Да играе за националния тим на родината си е може би мечтата на всяко малко дете. Мнозина футболисти пък казват, че слагането на каптианската лента на националния тим на ръката е най-голямата чест, която един играч може да има.

Естествено, че изключение не правят и родните звезди. В последните години обаче тази лента освен чест, носи различни скандали и драми около нейния притежател. Той обикновено е най-критикуваният в тима, което е и нормално - неслучайно носи тази лента.

Също така не бяха един или два скандалите, в които именно капитаните са замесени. Кога със спор кой да води дружината, кога с отказвания от тима, на което станахме свидетели и тази седмица. Ивелин Попов каза "стоп" след 90 мача за родината си, оставяйки вакуум за това кой да го наследи.

Българският национален тим прекъсна ужасяващата си серия и постигна победа за първи път от 12 мача насам.Успехът с 1:0 над Чехия не повлия на класирането на двата тима, но пък бе един позитивен начин да се изпрати капитанът Попов.

"Давам път на младите. Аз съм на 32 години и моя път съм го извървял. Бил е доста трънлив, но съм го минал. За нищо не съжалявам. Така съм го почувствал и затова така ще направя. Не съм пропуснал лагер 12 години. При мен няма тука ме боли, там ме боли и да не идвам на лагери. Дано и след мен има такива. Обмислях това решение след мача с Англия, но чаках да минат двубоите и отборът да е на бараж. Един мъж трябва да си държи на думата, така че няма да се отметна", сподели той.

Решението му определено изненада мнозина, защото дойде сякаш от нищото. Да, времената са тежки, а като капитан и звезда на този тим, Ивелин бе сред най-критикуваните.

Същото това решение дойде само ден, след като страната ни официално намери място в плейофите за Евро 2020. Може и да не сме сред фаворитите за класиране на шампионата на Стария континент, но пък от него ни делят само два мача.

Ивелин Попов щеше да помогне, а и това със сигурност бе един от последните му шансове да играе на голям форум.

Той също така навъртя 90 мача. Това му отрежда петата позиция във вечната ранглиста на България заедно с Димитър Пенев.  По ирония на съдбата, именно Стратега първи вика Ивелин Попов в националния. На 22 август 2007-а той се появява на почивката на контролата между България и Уелс в Бургас, която губим с 0:1.

По време на дебюта си Попов е на 20, а три години по-късно за първи път слага капитанската лента. Прави го в контрола срещу Сърбия, когато Мартин Петров напуска терена. По този начин Попето става най-младият играч, носил лентата в родния национален тим.

През 2012-а стана първи капитан, а сякаш неизбежно за хората в тази позиция - проблемите не го подминаха.

Попов бе капитан на страната в един от най-слабите й периоди на футболния терен. Разбира се, това е отборен спорт и няма как само той да е виновен за провалите, но обикновено най-голямата доза критики падаха върху него.

Не само заради статута на капитан, но и на звезда в тима в последните години. Той все пак направи доста прилична кариера в силното руско първенство, стана и шампион с московския Спартак.

Embed from Getty Images

Той бе посочен като един от виновниците за нарушаването на дисциплината в тима, излизайки със съотборници на по бира, докато Лотар Матеус бе треньор.  И това не е единственият пример.

Припомняме още печалното 1:1 с Малта в София, когато бе уволнен от поста селекционер Любо Пенев. Тогава Попето изпусна дузпа, върху него се стовари народният гняв, а той обясни, че след двубоя пил бутилка уиски и пет аулина, за да му мине мъката... 

Следващият селекционер Ивайло Петев му взе лентата за сметка на Светльо Дяков, но не дълго след това Попов си я върна по естествен път. Това се случи, след като проклятието на капитана застигна и Дяков, след като Петър Хубчев изведнъж спря да го вика в състава. Причината така и не стана обществено достояние, но определено не се криеше в изявите му на терена, защото по онова време той все още бе твърд титуляр в шампиона Лудогорец.

Та - и Попов изживя своите драми с лентата. В последния месец образът му бе на "добър герой", особено в световните медии. Заради разговорите си с феновете на почивката на мача България - Англия, Попов получи голяма доза похвали из цяла Европа. Добри думи за него имаше не само по медиите, но излязоха и от устите на Гарет Саутгей и редица английски национали.

Ивелин Попов от своя страна бе наследил лентата от Стилиян Петров през 2012-а, който подобно на него бе капитан на България с прекъсване. Стенли има 105 мача за страната и е сред най-добрите ни играчи през новия век. Той изведе с лентата България на Евро 2004, но не всичко в националната му кариера бе "цветя и рози".

Халфът шокиращо напусна националния тим след една европейска квалификация в Люксембург през октомври 2006-а. Петров бе съобщил решението си на съотборниците преди началото на мача, но все пак взе участие в него, а България победи с 1:0.

Решението шокира абсолютно всеки, а причината - естествено неофициално - бе скандал с тогавашния селекционер Христо Стоичков.

"Осъзнавам, че тази моя стъпка е неочаквана за българската футболна общественост, но тя не е резултат на емоция. Напротив - премислил съм достатъчно добре решението си. А то е, че не желая да играя за националния отбор на България под ръководството на селекционера Христо Стоичков. Казах лично в очите му", написа Стенли в официалното си обръщение.

Този изненадващ скандал дойде и в момент, в който България бе без поражение по пътя към Евро 2008, с доста добри шансове да се пребори за място сред най-добрите на Стария континент. На всичкото отгоре, Стилиян Петров не бе познат пред широката общественост като скандалджия и проблемен тип.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За щастие, двете легенди на родния футбол явно заровиха томахавките на тайна от медиите среща във Виена, изясниха позициите и си стиснаха ръцете. И за следващия официален мач през март 2007-а, Стилиян бе в състава. Отказването му реално продължи кратко и не хвана нито един официалне двубой. Но вече не бе капитан.

Лентата отиде на ръката на Димитър Бербатов, а България направи 0:0 с Албания в дебютния мач с новия капитан. Ремито, по ирония на съдбата, коства работата на Стоичков като селекционер.  Бербатов носеше лентата и в следващите 3 години, докато не реши също да се оттегли.

По това време той бе във вихъра си в Манчестър Юнайтед, а решението му определено не се прие възторжено в България. То направо си беше пълен шок, а и до днес остава с неясни обстоятелства и причини.

Още тогава асът ни отнесе множество критики. Най-вече за това, че вместо да поведе отбора, той го изоставя.

Бербатов естествено определи решението си като добре премислено, но в крайна сметка то остави негативна следа в иначе страхотната му кариера с екипа на България. Да не забравяме, че той е и голмайстор №1 на страната със своите 48 гола.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

След сензационното оттегляне на деветката, капитан отново стана Стилиян Петров. Това обаче принудително бе прекратено, след като диагнозата "остра форма на левкемия" го отказа не само от националния отбор, но и от футбола, през март 2012 г.

 

Когато Бербатов обяви отказването от националния си тим през 2010-а, каза фразата " три коня не могат да дърпат сами каляската".

Тогава той бе нападнат от Радостин Кишишев - футболист на Литекс по онова време.

"С Бербатов сме играли заедно около 70 мача и не си спомням някога да ме е дърпал. България имаше един лидер, но той се отказа през 2003 година. Говоря за Балъков".

Именно споменатото оттегляне на Балъков години по-рано пък доведе до скандал и отказване на самия Кишишев. Халфът бе планирал отказването си по средата на пътя към Евро 2004 - последните успешни квалификации за България. Когато го направи, мнозина очакваха лентата на легендарния плеймейкър да бъде наследена от Кишишев. По това време той бе най-опитен в състава, а и играч на Чарлтън в английската Висша лига.

Това обаче не се случи, защото капитан стана Стилиян Петров, което доведе до скандал между Кишишев и селекционера Пламен Марков, и оттегляне на обидения бранител от тима. То означаваше, че пропуска и Евро 2004, а това бе удар не само за него, но и за България. Все пак той бе сред най-добрите в състава.

След уволнението на Пламен Марков, Кишишев отново се завърна в тима, но не като капитан.

Историята с проклятието и орисията на лентата може да бъде върната още по-назад. Борислав Михайлов, капитан на златния ни тим от САЩ 94 и Евро 96, започна и квалификациите за Мондиал 98 с лентата на ръката. След един лек гол, който получи при гостуването на Кипър, Боби бе заменен от селекционера Христо Бонев, а на вратата застана Здравко Здравков. Това реално бе краят на капитанстването на Михайлов, който бе резерва и до края на квалификациите, и на самото световно, на което се класирахме. Лентата отиде на ръката на Трифон Иванов (вече покойник), въпреки че в отбора вече се бе завърнал и бойкотиралият старта на битките Стоичков... Изобщо - пак скандална ситуация.

Връщаме се още по-назад и припомняме, че голям спор за лентата се разгоря още преди САЩ 94, когато двама от лидерите на тима - Стоичков и Николай Илиев, имаха претенции за честта да са капитани. Селекционерът Димитър Пенев се намеси като опитен психолог, давайки лентата на Михайлов. Илиев не успя да запази мястото си в отбора, въпреки че бе в състава за САЩ 94, а Стоичков прие решението, като понякога носеше лентата, в отсъствието на вратаря.

Така спорните и конфликтни ситуации, прокобата и лошата орис на тази лента имат своята вече почти 30-годишна история. Надяваме се, това да се промени при следващия, получил честта да се назове капитан на България.

Може би ще го определи селекционерът Георги Дерменджиев, а може би - самите играчи с гласуване. Той ще е човекът, който ще изведе България в плейофа за Евро 2020. Надяваме се - и на самото първенство.

За 90 мача Ивелин Попов така и не можа да отиде на голям форум, както и всички играчи от неговото поколение.

Дано наследникът му има тази чест.