В началото на мача червените седалки също прозираха сред хората по трибуните на "Олд Трафорд". Официално посещаемостта бе обявена като 73 198 зрители, което е с около три хиляди по-малко от капацитета. Но в мача срещу Бърнли в сряда вечер, поне 6-7 хиляди места видимо бяха празни още от първата минута.

В последните десет минути станаха над 30 000. Според BBC стадионът е бил пълен не повече от половината, когато часовникът отчиташе 85-а минута. В една от последните си атаки, Аарън Уан Бисака от Юнайтед прати топката далеч, далеч зад вратата в опит за центриране отдясно.

И това бе сигнал за масово напускане на трибуните.

Грозна гледка. Но това далеч не бе най-лошото. Пол Скоулс в студиото на Premier League шоуто за анализи бе възмутен. "До преди 10 години за този стадион не можеше да се намери билет. Сега трибуните не са пълни за мач от Висшата лига, а накрая са полупразни."

Но той не спомена това, което стана тема за далеч по-сериозно притеснение. Феновете пееха "Ед Уудуърд, искаме да умреш", което мина всякакви граници на чисто човешко разбиране. Това е футбол, все пак.

"Това е позор - коментира Йън Денис, който предаваше мача за BBC. - Независимо колко си възмутен от играта на отбора или политиката на клуба, не можеш да пееш, че някой трябва да умре заради това."

Положението сред привържениците не е никак добро. Те са разделени на три групи. Тези, които смятат, че фамилия Глейзър и Уудуърд са единствените виновници, защото не подкрепят мениджърите с трансферни бюджети, включително Оле Солскяр. Неговото име бе скандирано, но вече от драстично по-малко хора, в сравнение с мачове от преди Нова година.

Вторите смятат, че Оле трябва да си ходи, защото има играчите, но няма потенциал да ги превърне в топ отбор.

Третите са на мнение, че и Солскяр, и Глейзър, и Уудуърд не стават. Всички са виновни.

"Не мога да кажа и една дума в защита на отбора и мениджъра - безпощаден бе в студиото на BT Sport Рио Фърдинанд. - Децата в училище утре няма да се появат с фланелки на Юнайтед. Кои са играчите на терена, кой се идентифицира с тях?".

До него седеше Питър Крауч, който не е бивш играч на "червените дяволи", но винаги има интересно мнение. "Вижте само резервната скамейка, вижте имената там. Това е на светлинни години като класа от Ливърпул и Манчестър Сити."

На пейката Солскяр имаше следните опции: Ерик Байли, Диого Далот, Люк Шоу (защитници), Серхио Ромеро (вратар), Джес Лингард (халф, който от година няма гол или асистенция в лигата), Мейсън Гринууд и Анхел Гомес (нападатели на 18 и 19 години, съответно, с общо 3 титулярни мача в първенството).

"Къде са трансферите, къде са новите играчи?", запита Рио.

Днес или утре се очаква Юнайтед да се активизира и да опита да завърши сделката за Бруно Фернандеш от Спортинг, която ще е за около 75 милиона евро. Наложително е да бъде привлечен и нападател, след като Маркъс Рашфорд няма да играе с травма поне до април.

С две думи - моментът е труден. Юнайтед е пети в първенството, на 6 т. зад Челси в битката за топ 4. До 17 февруари му предстоят четири изключително важни мача - гостуване за Купата на ФА срещу Транмиър или Уотфорд, реванш от полуфиналите на Купата на лигата срещу Манчестър Сити (след изоставане с 1:3 от първия мач), както и двубои с преките съперници за четворката Уулвърхемптън и Челси.

Това са мачовете, които могат да определят съдбата на сезона. И на Солскяр.

На Уудуърд и Глейзър - едва ли. Те ще са там и следващия сезон. И вероятно песничката с отвратително съдържание пак ще се чува, ако нещата не вървят.