Когато през лятото на 1964-а едно 18-годишно момче със странна за спортист фигура се появявя в Байерн, той е наречен от треньора Златко Чайковски "дребен дебелак".

Когато в неделя един 75-годишен мъж си отиде от света след дългогодишна битка с Алцхаймер и всички последствия от това заболяване, новината обиколи света. А същият клуб - Байерн, нарече този ден "най-черен в историята".

Това е един и същ човек - Герхард Мюлер от баварското градче Ньордлинген.

Той се превърна в национално богатство на Германия, нарекоха го Бомбардира на нацията, а цялата футболна планета се страхуваше от неговите умения да вкарва голове.

В неделя играта загуби вероятно най-големия си голмайстор, ако гледаме статистиките. Защото те са умопомрачителни.

Но историята на Герд Мюлер е много повече от това.

Случката с Чайковски е истинска. Мюлер се появява в Байерн като едно дребно хлапе с доста закръглена фигура, твърде здрави крака, нисък център на тежестта... Далеч от представите за атлет.

"Какво е това дебело момче?", пита треньорът. Скоро спира да пита.

Още в първите тренировки се вижда, че топчестият младеж има умение, което не се вижда често. Той вкарва от всякаква позиция и с всяка част на тялото.

Дебютният му сезон е в Южната Регионална лига, тъй като това е годината, която предхожда създаването на Бундеслигата с обединение на всички отбори в Западна Германия. Дебелакът стартира с 33 гола в 26 мача и не само Чайковски вече знае какво богатство е това.

Първият му сезон в Бундеслигата е слабичък със само 15 попадения. Нещо, което не се случва чак до последната му година за Байерн, а тя е 14 лета по-късно.

Мюлер усеща, че за да е професионалист на най-високо ниво, трябва да подобри пъргавината и атлетизма. Спира с картофите, джолана, бирата - неща, които един баварец смята за свещени. Но футболът иска жертви.

Години по-късно Франц Бекенбауер казва, че е бил изумен от желанието на Герд да превъзмогне всичко, за да бъде на топ ниво. Селското момче от Ньордлинген зарязва нещата, с които е израснал и поема пътя на големия футбол.

Стигаме до статистиките.

Играе 607 пъти за Байерн и вкарва 566 гола. Това е почти по едно попадение на мач. Има 365 точни удара в Бундеслигата и трудно някой някога ще го мине (Левандовски е втори с 278). Полякът би рекорда му от 40 гола в един сезон, но дали ще успее да вкара още над 80 в първенството... Кой знае?

За Германия записва 62 двубоя и вкарва 68 пъти. Нещо, което до момента не е правено за някой от големите национални отбори от която и да е звезда - да вкараш повече от 1 гол средно на мач!

Мюлер е единственият футболист в историята, отбелязвал попадения на финал на Световно първенство, финал на Европейско, както и във финал на Шампионската лига. Печелил ги е всичките. Остава и последният играч, достигал 10 гола само в рамките на един Мондиал (1970).

В импровизирана класация за най-резултатен играч само за един клуб, Герд е трети с неговите 566 гола за Байерн.

Пеле има 643 за Сантос, а Лео Меси - 672 за Барселона.

Съотборниците му от славното десетилетие на 70-те, когато Байерн печели три пъти поред европейската корона, а Германия играе три поредни финала на големи турнири (1972 г. - шампион на Европа, 1974 - първенец на света, 1976 - финалист на Европейското), са единодушни: Без него бяхме за никъде.

"Той е човекът, заради когото Байерн днес е на трона, на който е", твърди Франц Бекенбауер. А именно Кайзера е считан за номер едно от онова поколение.

"Просто трябваше да докараме топката до наказателното поле и после си почивахме, знаейки, че Герд ще оправи нещата", твърди и Паул Брайтнер, друг великан от онези години.

Байерн в неделя вечер освети страхотния си стадион "Алианц Арена" в черно и написа "Благодарим, Герд!" върху фасадата на арената. Клубът е потънал в печал, а и целият германски футбол скърби за легендата.

През 2015-а семейството на Мюлер разпространи новината, че той се бори с Алцхаймер и поиска спокойствие от медии и фенове по темата. Никой не можеше да го спре на терена, но заболяването успя да го стори.

Така един от най-великите голмайстори в историята излезе от новините и рядко се чуваше или четеше нещо за него. Освен, че бавно гасне в специализирана клиника, не се знаеше много за него.

Така поиска фамилия Мюлер. Донякъде може да се каже, че дори бе забравен в последните години. Когато Левандовски би рекорда му през месец май, той показа под фланелката си тениска с посвещение - "Герд завинаги!". И си припомнихме, че онзи великан продължава да хвърля дебела сянка върху футбола. 

Вероятно той така и не е разбрал за постижението на Левандовски. Няма значение. Важното е светът да продължава да помни неговото наследство.

А то - оставеното от Бомбардира на нацията във футбола, ще е вечно.