Звездата на Ливърпул - Садио Мане, безспорно е сред най-добрите футболисти на планетата в последните сезони.

Сенегалецът е шампион на Европа с "червените", капитан на родината си на Мондиал 2018, шести в списъка за "Златната топка" за 2019-а и постоянно сочен като трансферна цел на Реал или Барселона.

Той е на върха във футбола, но въпреки това до голяма степен се различава от повечето си колеги със звезден статут в играта. Мане води доста по-скромен живот от останалите футболни асове по света, а лъскавите коли и луксозните имения не са част от него.

Всички в родината му Сенегал пък го боготворят заради множеството дарения и инициативи, с които подпомага местните. Един от последните му проекти е построяването на болница в селцето Бамбали, където преминава по-голямата част от детството му.

До 6 месеца тя трябва да отвори врати, а Мане разказа за тъжната история, вдъхновила тази негова инициатива.

"Бях на седем, щяхме отново да играем футбол, когато братовчед ми дойде с думите, че баща ми е починал. Мислех, че се шегува, в този момент не го осъзнавах. 

Преди да почине, той дълго време беше болен. В селото го лекуваха с народна медицина, която успокои болестта му за около 4 месеца, но след това нещата се влошиха. Вече народната медицина не помагаше, а в селото нямаше болница.

Тази случка ми повлия доста, както на мен, така и на цялото семейство. Той беше човек с огромно сърце и винаги повтаряше, че се гордее с мен. Още на 7 трябваше да посрасна, като вече знаех, че трябва да направя всичко възможно, за да помогна на майка си.

Животът тогава беше труден, дори си спомням, че сестра ми се роди вкъщи. Причината отново бе в липсата на болница. С построяването на такава, аз просто искам да вдъхна надежда на хората".

Въпреки, че майка му настоява той да ходи на училище, Садио Мане бяга от дома на 15, за да преследва футболната си мечта. Той напуска сам провинцията Седхиу, която е сред най-бедните в страната, с над 70% от населението, живеещо в крайна бедност.

"Беше трудно, защото за разлика от мнозина, аз нямах човек зад себе си, който да ме бута, да помага в преследването на мечтата. Аз обаче не спирах да мечтая. Намирам решението си да зарежа всичко и да тръгна към Дакар на 15 за доста смело".

Младият Мане отива на проби в сенегалския клон на френската академия "Generation Foot", където вкарва четири гола още в първия си мач. Изявите му там му осигуряват билет за Европа. Останалото както се казва, е история. Играе за австрийския Залцбург, Саутхемптън в Англия, а от четири сезона е в Ливърпул, където вече има 77 гола в 161 мача и три големи трофея - Шампионската лига, Суперкупата на Европа и тази на Световен клубен шампион.

Но делата му за родното Бамбали не спират. През миналата година той построи и училище в своето село, а след завършването на болницата, планира да се заеме с няколко спортни игрища.

"Ако имаше по-добри условия по мое време, може би щях да уча повече. Истината е, че тогава никой не обръщаше внимание на училището, всички просто искахме да играем футбол.

Това е причината, при всяко мое прибиране, постоянно да говоря с младите. Обяснявам им, колко е важно образованието. За тях вече няма да е толкова трудно. Заради това започнах с училището, сега идва ред на здравето, с построяването на болницата", разказа Мане в документалния филм за живота му на Rakuten TV.

И още нещо любопитно - за разлика от повечето му колеги във футбола на това ниво, Садио не прекарва свободното време в игра на Playstation, гастроли в телевизионни предавания и реклами, или появи по скъпи заведения. Мюсюлманската общност в град Ливърпул наскоро с възхита разкри, че сенегалската звезда е често в джамията, говори с хората, дарява редовно средства, необходими на общността и дори участва при почистването на сградата.

Един земен човек сред звездите на футбола - нещо доста различно и освежаващо на общия фон.