17-11-2017 20-11-2018

Съдията, съдията... Но ЦСКА не бива да си заравя главата в пясъка

Неработеща засега селекция, треньорски рокади и пълна голова немощ

11:16 | 16 август 2019 | Автор : Динко Гоцев 38 5073

"Съдията, съдията, съдията...", както се пее в един стар рефрен по българските стадиони, съвсем не в духа на толерантността към сексуалната ориентация.

ЦСКА

Е, ок - френският рефер с нежно име Амори Делеру направи голяма грешка, която вероятно бе решаваща в мача Заря - ЦСКА. Не отсъди очевидна дузпа, а това доведе и до червен картон за гостите в продължението на ситуацията. И мачът тръгна в посока на украинците.

ЦСКА обаче не отпадна само заради съдията. Естествено, че не.

И е време някой в клуба да погледне по-мащабно на грешките, които генерират познати и от миналите сезони проблеми. А не да си заравя главата в пясъка под комфортната палатка от позитивни оди и статии, които напоследък текат около клуба.

Защото позитивите за ЦСКА този сезон, макар да сме още в началото, никак не са много.

Чисто спортно-технически, отборът е изиграл едно силно полувреме срещу доста посредствения Титоград, още едно срещу Заря миналата седмица у дома, както и стабилни 90 минути без особен блясък в Разград срещу Лудогорец (0:0).

При 11 минали мача от сезона - твърде малко.

Селекцията

Не за първи път, селекцията се оказва "плаващ пясък" - на теория добре, на практика - нула или около нулата. Уточняваме - засега. Помни се как през сезон 2017-2018 г. ЦСКА се подсили с 5-6 нови, от които месеци по-късно остана един.

Сега, от видяното (или невидяното) дотук, нещата май са сходни.

От новите играе само Раул Албентоса, който в никакъв случай не е безспорен футболист, но поне изглежда сравнително стабилен. Не може да броим за нов Петър Занев, който от пролетта е част от отбора в тренировъчния процес и беше въпрос на време да подпише договор.

И - това е. Кери, Уот, Фабрини (той започна сезона като титуляр) в последните ключови мачове или не влизат, или играят малко минути.

Не е много ясно къде е като статут в отбора руснакът Давидов, а крилото Соломон-Отабор дотук е пълна енигма.

Да, уточняваме - има още много мачове и сезонът е дълъг. Но нали селекция се прави за приоритетните цели - а една от тях е силно представяне в Европа. Е, може да се каже, че за нейното изпълнение новите нямаха особен принос.

Какво ще направят оттук нататък - да видим. ЦСКА се концентрира върху първенството, където загуби по нелеп начин за отбор с амбиции пет точки на старта. И то - в два задължителни за победа домакински мача.

Треньорски хаос

Става традиция да няма никаква стабилност на поста, след като в рамките на миналия сезон ЦСКА смени трима треньори. Как да стане отбор с ясна визия и облик, когато постоянно се сменя наставникът?

Сезонът започна Митов (поне официално), сега е Люпко Петрович, но дали след 20 дни няма да е друг?

И това не може да не дава отражение, включително и върху работата на самите треньори, които са принудени от напрежението и изискването за резултати да приоритезират изцяло сигурността.

Изписа се какво ли не за тактическите умения на Петрович, за това как ЦСКА се е променил при него, как взима резултати... Но фактите са:

7 мача, 5 вкарани гола. Все от един човек - Евандро. Това е немощ, а и зависимост, която не отива на отбор с амбиции.

Това е статистиката при Петрович. Общо за сезона в 11 двубоя попаденията са 14. За статистиката - Лудогорец за същия брой мачове има 26. Все пак - маркер за сравнение, нали точно срещу шампионите се бори ЦСКА за върха у нас вече четвърти пореден сезон.

Добяваме и скандалът с изваждането на двама от основните играчи от отбора - Бодуров и Пинто. Ако те наистина са "гнили ябълки", решението е правилно. Но идва да ни каже, че е и атмосферата в тима не е идеална. Което пак са камъни в градината на треньори, ръководство и т.н. фактори на "Българска армия".

Преумора и липса на ротация

И вече - конкретно за мача в Запорожие в четвъртък.

Няма отбор в света, който да изкара три поредни сериозни мача за 7 дни, без да променя нещо в състава си. Петрович пусна три пъти поред за 160 часа същите 11 - посред лято на старта на сезона, с пътувания от по 5-6 часа, почти без време за възстановяване.

Това няма как да сработи, защото дори отбори от най-силните първенства не го допускат. Свежите крака са и свежи умове на терена.

В реванша със Заря треньорът на ЦСКА направи смените си твърде късно и остави уморения си отбор да се бори - което той правеше достойно и даде всичко като желание, но... това не стигна.

Да не говорим за изваждането на Евандро и оставянето на терена на намиращия се в тотална голова криза Соу, както и експериментът да се пусне Митко Митков - момче с 40-50 минути в професионалния футбол, като първа промяна в ключов момент.

Съвсем отделен е въпросът защо Люпко не променя нищо в състава и редовно се оплаква в интервютата си, че "няма играчи". Тук за отговор виж абзаците, посветени на селекцията...

След като треньорът няма доверие в играчите, които клубът е взел като нужни нови попълнения, отново говорим за това, че нещо не е наред в комуникацията, организацията и начина на работа. Защо са взети, ако треньорът не ги пуска в най-важните мачове? Имат ли класата за тях? Или пък проблемът е в наставника?

Та темите около отпадането на ЦСКА от един напълно преодолим и среден отбор, са доста повече от тази за съдийството.

Сезонът тепърва влиза в разгара си и около края на есенната му част анализите ще имат по-пълен вид. Тогава ще знаем и повече за влиянието на новите играчи. Ще видим и има ли вече някакво лице отборът.

Стартът обаче е посредствен, а отпадането от Заря можеше да бъде предотвратено и ЦСКА да се готви за мачове с Еспаньол. Все пак - това бе целта минимум пред отбора, поне място в плейофите на Лига Европа с опит за влизане в групите.

ИЗБРАНО