17-11-2017 20-11-2018

След смъртта на Синьото момиче: Не разбирам свят, в който на жените им е забранено да отидат на мач

Спортната активистка Ширийн Ахмед за забраната в Иран да има жени по стадионите и бездействието на ФИФА

12:15 | 20 септември 2019 | Редактор: Методи Шуманов, www.tfmethods.com 8 7261 Колаж: ПАВЛИН ДАСКАЛОВ

Смъртта на 29-годишното момиче от Иран Сахар Ходаяри потресе света. Не само този на футбола

Предлагаме ви текста на Методи Шуманов, автор в www.tfmethods.com, който включва и интервю с активистката Ширийн Ахмед по темата, станала глобално значима.

През март Ходаяри се опита да влезе на стадион в Техеран, облечена като мъж. Причината е, че малко след началото на Ислямската революция, избухнала в родината й през 1979 г., на жените в Иран е забранено да стъпват на стадиони. Стюардите спират Ходаяри на входа и разпознават, че тя е жена.

Месеци по-късно тя се яви на съдебен процес, заплашвана от 2 г. затвор заради нарушаване на местните закони. Отчаянието й взе връх и Синьото момиче (заради сините екипи на любимия й тим Естеглал), се самозапали пред сградата на съда в Техеран. Веднага бе откарана в болница, но по тялото й вече имаше 90% изгаряния, а белите й дробове отказаха. Почина на 9-и септември.

Може ли смъртта на едно момиче да се превърне в катализатор на промяната? Когато стане дума за правата (и най-вече липсата на такива) на жените в мюсюлманския свят, канадската спортна активистка Ширийн Ахмед е сред най-активните гласове в световен мащаб. Един разговор с нея за Синьото момиче и неговото наследство.

- Ширийн, можете ли да си обясните свят, в който на жените им е забранено да посещават футболни стадиони, като тези правила съществуват от далечната 1979 г.? А днес сме 2019 г.

- Не, не мога. Причините за тази забрана никога не са били основателни. Да изключиш жените от обществото по такъв начин също е форма на насилие.

- Смятате ли, че трагичната съдба на Сахар Ходаяри, която хората наричат Синьото момиче, е висша форма на саможертва, която може да доведе до така желаната промяна в иранското общество? Могат ли нещата наистина да се променят?

- Съществува грешно разбиране, че в Иран никой не се бори срещу системата. Това обаче не е вярно. Има организация, наречена Open Stadiums, която работи неуморно в последните 15 години, за да промени ситуацията. Промяната трябва да дойде не само отвътре, но и отвън - тук е ролята на федерациите и международните институции, които трябва да окажат своята подкрепа. Убедена съм, че нещата може и ще се променят. Вярата, че трябва да се бориш с несправедливостите, които ни заобикалят, е много силен мотиватор.

Ширийн Ахмед е канадска активистка за правата на жените

- Чрез своя Инстаграм профил легендата на иранския футбол Али Карими обяви, че ще бойкотира мачовете от местното първенство в знак на протест след случилото се със Синьото момиче. Той призова своите сънародници да последват примера му. Това ли е правилният начин да се премахне забраната?

- Няма правилен или грешен начин да се борим. Но фактът, че Карими и настоящият капитан на иранския национален отбор Масуд Шоджаи говорят по темата и заемат такава крайна позиция, ще помогне на целия футболен свят да разбере какво се случва в Иран. Освен това те двамата са нагледен пример, че мъже може да подкрепят жени в борбата им с несправедливостите.

- До каква степен случилото се е по вина на ФИФА?

- И ФИФА, и Азиатската футболна конфедерация са виновни, защото знаят за забраната жените да посещават футболни мачове в Иран и проблемите, които произлизат от нея, от години. Нито една от двете институции обаче не прави нищо, за да намери някакво ефективно решение на ситуацията и да премахне забраната. Отдавна сме преминали момента, в който трябва да правим кръгли маси и да организираме дискусии. Трябват действия, и то незабавни!

- Италианският Рома стана един от първите отбори в Европа, които се опитаха да обърнат внимание на ситуацията в Иран, като промени цветовете на клубната си емблема от виненочервени на сини - в памет на Синьото момиче. По какъв начин футболният свят и неговата глобална аудитория могат да помогнат - и то не само на жените в Иран, а и на други места по света, където им е отказано равноправие?

- Един от най-сигурните начини е като говорят постоянно за проблемите - така все повече хора ще разбират за тях и ще увеличават обществения натиск върху страните, в които те се случват. Занимавам се с темата с Иран от 2013 г. и трудностите, с които обикновено се сблъсквам, не са свързани с апатията на хората, а с факта, че много от тях не знаят какво става в тези части на света. Футболният свят беше шокиран, когато научи. Страхотно е, че клубове като Рома и Барселона веднага показаха солидарност с жертвите на тези режими. Много е важно да се подкрепят и организации като Open Stadiums, които са в основата на същинската промяна.

Забраната предизвиква глобален отзвук и протести, но футболът като цяло не предприема сериозни мерки

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Като активистка, чийто фокус е мястото на жените мюсюлманки в спорта, се занимавате със случаи на дискриминация ежедневно. В ерата на Брекзит и Тръмп има ли светлина в тунела, или ситуацията се влошава?

- На този свят има много повече доброта, отколкото лоши намерения - особено в света на спорта. Ако не вярвах, че е така, нямаше да се занимавам с тази кауза. Спортът е инструмент, чрез който жените може да получат признание и да променят времето, в което живеем. Винаги ще вярвам в това.

- Вие самата ставате жертва на дискриминация когато в тийнейджърските си години искате да играете футбол в Канада, носейки хиджаб, но не ви позволяват. Това ли бе една от причините да започнете да се борите за правата на жените в света на спорта?

- Да, моята лична история ме накара да поискам промяна. Ако статиите, които пиша, или лекциите, които изнасям, помогнат на поне един човек, значи всички усилия са си заслужавали. Толкова малко се говори за проблемите, с които се сблъскват жените в мюсюлманския свят - това е и една от основните причини аз да искам да говоря за тях. Затова и започнах да пиша по темата. И до днес срещам журналисти, които са изключително неосведомени и неподготвени. Ето защо трябва да има и повече жени в журналистиката - в момента спортните медии са доминирани от мъже.

Фенки на Иран са на стадиона, но по време на Мондиал 2018 в Русия. У дома това е невъзможно

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

- Историята на Синьото момиче не бива да бъде забравяна - какво трябва да направим, за да съхраним наследството й?

- Трябва да продължим да се вслушваме в гласовете на жените, които живеят в Иран - организации като Open Stadiums са ключови. Това, което зависи от нас, е да помагаме на информацията за всички несправедливости, на които са подложени жените в тази страна, да стигне до колкото се може повече хора по света. Разбира се, трябва да продължим да упражняваме натиск върху големите футболни федерации, докато не успеят да изкоренят дискриминацията във всичките й форми. Смъртта на Сахар ни напомни по ужасяващ начин колко токсично патриархален може да бъде светът на спорта. Нейната история трябва да бъде помнена и разказвана.

- Нека си представим за миг, че ставате президент на ФИФА - каква ще е първата промяна, която ще въведете?

- Ще се погрижа да има повече жени във всяко едно административно ниво на централата.

P.S. - Президентът на ФИФА Джани Инфантино излезе с обръщение след случая с Ходаяри и нейната смърт. И призова иранските власти да вземат мерки. Едва ли това е най-твърдата възможна позиция и конкретна стъпка, но... засега друга от футболния свят няма.