Селекционерът Красимир Балъков ни се стори удовлетворен в петъчната вечер, когато анализираше пред камерата и репортера на БНТ мача в Подгорица. Спомена за "характер", и то няколко пъти в изявлението си.

Отборът е показал характер и това го кара да е особено доволен.

"Светлинка в тунела" също бе използвано в обзора му за двубоя. Както и "стъпка напред".

Всичко това след един безличен и напълно задължителен за бързо изтриване от паметта мач срещу Черна гора, завършил 0:0.

Има две леко стряскащи неща в този анализ на селекционера, както и едно силно притеснително, но вече не и изненадващо.

Какво значи да покажем характер в мач срещу отбор, който има същите крехки две точици като нас, не е побеждавал никого - както и ние - в последните повече от година, а и няма никакви претенции в групата? Не са ли това мачове, в които единствено победата е алтернатива?

Ако сме занижили стандартите дотолкова, че едно бойко 0:0 в Подгорица да е атестат за "светлина в тунела", накъде изобщо вървим?

Но явно е така, защото Балъков каза между другите неща и изречение в стил: "Играчите не се стъписаха". От какво? Черна гора не може да стъписа никого на футбол, доколкото преценяваме ние, гледайки резултатите на този отбор. Да не говорим, че атмосферата бе като за контрола - полупразни трибуни, а не някой врящ балкански стадион, както бе например в Прищина срещу Косово през пролетта.

И каква стъпка напред може да е мач, в който отборът ни е създал едно и половина голови положения от игра (не броим 2-3 разбърквания след статични ситуации)?

В офанзивен план нещата са пълна нула вече в пети пореден мач с Балъков начело - 1 гол на Чехия с първия и единствен точен удар в мача, 2 на Косово у дома, един от дузпа срещу Ирландия... Твърде малко, при допуснати общо 12 за същия период.

Притеснителни неща.

Най-тъжното, което обаче вече не е изненада, че явно напълно сме се примирили с нивото си.

Мачове като този с Косово у дома и нулевото реми в Подгорица - скучно, тягостно и без нищо вдъхновяващо в него, преди години можеха да доведат до сериозни сътресения и да струват дори работата на треньора.

Е, да кажем - Балъков твърде отскоро е на поста, заслужава време. Но е добре да подаде малко позитивни сигнали, а те биха били именно, че не се задоволява с видяното. Разбираме идеята да "вдигаш" играчите с похвали за характера им, но това са кухи приказки. 

При условие, че Андора има толкова точки, колкото и ние, "характер, светлина в тунела и крачка напред" направо звучат нелепо.