Първите кръгове в евротурнирите носят изненади, но по-често ни заливат с екзотика. Разбираме за съществуването на отбори, които иначе бихме неглижирали или дори няма да подозираме, че ги имa. Жребият на старта в Лига Европа изпрати на родния гранд ЦСКА едно напълно неизвестно за широката публика, но и любопитно малтийско предизвикателство.

"Червените" ще посрещнат тима на Сайринс (както е правилното произношение на името на отбора), който е доста далеч от славата и успехите на родния гранд, а по всяка вероятност - на сериозна дистанция и от неговата класа.

Клубът дори не е сред водещите в островната държава, но дочака своя голям миг и мач срещу съперник с дългогодишна и славна история в Европа.

В София на 27 август ще пристигне доста интересен отбор. Не е преувеличено - разбира се още, щом видим неговата емблема.

Разголената сирена, с която клубът се гордее, често го праща в различни любопитни класации и рубрики из цял свят. Все пак  - колко такива сте виждали на футболни отбори!?

Наистина уникално лого, доста ексцентрично и различно. И то не е просто странно хрумване, а е символът на този клуб. Името му значи именно това - "сирените". 

Сайринс идва от популярния град Сан Паул ил Бар, или преведено на български - брегът на Свети Павел. Именно на този бряг в североизточната част на острова акостира апостол Павел, пътувайки към Рим, за да изпълни своята мисия с разпространението на християнството.

Смятаните от местните за свещени брегове край града, изобщо не са толкова приятни. Морето често е буйно, а плитчините са потапяли не един кораб. А преди векове обяснението за подобни гробници за кораби е било доста просто - сирените.

Полу-жена, полу-риба, която с песните си отнася моряците право в скалите, ако трябва да се доверим на гръцката митология. Е, именно такъв е свещеният бряг на Свети Павел - пълен със сирени, откъдето идва и името на скромния клуб.

Всъщност една от легендите е, че Свети Павел не е акостирал по собствено желание на този бряг, а корабът му се е разбил в близките плитчнини, като заедно с част от екипажа той е успял да се добере до сушата.

А всъщност тази част на острова е и сред най-популярните места за туристите. Там се намират почти всички големи хотели, хубавите плажове, както и нощният живот. И на това място през 1968-а се появява футболният Сайринс, който е един от двата клуба в цяла Малта, които не носят име на населено място.

Макар да идва от най-големия град в страната, Сайринс никога не се превръща във фактор. Дълги години този клуб е на дъното на скромната малтийска футболна система. В курортния град футболът не е първата мисъл на хората, но в последните сезони Сайринс преживя истински ренесанс, а на 27 август на "Българска армия" ще изживее най-великия си момент в историята.

Поне така описват предстоящия двубой феновете на тима. Те в никакъв слуай не са сред най-многобройните в страна, като отстъпват от тези на традиционните клубове, но пък се увеличиха значително в последните успешни за "сирените" години.

Те съжаляват, че няма да могат да пътуват до София за този мач, но пък очакват баровете край брега да са пълни за мача, който вече всички с нетърпение очакват.

Може би днес разликата като организация не е толкова фрапираща, със сигурност и на терена няма да видим съперник, който ЦСКА ще победи само с 90-минутна разходка. Почти всички играчи на Сайринс пък са пълни професионалисти, които изкарват прехраната си с футбол и нямат други професии. Нещо, което е рядкост в Малта.

Не толкова далеч във времето - преди 25 години, разликата между ЦСКА и този скромен тим щеше да е фрапираща. Няколко месеца, след като "червените" побеждават колоса Ювентус на "Българска армия" (1994 г.), и жънат победи в Европа, Сайринс тренира на странна смесица между пясък и камъни.

Всяко падане на тази настилка оставя краката и ръцете без кожа, а спасението е да се тренира с клин, дълги ръкави и ръкавици за колоездене. Със сигурност странна комбинация, а и доста неприята предвид горещия климат в страната.

Разбира се, тренировките са само вечер, просто защото всеки играч си има друга професия, а пък няй-голямото предизвикателство е за вратарите, които на всяка тренировка трябва да се хвърлят на тази ужасна настилка. 

И футболните обувки по това време са нещо, запазено само за официалните мачове. Тренирането с тях би съсипало всяко ходило, спомня си българинът Николай Кирилов, който по онова време играе в клуба.

Разбира се, четвърт век по-късно картината е доста по-различна. Изминалият сезон бе първи в историята на Сайринс в елита на Малта, а пандемията, прекратила шампионата, завари клуба на четвърта позиция, което автоматично означаваше европейска виза.

Фенът на малтийския клуб - Ян Борг, също си спомня онези години, в които да стигнеш до Европа е нещо напълно немислимо. Той говори пред Dir.bg за пътя, който любимият му отбор е изминал.

"Това бе просто мечта. Седяхме и си представяхме какво ли би било нашият любим отбор да получи шанс да представлява Малта в Европа. 

Ето, че мечтите ни се сбъднаха. Когато се калсирахме за Лига Европа имаше толкова сълзи в очите, толкова радост. Ние пишехме история.

Самият факт, че бяхме в елита беше изненада. Надявахме се просто да се задържим там, а ето, че завършихме на трето място.

Да, заради пандемията няма да успеем да изживеем приключението до София, но пък баровете ще са пълни, а хората вече нямат търпение да дойде мачът".

Ако трябва да намерим български еквивалент на подвига на Сайринс, това би било ситуация, в която отбор като Несебър или Созопол, който няма сериозни футболни традиции, успее да си завоюва място в Лига Европа.

Всъщност ренесансът за този скромен клуб започна с играждането на собствен стадион, което си е истинско събитие за страна, в която мачовете от цялата елитна дивизия се играят само на два терена.

През 2011-а от старото игрище с пясък, "Сайринс Стейдиъм" се превърна в кокетен затревен стадион за 600 човека, а "сирените" можеха да се похвалят, че играят мачовете си на своя собствена арена. Лукс, с който разполагат само три клуба в Малта.

Президентът Марк Ботг Хедли е смятан за основният виновник за възхода на този клуб. Неговото финансиране се случва с помощта на няколко местни компании от града, както и феновете, които помагат с членски внос и различни кампании. Отборът е сред финансово най-стабилните клубове в страната, а успехите му в последните няколко години и пътят от най-ниското ниво на футбола до Европа, печелят на "сините" доста нови фенове. 

Да, не маловажен детайл - Сайринс играе в синьо. Цвят, който със сигурнорст няма да е добре приет на "Българска армия" по ясни за всички нас причини. Макар доста далеч от атмосферата и враждата на нашето вечно дерби, и скромният малтийски клуб си има мач, който е по-важен от всеки друг. Това е дербито срещу отбора на съседния град Мджар. Между двата тима и градове има сериозен антагонизъм, а зеленият цвят, с който играе съперникът, със сигурност не се приема добре от феновете на Сайринс.

В отбора днес има играчи от Бразилия, Аржентина, Франция, Сърбия, Италия и Нгерия, макар заради пандемията от Сарийнс да си тръгна огромна част от бразилската колония.

Както вече споменахме, дори и повечето малтийци в състава разполагат с професионални договори.

За всеки е ясно, че като визитки и качества всички тези играчи са далеч от нивото на тези в ЦСКА. Годишният бюджет за заплати в клуба е по-малък от 200 000 евро. Сума, която в клуба от "Българска армия" се надвишава като възнаграждения на футболистите в рамките само на месец.

Другият голям проблем пред момчетата от Малта е, че заради прекратяването на първенството, последният им официален мач бе на 6 март. От своя страна ЦСКА имаше само две седмици почивка от юни до днес, като "червените" при всички положения ще са в далеч по-добра физическа форма. За периода, откакто Сайринс за последно бе на терена в официален двубой, българският му съперник изигра 11 срещи - осем за първенство и 3 в турнира за Купата на България.

Естествено, не може да говорим сериозно, че този скромен клуб от още по-скромна футболна нация, е реална заплаха да елиминира ЦСКА. "Червените" са категоричен фаворит, като вероятно очакванията на феновете са за разгром. Но противникът със сигурност е любопитен, екзотичен и дава всичко, в което е смисълът на първите кръгове на евротурнирите. Шанс за всеки да се покаже на футболния свят.

На 27 август ЦСКА вероятно ще спечели, но все пак трябва да е нащрек. За да не бъде засилен като някой кораб към скалите от малтийските "сирени".