"Кой е този?"

Гласът е нетърпелив, остър и властен. Въпросът - ясен. Пръстът е насочен към човека с одежди на свещеник, който стои пред вратата на съблекалнята.

Отец Хорхе Берголио идва в началото на всеки сезон на стадиона на Сан Лоренсо. Той освещава съблекалнята и отбора, след което си тръгва.

Когато чува отговора, треньорът изригва. "Махнете го оттук! Клубът ме е назначил, защото не може да спечели мач от месеци. Каръци не ми трябват!".

Алфио "Коко" Базиле не е човек, с когото можеш да спориш. Как да му кажеш, че отец Хорхе е запален фен на отбора, а и традицията на клуба е вплетена с вярата - основан е от свещеници.

Години по-късно Базиле, като всеки аржентинец, е горд - папата е негов сънародник. Но по телевизията вижда познато лице - оказва се, че папа Франциск всъщност е именно отец Хорхе.

"Изгоних го от съблекалнята", смее се в компания арогантният треньор. Както винаги - култов.

Кой е този чешит?

Всъщност, въпросът не е точен. Защото в Аржентина е трудно да намерите някой наставник, за когото не може да се напише книга с анекдоти, които всъщност са истински истории.

Тази е от 1998-ма и е потвърдена от асистента на Базиле - Бейкър Диас. Същият, когото преди това, в Бока Хуниорс, шефът е карал да ходи с пакетче пръст в юмрука, който стиска в джоба по време на мачовете. Суеверие... Поредната история.

Днес тази култова фигура е на 75 години.

Коко Базиле може да разказва много, за него също могат да се разказват много истории. Но в едно нещо е уникален. Той остава единственият наставник, който е бил треньор и на Диего Марадона, и на Лео Меси. Двамата извънземни на аржентинския, а и на световния футбол.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Понякога е трудно да си представим, но този толкова легендарен отбор на една от най-големите нации в играта, не е печелил нищо от 1993 г. Аржентина няма купа от 26 години. Финали, полуфинали, дузпи, инфаркти поражения... но без трофей.

Кой е последният, спечелил такъв? Базиле. И то - след ерата на Билардизма.

Карлос Билардо е голяма фигура, той донесе титлата от Мондиал 1986. След това обаче стилът на отбора, изцяло изграден около гения на Марадона, се превърна в нещо нелицеприятно. Достигането на финала през 1990-а в Италия, след като по пътя до него тимът получи 22 жълти картона, не спечели сърцата на неутралните. След световното Билардо си тръгна.

Първите задачи на новия селекционер бяха да избистри състава, да даде път на младите и да наложи стил. Габриел Батистута, Диего Симеоне, Леонардо Астрада, Диего Латоре... Това бяха само част от новите имена.

Аржентина спечели Копа Америка, а страната отново се радваше на отбора си. И то - без Марадона, който изтърпяваше наказание за допинг (първо). Това бе отбор, който играеше приятен футбол и постигаше резултати.

Базиле, като възпитаник на Расинг (играе там 8 години през 60-те), е научен да цени добрия футбол. Не ритниците за респектиране и мръсните трикове, толкова ключови при Билардо. И налага вижданията си. Следващият нов играч в тима, който бързо се превръща и в ключов, е Фернандо Редондо.

Отборът на Расинг от 60-те с Алфио Базиле (трети отдясно наляво горе) в него - шампион и носител на Копа Либертадорес

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

През 1992 г. Аржентина спечели Купата на Конфедерациите - тогава в Саудитска Арабия, а година по-късно отива да защитава Копа Америка в Еквадор, а у дома въпросите са вече около завръщането на Диего. Но той не е във форма и Базиле не бърза.

Без него печели трофея отново, елиминирайки по пътя фаворита Бразилия. Последният трофей до днес, който страната вдига.

Година по-късно Марадона е включен в тима за Мондиал 1994 - Базиле не е глупак, Диего изглежда във форма, а кой би оставил извън състава Марадона във форма? Историята ни е позната - допинг, дисквалифициране, загуба от България, скандал, обиколил света. И накрая - отпадане от Румъния на осминафинал.

Базиле се въздържа от коментари срещу идола на нацията в седмиците след турнира. Играчите обаче не са толкова дипломатични. Диего Симеоне директно казва, че никога няма да прости на Марадона.

Години по-късно изстрелва мнението си и Коко:

"Три месеца преди световното Марадона тежеше 104 килограма. На лагера за САЩ дойде 74 килограма. Той летеше. Ефедринът (с който бе хванат Диего) не прави по-добри качествата ти на играч, това е истината. Но ти летиш. Истината е и друга - Хавеланж нямаше друг шанс да види своята Бразилия шампион, ако не бе елиминирал Диего. Двете неща се напаснаха."

Двамата с великия плеймейкър не са в лоши отношения. Коко не е в лоши отношения с почти никого, просто не спестява никому нищо. Пък който иска - да му се сърди.

Преди месеци един колумбиец - Тео Гутиерес, разказа как Базиле идвал пиян на тренировките на отбора им Расинг през 2011-а. Ветеранът отговори: "Това никога не се е случвало. Пиян на работа не съм ходил, въпреки че не съм светец. Тео е добър футболист, но говори глупости. Да си спомни как негови приятелчета опитваха да влязат при отбора с пистолети на кръста..."

Поредната история, която за хора като Коко е напълно обикновена.

През 2006-а Аржентина искаше да намери наследник на Хосе Пекерман, загубил четвъртфинала на Мондиала с дузпи от Германия. Един супер талантлив аржентински отбор с младия Лео Меси в него имаше нужда от пътеводна светлина. Поканиха Базиле.

Той прие.

Марадона го смени и бе треньор на Меси за Мондиал 2010

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Ако номер 10 играе силно, ще бием наред. Ако не играе силно, ставаме един добър отбор и нищо повече", каза още в началото на втория си период като национален селекционер.

Класира отбора за финала на Копа Америка 2007, но губи от Бразилия. После идват проблеми в квалификациите и през октомври 2009-а е уволнен. Ирония на съдбата - за негов заместник назначиха Марадона, който дори не му поиска съвет.

Не че Базиле не му го даде без да го питат: "Бъди много внимателен с Лео Меси, той е крехък и изключително важен!", каза в телевизионно предаване преди Мондиал 2010. Когато си тренирал и двамата, можеш да даваш акъл кое и как се прави с тях.

Никой друг футболен треньор не може да се похвали с това да е водил отбори с Марадона, и с Меси в тях.

Базиле остана в професията още пет години, но от 2012-а е пенсионер.

Тръгна си от футбола като шампион (като играч с Расинг и треньор с Бока - два пъти, и Уракан), носител на Копа Либертадорес (като футболист) и Копа Судамерикана (като наставник), двукратен първенец на Копа Америка като треньор на родината.

Меси казва за него: "Той е като баща на всеки в отбора, който ръководи. Научих много от Коко".

Базиле казва за Меси, като включва и Диего:

"Лео е интроверт, понякога твърде затворен в себе си. Но може би гениите трябва да са такива, знам ли?

Марадона също бе гений, но с различен характер. Огромно его, огромен статут и личност. Меси не може да се скара на никого, не може да повлияе на съотборниците си. Той е великолепен за Барса, но там играе с други футболисти. В Аржентина няма тази класа около себе си и блести на моменти."

Категорично отказва да каже кого предпочита. За Аржентина и двамата са еднакво важни:

"Аз бях голям треньор и без Марадона, и с него в отбора си. Такъв останах и с Меси в състава, а и без него в тимовете, които съм водил. Него го нямаше там.

Но който може да тренира всеки ден Диего или Лео, е щастлив треньор."

Думите на Коко, който никак не е скромен.

А и защо да бъде?