Покойният Кройф казваше за него, че е като тухличката на Лего, от която е направена цялата конструкция. Без нея не може.

Марадона го нарече Майстор, а Лео Меси - "човекът, без когото отборът ни няма да функционира".

Днес Шави Ернандес става на 40 години, което е идеален повод да влезем в главата на един от хората, оставили най-ярка диря във футбола за последните поне две десетилетия. И такъв, който ще продължи да го прави - вече като треньор.

Сега Шави е в Катар, в Ал Сад. Избра да не се завръща още като наставник на любимата Барселона, въпреки че имаше оферта за това. Скоро и този момент ще дойде.

Какво е толкова специално в момчето от улица "Карер де Галилеу" в предградието Тераса?

В детските години Шави и братята му Оскар и Алекс, както и сестра им Ариадна, не спират да играят футбол на улицата. В училище рисуват схеми по тетрадките си, пишат съставите на Барса и другите отбори в испанското първенство.

Баща му Жоаким по това време става треньор в Тераса, а Шави е на всеки мач. И му дава съвети.

"Пусни този, а не онзи". А е на около 10 години! "Беше ужасно досаден", разказва години по-късно таткото.

В ранна възраст се ражда и страстта му към английския футбол. Всеки понеделник в Испания се излъчват репортажи от Висшата лига, а Шави не пропуска нито минути. Има си и любимец.

"Мат льо Тисие беше всеки път водещата новина в шоуто, неговите голове се въртяха всяка седмица - спомня си. Пум - директно от корнер. Пум - директно от пряк свободен от 30 метра. Пум - с удар от въздуха, след като е прехвърлил защитник. Невероятен играч!". Льо Тисие е диамант на английската игра, който прави изумителни неща с топката.

"Гледах Джон Барнс в Ливърпул, после Бекъм, Гигс и Кантона в Юнайтед. Това беше английският футбол. Там хората дишат футбол. В Испания не е точно така. В Англия един играч е Господ. Спомням си, когато Боби Робсън дойде в Барселона. Истински джентълмен!".

Така и не успя да играе на Острова, но един ден може да го видим като наставник там. Страстта му и сега не е изстинала към английската игра.

Когато е в академията на Барса, се прибира всяка вече у дома, в Тераса. Не спи в Ла Масиа като повечето от децата в школата. С първите пари, които получава от Барселона - 4000 песети (около 22 долара тогава), купува тостер на майка си. Подарък.

Пробива в първия отбор, но е резерва. Сравненията с идола му Пеп Гуардиола са твърде много, а той все още е в разцвета на силите си. На 28 години, Пеп командва полузащитата. Милан опитва да го вземе, но Шави отказва. Следват шест години без титла за Барса, а момчето се чуди дали не е направило голямата грешка на живота си.

Пресата в Каталуня смята, че е бавен, неуверен и не върши нищо като хората на терена. Разнищват го от критики. По това време се ражда прякорът "Чистачът на прозорци". Лепват му го медиите, които го описват като играч, който подава топката само успоредно на централната линия. Отляво на дясно и обратно. Като чистачка на предното стъкло. Не прави нищо смислено, един вид.

През 2003-а се появява треньорът Франк Рийкард. Барса се връща към идеите на Кройф. А пет години по-късно всичко се променя.

Пеп Гуардиола е назначен - неговият идол, ментор и приятел.

"Пеп умее да изстиска всичко от теб като от портокал - казва Шави. - Фантастичен треньор. Той беше невероятен във всяка тренировка, никога не допусна да падне нивото. Перфекционист, лидер. Веднага след назначението му го попитах: Броиш ли ме в плановете си? Искам да знам каква е ситуацията? Той отвърна: Шави, аз не си представям този отбор без теб."

И започва златна ера. Това е футболът на Кройф в подобрена версия. Барса мачка наред и диктува модата в Европа.

Шави спечели в кариерата си 8 титли на Испания, четири пъти Шампионската лига, три пъти Купата на краля, две Световни клубни първенства, един Мондиал с Испания и две Европейски титли.

Игра за Барса 767 пъти, изкара в клуба 18 години с тези в младежките формации. За националния тим има 133 мача, а за този на областта Каталуня - 12 двубоя. Навсякъде е лидер.

Но това е статистиката.

А какво се крие в главата на този човек? Какво ли? Футбол.

Ето някои от идеите, разкрити през годините и прилагани сега като треньор.

Това е Шави на 40 - готов да разтърси футбола още веднъж с гения си, но вече оттатък страничната линия на терена.

- Асистенцията е най-великото нещо във футбола. Например онзи гол на "Уембли" на финала в Шампионската лига през 2011-а. Видях играчите на Юнайтед, които излизаха срещу мен да ме пресират. Педро се освободи за миг от пазача си, бе готов да получи топката. Аз чаках, чаках, чаках... Пум - с външната част на обувката. Перфектният гол.

Тези три-четири секунди с изчакването, след това пасът и ударът на Педро, са върховната наслада на футбола за мен. Това е най-великото нещо в играта.

- Меси е от друга планета. Той е уникален. Кристиано вкарва голове, Неймар е страхотен дрибльор. Лео просто е най-надареният с футболен талант играч в историята. Един ден той ще спре да играе и тогава всички ще плачем. Яд ме е само, че хора като Серхио Бускетс не получават необходимото признание. Футболът не е само дрибъл и голове.

- Моят отбор трябва напълно да контролира топката и пространствата. И атакува постоянно. Това е, което искам. Ако не мога да го направя като треньор, по-добре да седя и да гледам мачове като фен по телевизията.

- Първия път, когато видях Иниеста на игрищата в Ла Масиа, си казах: Ако този не може да пробие във футбола, той просто е идиот. Той беше необикновен талант, наистина невероятен. Но в Барса имаше и още един Иниеста - Марио Росас. Ако го бяхте видяли на 15-16 години, ще си кажете: Това е човек, който ще омагьосва "Камп Ноу". Това бе най-доброто от Меси и Иниеста заедно. С два еднакво добри крака, дрибъл, пас. Но се изгуби по пътя... Не знам защо. Дали е психика, дали е нещо в процеса на растежа. Това са трудни години и трябва да си силен, да имаш стабилно семейство, защото е лесно да сбъркаш.

- Аз съм един ученик в училището на Кройф. Йохан обясняваше футбола с едно изречение: Играта трябва да се играе с главата. Аз използвах мозъка си, за да играя футбол. Не съм Мбапе, например. Как играе той? Рита топката, надбягва съперники и го елиминира. Аз нямам тези качества, крака и бързина.

- Трябва да разбираш всичко, което те карат да правиш на тренировките. Иначе няма да стане. Не можем да правим нещата на терена, без да разбираме защо ги тренираме. Този спринт тук - защо ни е, какво ни помага? Или упражненията, например "квадрат", "пиян морков". Всяко от тях има смисъл. Веднага можеш да познаеш отбор, който тренира безсмислени неща.

- Разсмива ме това с всички статистики, GPS сенсори на тренировъчните екипи, измервания, цифри, цифри... Някой ти казва: Подал си сто паса, 80 са били успешни. Но какво значи това? Ако съм подал на някого, който е покрит и с човек на гърба, това не е добър пас. Защо го броим за позитивен такъв? Статистиките не могат да заменят инстинкта и усета в играта.

- Защитата също е изкуство, като нападението. Уважавам го много, макар мнозина да мислят, че виждам само атаката. Притеснява ме обаче, че физическата сила и защитните стратегии взимат предимство над техниката, таланта и мисълта за атака. По такъв начин ще направим футбола скучен.

- Кройф казваше: Има само една топка. Ако я имам аз, защо да се защитавам? С какво ще ми вкара гол съперникът? Нека тича и да я гони, да опита да ти я отнеме. Искам отборът ми да има топката в 99 процента, ако може - и в 100 процента от времето!

Много треньори се страхуват от това, защото играчите им не винаги знаят какво да я правят.

- Анализът е важен, но анализ на мисълта, не на математиката. Когато влязох в тази стая (за интервюто, в което конкретно го казва - б.а.), разгледах и анализирах къде са столовете, масата и останалото. Знаех, че ще седна там, откъдето да виждам цялата стая. Така е и във футбола - намираш позиция там, откъдето всичко е пред очите ти, не зад гърба ти.

- Националността не определя колко е силен един играч, но... Помислете дали един бразилец и един германец реагират еднакво в ситуациите на терена. Те са различен темперамент, мироглед, ритъм. Играл съм с много бразилци. Вижте Марсело, Дани Алвеш, Неймар... Те са като на улицата, играят с приятели без напрежение.

- Когато сбъркам в преценката с някой играч, извадя го от игра или от състава, сърцето ми се къса. Но само, когато разбера, че съм сбъркал.

- Във футбола днес има повече Диего Симеон-овци, отколкото Гуардиол-и. И във Висшата лига е така, и в Примера. Три-четири отбора играят, за да играят. Нападат, владеят топката, атакуват. Останалите гледат да ги спрат.

- Крепи ме това, че талантът накрая винаги печели срещу физическата сила. Кройф го казваше и съм убеден, че е бил прав. Да, отбори с много сила и мощна защита могат да печелят в някакъв цикъл. Но талантът ще ги победи рано или късно. Той просто винаги изплува.

- Футболът се доближава вече до американския футбол. Нищо вече не се оставя на шанса, на случайността. Изчислява се, преценява се. Ако Пеп Гуардиола отиде на ваканция за 10 дни, отборът на Сити ще знае пак идеално какво да прави в това време и без него. Програмирал е всичко.

- Меси не бива да бъде сравняван с никого. Той разбира всичко, знае всичко, може всичко и усеща всичко в тази игра. Той доминира футбола. Времето, пространството, съотборниците и противниците. Тактически е безупречен. Технически - съвършен. Знае кой го пази и вижда, че онзи е уплашен. Изчаква да станат двама, да се дублират.

Леброн Джеймс правеше същото на финалите на Кливлънд с Маями през 2014-а. Той събираше съперници и даваше играта на свободни съотборници. Във футбола най-добри в това са Меси, а преди - той и Иниеста.

- Колко добър ще е Мбапе? Съвсем млад е и изглежда като звяр. Но за момента ми се струва, че е повече физически дадености, отколкото талант. Иниеста на неговата възраст нямаше физика. И Меси нямаше. Но бяха играчи от световна класа. Ако той добави отключване на таланта и мисли в играта, има потенциал да е от ранга на Марадона, Пеле, Роналдо Назарио и Меси. Работи изключително добре, ще се развива тепърва.

Това са вижданията на Шави за футбола. Някои от тях, разбира се, събрани в тези редове.

Кой знае дали той няма да е следващият Пеп Гуардиола в треньорския занаят?

Вече го наследи веднъж - на терена преди близо 20 години.