17-11-2017 20-11-2018

Това е Манчестър. Тук е нежелателно да сменяш червеното и синьото

Да играеш за Юнайтед и Сити не винаги е толкова добра идея

10:35 | 8 март 2020 | Редактор : Николай Петров 6 7914 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Въпреки коренно различните съдби на футболните отбори, дербито на Манчестър си остава едно от най-значимите в европейската игра.

Виж още 139-годишна градска класика в Театъра на мечтите

Да, като популярност то не е от ранга на Ел Класико, битката за Глазгоу между Селтик и Рейнджърс или дори Дерби дела Мадонина (Интер - Милан), но в него са наслоени десетки истории, които понякога можем да си припомним. Особено в часовете, преди да се играе поредното издание на този мач.

В неделния ден Юнайтед и Сити се изправят в 182-ата битка за Манчестър, като се намират в различно състояние. Толкова различно, че ако някой преди 15 г. ни бе казал как ще изглеждат днес, нямаше да повярваме. Мачът е от 18,30 ч.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ С ФУТБОЛИСТИТЕ, ИГРАЛИ ЗА ДВАТА КЛУБА

Юнайтед вече 7 години не може да се доближи до трофея във Висшата лига, а в този период Сити стана шампион четири пъти и изгради един от най-доминиращите отбори в историята на английската лига.

Конфликтите между двете сили от града зачестиха в последните десетилетия, а това най-често се дължи на играчи, които избират да защитават и червения, и синия цвят. И да го сменят. Нещо недопустимо за футболните порядки в Манчестър.

Тези смелчаци (или предатели, зависи как предпочитате) са едва шест в настоящия век. Ще си припомним подобни случаи, в които замесените могат да се похвалят с различна успеваемост - понякога смяната на стадиона в Манчестър е оправдана, а друг път води до провал.

Тъжният победен гол за Денис Лоу

Лоу, определян за Краля на "Олд Трафорд" през 60-те и 70-те, вкара 236 гола в 11 години за "червените дяволи" и лочигно се превърна в клубна легенда. Най-запомнящият му гол обаче бе с екипа на Сити, където той премина в последствие за втори път в кариерата си.

На 27 април 1974-а Лоу отбеляза с екипа на "гражданите" на "Олд Трафорд" попадение, което подпечата изпадането на "червените дяволи" във втора дивизия. Така бе прекъсната дългогодишната династия на Юнайтед в първото ниво на английския футбол.

Тимът допусна гол с пета от своята клубна легенда, за който той и до ден днешен съжалява. Твърди, че го е изтрил от паметта си и дори не си спомня момента. Такъв обаче имаше - и то с голяма историческа стойност.

Юнайтед щеше да изпадне дори и да не беше влязъл този победен гол на Лоу, но нахлуването на феновете на терена на "Олд Трафорд" в онзи ден е епично. Кралят напуска терена с наведена глава и съжаление, че е вкарал срещу отбора, който го изгражда като голям футболист.

Статуята на Лоу редом до тези на Джордж Бест и Боби Чарлтън днес стои гордо пред "Олд Трафорд". Същата 1974-а бе последната в професионалната му кариера, но той е обичан както от феновете на Юнайтед, така и от тези на Сити.

Аржентинецът, който прояви неуважение към големия Сър Алекс

Карлос Тевес си остава най-популярният в световен мащаб играч, който смени директно единия клуб от Манчестър с другия. Той имаше успешен период в Юнайтед, където спечели Висшата лига и Шампионската лига в компанията на Уейн Рууни и Кристиано Роналдо. Онзи тризъбец в атака беше страховит.

Привличането на Димитър Бербатов обаче бе една от причините Тевес да започне да получава все по-малко шансове на "Олд Трафорд". Така той шокиращо избра да отиде в Сити на Роберто Манчини.

Карлос Тевес

Вкара 73 гола в два сезона на "Етихад", като спечели Купата на ФА и Висшата лига, но до голяма степен ще се запомни с неуважението си към бившия си мениджър Сър Алекс Фъргюсън.

По време на празненствата за титлата на Сити, Тевес издигна плакат даден от феновете, на който беше изписано "почивай в мир, Фърги". Подобен надпис не е приятен, за който и да е жив човек. Аржентинецът обаче и до ден днешен не съжалява за действията си, тъй като Фъргюсън си позволи да го критикува публично по време на престоя в Юнайтед.

На по късен етап от кариерата си в Сити, Тевес беше наказан, тъй като отказа да загрява по време на мач от Шампионската лига срещу Байерн. Отношенията му с Манчини също не бяха цветущи, така че се оказа, че проблемът е по-скоро в самия играч. Нормално, след като по време на най-натоварения период от сезона през декември и януари реши да остане в Аржентина и да играе голф с приятели, а не да е с отбора си.

Футболист и треньор за двата отбора

Историята на 70-годишния Брайън Кид е сред тези, за които също ще чуете из Манчестър. Това е човек, който и като футболист, и като треньор е работил за двата клуба.

По настоящем някогашният нападател е помощник на Хосеп Гуардиола при "гражданите", но като играч хората го помнят по-скоро като такъв на Юнайтед. Там вкара 52 гола в 203 мача, като един от тях е на прочутия европейски финал срещу Бенфика през 1968-а (4:1).

Брайън Кид

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

След изпадането на Юнайтед във втора дивизия през 1974-а при онзи гол на Лоу, Кид е продаден на Арсенал за 110 хиляди британски лири. Две години по-късно вече е играч на Сити срещу 100 хиляди. Там също бележи регулярно - 44 попадения в 98 мача, но остава само три години, за да започне спада в професионалната му кариера.

След нейния край през 1984-а той се насочи към треньорството и в продължение на десет години бе треньор на юношите и асистент в Манчестър Юнайтед. От 2009-а работи в Сити и е един от най-важните приближени на Гуардиола.

От триумф в Юнайтед до провал в Сити

Анди Коул беше една от фундаменталните фигури в отбора на Сър Алекс Фъргюсън в края на миналия век. След 68 гола с Нюкасъл той беше привлечен на "Олд Трафорд" през 1995-а. Вкара 12 гола в 18 мача от първия си половин сезон. Последва спад, но през 1999-а бе много важен за требъла на "червените дяволи".

При напускането си на Юнайтед активът му бе 121 попадения. След престой в Блекбърн и Фулъм той се оказа в Манчестър Сити.

Анди Коул

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Започна добре под ръководството на Стюарт Пиърс, но в крайна сметка остана с девет попадения за клуба. Контузия през март 2005-а спря головата му серия и въпреки че подписа нов договор, той бе освободен. Може да се каже, че престоят му при "гражданите" не бе запомнящ се.

Вратарят, на когото Гари Невил не може да прости

Петер Шмайхел е една от големите легенди на Манчестър Юнайтед и сред най-великите вратари в историята на Висшата лига.

Датският страж имаше ключова роля за петте титли на "червените дяволи" в последното десетилетие на миналия век. Освен това спечели три купи на ФА и Шампионската лига.

ВИЖТЕ ГАЛЕРИЯ С ФУТБОЛИСТИТЕ, ИГРАЛИ ЗА ДВАТА КЛУБА

Юнайтед така и не успя да намери негов адекватен заместник при напускането му в посока Лисабон през 1999-а. Три години по-късно той се върна в Манчестър, но за отбора на Сити. Там изигра едва 29 мача във Висшата лига.

Престоят му при "гражданите" ще се запомни с едно отказано ръкостискане от Гари Невил при поредното дерби на Манчестър. Защитникът отказа да подаде ръка на бившия си вратар, тъй като е избрал да защитава цветовете на врага.

Както казва Невил за онзи случай - "не можеш да играеш за двата клуба от Манчестър, каквото и да става".

ИЗБРАНО