На 6 ноември 1986 г. Манчестър Юнайтед назначава нов мениджър.

Чашата с търпението е преляла, след като ден по-рано отборът губи от Саутхемптън с 1:4 и Рон Аткинсън е уволнен. Той обаче е харесван от феновете и клубът знае, че следващото назначение трябва да е в целта, иначе ще последва бунт.

А никой не знае какво да очаква от новия...

Юнайтед е на дъното на класирането в Първа дивизия, тогава още няма Висша лига.

Бордът на директорите се обръща към Алекс Фъргюсън - мениджър на Абърдийн, който твори чудеса в Шотландия. Две титли под носа на Селтик и Рейнджърс, Купа на купите с победа над Реал Мадрид на финала, четири Купи на страната.

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА КАКВА БЕ КАРИЕРАТА НА СЪР АЛЕКС >>>

Репутацията му вече е на суров и безкомпромисен тип, дотолкова, че даже има притеснения дали може да се справи в клуб от съвсем друга величина, какъвто е Юнайтед.

Казано накратко, Фърги или Алек, както е наричан тогава, има име на "арогантен простак". То тръгва от изказване на президента на Сейнт Мирън Уили Тод, който уволнява мениджъра от клуба си, преди той да поеме Абърдийн. Не заради слаби резултати, а заради отношението.

"Нагрубяваше всички - футболисти, служители в клуба, дори и жените - спомня си Тод за случая. - Не съжалявам, че го изгоних. Заслужи си го. Той бе един арогантен простак."

Разказват се истории като онази, при която принуждава клуба да продаде капитана Йън Рийд, който му е направил "зайче" на ушите зад гърба при снимка на отбора.

"Не ми трябва хлапак, а мъж, лидер", казва му на следващия ден и го продава.

Или как трошил бутилки над главите на играчите в съблекалнята, бесен от сгрешени пасове или слаба игра. И за шпионите, които пращал по баровете в града - и по времето в Сейнт Мирън, и в Абърдийн, за да следят дали играчите седят до късно по заведенията и колко бира са изпили.

Практика, която пренесе и в първите си години в Юнайтед. Освен това зарази всички в клуба с невероятен хъс за работа. Идва първи на базата в Керингтън, пали сам осветлението в залата за фитнес, пие кафе и чете вестници. Тръгва си, когато и последният играч не е там. Това е бил работният му ден от 1986-а до 2013-а. Разказите са на хора от клуба.

2013 г. - Фърги си тръгва от "Олд Трафорд"

Даде път на млади таланти като Гигс, Бекъм, Скоулс, Невил, направи гениални трансфери като Кантона, Нистелрой, Кийн... Епоха.

На 6 ноември 1986 г. го представиха на "Олд Трафорд", а клубът не бе печелил титлата на Англия в този момент цели 19 години. Да, почака още 7 и дори на третия сезон при "червените дяволи" феновете искаха да си ходи.

Но той остана и донесе 37 трофея, 13 титли и доминация, превърнала клуба в един от най-големите на планетата. Не е случайно, че днес една от трибуните на стадиона носи името му.

Несменяеми шампиони на Висшата лига. Постоянен фактор в Европа с две титли на континента. Един от най-страшните съперници въобще в световния футбол. В това се превърна отборът от Манчестър при Фърги.

Роди се и терминът "Фърги тайм" заради безбройните късни голове в добавеното време, носили победи, точки и купи. Този отбор имаше несломим дух на победител, а в противниците се бе вселил страх от него.

Глобално, днес Юнайтед е равен на Байерн, Барселона и Реал като влияние. Заради ерата на Фъргюсън.

А защо няма успехи на терена в момента...? Отговорът на този въпрос пак съдържа името "Фъргюсън" в себе си. Шест години минаха от неговото напускане след 27 сезона на "Олд Трафорд".

И оттогава титла няма.

Това е човекът, който правеше Юнайтед страшилище. На този ден преди 33 години започна всичко.

ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯТА КАКВА БЕ КАРИЕРАТА НА СЪР АЛЕКС >>>

С Купата на шампион на Европа, спечелена два пъти от Юнайтед по негово време