"Топката се озовава във Фабрегас. Вече е в Иниеста. Това е! Това е голът! Испания със сигурност печели световната титла!"
Думите, които и днес, 10 години по-късно, карат всеки привърженик на Испания да настръхне. Коментарът към случилото се в онази историческа 116-та минута на "Сокър Сити", в която Сеск Фабрегас асистира на Андрес Иниеста, който от своя страна препарира Мартен Стекеленбург. 1:0 за "Ла Фурия Роха". Голът, изстрелял онзи отбор на иберийците в орбитата на величието.
След като две години по-рано испанците бяха покорили европейския връх, сега вече и светът беше в краката им. На 11 юли 2010 година появилият се като резерва в края на редовното време Фабрегас видя отлично Иниеста. Останалото е история.
Отборът на Висенте дел Боске започна неубедително и загуби от Швейцария на старта на груповата фаза, но победи над Чили и Хондурас ги изпратиха във фазата на елиминациите като първи в групата. Пътят им до финала премина през Португалия в четвъртфиналите, Парагвай в осминафиналите и Германия в полуфиналите.
Общото между тези три двубоя на директна елиминация бе едно-едничко нещо - единият, гол, който "Ла Роха" бележеше. Три победи с по 1:0 след голове на Давид Вийя на два пъти и Карлес Пуйол изстреляха момчетата на Маркиза от Саламанка до битката за титлата, където отново им предстоеше да отнемат мечтата на Холандия.
В онази магическа за цялата страна вечер, бледичкото момче от Кастийя-Ла Манча, носещо името Андрес Иниеста и провъзгласено за Дон от фенове и специалисти, вкара най-късното попадение във финал на световно първенство. А така Испания стана осмият световен шампион в историята. И първият такъв, който вдига най-ценния трофей след загуба в първия си мач на световно.
"Лалетата" имаха своите шансове, но на вратата бе Икер Касийяс, който бе просто блестящ. Испания влезе в историята и като първият европейски отбор, който печели титлата извън Стария континент.
Жестът, който Дон Андрес направи след шампионския си гол пък показва само колко е голям. И като футболист, и като личност. Свали фланелката си, а отдолу имаше друга с надпис "Дани Харке завинаги с нас". В памет на близкия му приятел и футболист на големия съперник на Барселона - Еспаньол. Харке бе починал година по-рано...
А две години по-късно дойде и последното танго - титлата на Евро 2012, която затвори този шампионски цикъл на един от най-добрите европейски отбори в историята. В рамките на четири години, "фуриите" опустошиха три големи турнира - две европейски и едно световно първенство.
И заслужено винаги ще бъдат там - високо, високо, високо. Както в сърцата на феновете, така и в историята.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}