил от този на Монтана или Ботев (Враца) - без неуважение към тези отбори. Просто за този, който пази на гранд и водещ клуб в едно първенство, се изискват не да е страхотен в рефлекса и да спасява по 10 положения на мач. А пределна концентрация, отлична игра с крака (защото често участва в разиграване като последен човек) и това да можеш да спасиш едно положение от едно. Защото обичайно мачовете на тези тимове протичат така, че пред вратата им има една-две опасности.

Бусато е точно обратното. Той може да отрази 3-4 положения при гостуването на Рома или Базел, да извади дузпа на БАТЕ (Борисов), но е разпилян и неконцентриран тогава, когато се спасяват точките в битката на върха. Конкретика - трите загуби на Акрапович бяха:

- от Йънг Бойс в София с 0:1, когато топката влезе във вратата с удар от нулев ъгъл, незнайно как

- от Лудогорец с 0:1 в Разград, когато удар на Десподов в тялото му бе отбит (или пък това бе несполучлив опит за хващане) не встрани, а право пред него, в краката на Текпетей

- 0:1 от Берое - след дузпа в края, която пак той направи с ненавременно излизане срещу откъсващ се нападател.

Три грешки - три поражения с минимална разлика. Виж по-горе частта за концентрацията.

Преди това историята помни как Бусато легна на терена със схващания секунди преди дузпите на финала за Купата на България, загубен после от Локомотив (Пд). Изправи косите на феновете на ЦСКА, а после - естествено - нямаше шанс при самите изпълнения. Или пък куп други грешки, особено фрапантни например при 3:3 с Левски миналия сезон. Този айсберг вече и от самолет се вижда, но необяснимо към него търпението е безкрайно.

Но има и куп други подводни камъни, с които Пенев трябва да се оправя в ЦСКА. Защото явно никой друг не иска да се заеме с почистването им. Вероятно Любо ще опита да го направи, но времето работи срещу него. Няма предсезонна подготовка, намираме се в края на сезона, в разгара на най-решаващите мачове.

Ако разгледате фенски форуми и групи, за хората там продължава да не е ясно по каква работа са в клуба играчи като Жеферсон и Рафаел Енрике, които играят с настроение на 70-годишни милионери от Флорида, поканени и присъстващи на благотворителен голф турнир. Поне не са на вратата и не всяка тяхна грешка е фатална, а и контузиите са някакво оправдание... Ако не се замислим обаче как е възможно да си по-често травмиран, отколкото здрав. Защото такъв е случаят с тях, особено с Енрике.

Снимка: Bulphoto

Стигаме и до фактор "ръководство" - а то поставя треньорите си често в последните сезони в ситуация "оправяйте се".

Цялата зимна подготовка бе изкарана с Валентин Антов в центъра на отбраната и като изнасящ топката бранител, но той замина за Болоня часове, преди да започне пролетния полусезон. Замени го близо 10 дни по-късно нидерландецът Мено Кох, който обаче нямаше как да играе в Разград, където бе Рубиконът на сезона на ЦСКА поне в шампионата. При три точки изоставане, победа или реми там даваха друг вид на битката за титлата.

Освен без Антов, Акрапович бе оставен да се оправя и без нападателя, около когото 2 години отборът гради играта си - Али Соу. И то не през декември или януари, а два дни след първия пролетен мач и преди сблъсъка в Разград. Да, заместници има - поне като картотеки. Но нито Кайседо, нито Бисмарк, бяха готови веднага да влязат и да се адаптират към отбор, треньор и стил, за да заменят Соу. И така си мина споменатият Рубикон в Разград със загуба.

Абдикацията - засега все още загадъчна, на собственика Гриша Ганчев, също е подводен камък, да не кажем - направо си е ледник с размерите на малък материк. Защото от тогава той не е казал ни дума по темата в развитие. Не е голяма изненада, шефът на клуба и преди това говореше изключително рядко. Но в такава ситуация може би не беше лошо да обясни какво точно се случва. Защото и за отбор, и за треньори, неяснотата не е най-добрата работна среда.

При смяната на треньора на преден план като отговорник бе избутан Стойчо Стоилов, който и без това търпи лавина от критики от феновете за селекция и това, че на терена са хора като споменатите по-горе Бусато, Жеферсон, Енрике и т.н. Но това са запалянковски мнения, а тук говорим за вменяване от клуба на отговорност за един ключов ход какъвто е треньорското назначение. Видите ли: Ако Любо не успее, виновен е Стоилов.

В тази обстановка от Пенев се очаква да направи подвиг за Купата на България и, ако трябва да съдим по характер и мотивация, едва ли има по-подходящ човек да опита да го стори. Може би само още един - Стойчо Младенов, пак легенда на ЦСКА. Но неговото име неизвестно защо продължава да е табу на "Армията" всеки път, когато се обсъжда кой да е следващият треньор.

ЦСКА може и да вземе Купа на България. Остават четири отбора, шансът си е едни 25 процента. Въпросът е какво ще промени това в стратегията и начина, по който клубът се управлява и отделните звена работят. И дали ще се вдигне стандартът на селектиране на футболисти, някои от които откровено не идват от места и с визитки, отговарящи на претенциите на този клуб.