По оградата на "Клетката" трудно се намират свободни места. Въпреки че стадионът на "Стрела" е затворен за публика, повече от сто души са застанали рамо до рамо около него, за да подкрепят любимия си отбор. Тяхната страст е добре позната в целия пирински регион. Разположено на десетина километра от българо-гръцката граница, Вълкосел с нетърпение очаква всяка неделя. Защото неделя е време за футбол.

 

Хамид Даутев - капитан, голмайстор, а вече и треньор на "Стрела"

Петър Георгиев

"Ако го няма футболът във Вълкосел, не си представям как ще мине една неделя. Особено когато отборът е домакин," разказва Хамид Даутев, един от ветераните в редиците на "Стрела" (Вълкосел) и учител по физическо възпитание в местната гимназия. "Единственото развлечение във Вълкосел е футболът. Мъже и жени оставят работа и идват на стадиона. Това е основната свързваща сила."

Повече от 60 години едно от най-големите села в Югозападна България живее с любимата си игра. С население от 2700 души Вълкосел се е превърнал в безспорен социален феномен. В продължение на десетилетия символите на това село са били тютюнът и футболът. Сега от тях е останал само вторият. Всяка седмица местни състезатели обличат синия екип на "Стрела" и се борят със зъби и нокти в първенството на Областна група "Благоевград". 

"Стрела" (Вълкосел) - Пирин (Разлог) 3:1

Петър Георгиев за Dir.bg

"Стрела" е поредният отбор в "Тръпката е навсякъде", документална поредица на Dir.bg, разказваща истории за неподправената любов към футбола на различни общности в България. Във Вълкосел, чието население е изцяло мюсюлманско, този спорт винаги е бил извор на нестихващо въодушевление, както и доказателство за силната сплотеност между хилядите му жители.

 "В годините, откакто е създаден отборът, рядко от къщата не е имало футболист - дядото, бащата, синовете или внуците. И когато в едно семейство има футболен човек, цялото семейство е запалено."

Така започва разказът на кмета на Вълкосел Сюлейман Арунов. Самият той добре познава престижа и отговорността, които носят двубоите с фланелката на "Стрела". В юношеските си години Арунов редовно излиза на терена срещу противници от съседни села. Още от втората половина на миналия век вълкоселчани издигат този спорт на пиедестал.

 "Нашите футболисти се радват на особена почит на населението. Какво значи да представяш на добри начала селото си? Това е нещо страхотно. Само който го е правил, може да го усети."

Възторгът от емоционалните регионални сблъсъци все още носи усмивка на лицето на Юсеин Спахиев, един от най-възрастните жители на Вълкосел. През август 1966 г., когато "Стрела" изиграва дебютния си официален двубой в близкото село Блатска, Спахиев не крие въодушевлението си да бъде сред основателите на отбора. Името му е вдъхновено от филма "Синята стрела", преди по-късно да бъде скъсено. В днешно време синьото украсява единствено екипите на "вълците". А по думите на Спахиев при първото си гостуване състезателите на "Стрела" дори не са носили фланелки.

Юсеин Спахиев - един от първите футболисти на "Стрела" (Вълкосел) - той е футболната енцикопедия на селото

Петър Георгиев за Dir.bg

 

"Отидохме там [в Блатска] и се оказа, че екипите ни са едни и същи," спомня си бившият футболист. "Съдията каза, че домакинът има право да играе със своя екип. Но ние нямахме резервен. Играхме голи от кръста нагоре и с гумени цървули."

Историята на "Стрела" изобилства от любопитни епизоди като този. След раждането на клуба футболът бързо е издигнат в култ сред вълкоселчани. Първата забележителност, която посреща гостите на влизане в селото, е стадион "Клетката". Скрит между десетки разноцветни къщи, домът на "Стрела" символизира футболната страст на местното население.

Както повечето селски отбори, Вълкосел също преживява дълга криза. В средата на 90-те години футболът спира заради финансови проблеми. С много усилия обаче хората успяват да си върнат любимия спорт в началото на новия век. Възраждането започва именно от стадиона.

"Тогава бях момче в осми клас. Каквото и да ми кажат, аз винаги бях на първа линия," разказва Даутев. "Започнахме и с подръчни средства подравнихме тук-там, сложихме някоя друга пейка и така постепенно го приведохме във вид."

Даутев признава, че "Клетката" съвсем не отговаря на изискванията за спортни съоръжения в горните нива на българския футбол. Модернизирането на стадиона остава една от големите цели пред местното население и неговите управляващи. Другата амбиция на "Стрела" е да се превърне в трамплин за някои от талантливите си юноши, които съставят почти целия отбор. Според директора на "вълците" Алил Чавдаров за това е нужно внимание от страна на водещите български клубове.

 "Мечтата ни е тук да дойде някой голям отбор. Да ни прати един хубав треньор, който да идва два-три пъти в седмицата да тренира децата." казва Чавдаров. "И оттук ако не излезе новият Бербатов, аз ще си отрежа главата."

Румен Синанов - големият талант на Вълкосел. Изпъква независимо че играе с момчета, които са с три години по-големи от него

Петър Георгиев за Dir.bg

Синият цвят на екипите на "Стрела" идва от филмът вдъхновил името на отбора - "Синята стрела"

Петър Георгиев за Dir.bg

Вълците от "Стрела" - побратими с Рома

Петър Георгиев за Dir.bg

С емблема, която неслучайно прилича на "вълците" от Рома и нестихващ ентусиазъм за любимата игра - спортните герои на с. Вълкосел разказват във видео епизода десетки истории, които ще ви напомнят защо футболът е нещо много повече от игра.