ЦСКА загуби от "Копенхаген" в София с 1:2 и почти изпусна шансове да елиминира съперника в Лига Европа.

Реалностите във футбола са такива. Когато играеш срещу отбор, който на друго ниво в развитието, последователността в изграждането и надграждането му, и рутината в такива мачове, трябва да си перфектен. А и обстоятелствата да ти помогнат.

И двете не се случиха.

ЦСКА допусна лични грешки (и червеният картон и дузпата са такива, независимо от спорните отсъждания), а и обстоятелствата - ранна контузия, излизане на основни играчи с наказания и травми преди мача, както и едно доста странно съдийство бяха срещу българския отбор.

Комбинацията от тези фактори, добавена към видно по-сериозната класа и опит на датчаните, не дава големи надежди за реванша.

Но ЦСКА спечели в четвъртък вечер. Клубът откри един и преоткри друг от най-големите си активи. И трябва максимално да ги използва.

Незнайно как и кой е препоръчал треньора Нестор Ел Маестро през лятото, но резултатите от работата му са видими с просто око. И то след само 8 официални мача.

Ако отворим малко по-широко очи и видим какво постига бившият му отбор "Спартак" (Търнава), изграден от този наставник преди 12 месеца и станал шампион на Словакия, нещата ще започнат да се изясняват.

Тимът от Търнава елиминира фаворизирания "Легия" (ситуацията бе точно като ЦСКА и "Копенхаген" в полза на датчаните като прогнози), а след първия мач с "Цървена звезда" в Белград си тръгна с удобно 1:1 и е на прага на още един изненадващ "скалп".

Това, както пишат всички в Словакия, си е тимът на Ел Маестро, носен от шампионската инерция.

В ЦСКА сърбинът-англичанин-австриец със странно име и особена харизма, на първо място донесе присъствие. Все повече изглежда, че това е треньор с характер, който има влияние в отбора и клуба. Колко интервюта чухме това лято от футболисти, в които те казват: "Треньорът ще ни каже как да играем и това ще ни донесе успех". Повтарят го и Десподов, и Пинто, и Чорбаджийски. Не е клише.

Очевидно наставникът намира път към футболистите. Чудесно първо условие за нов треньор в напълно непозната среда. Ходът с капитанската лента на ръката на португалеца Пинто сигурно изглежда странен отвън, но в клуба и отбора се е приел много добре.

Ел Маестро идеално познава силата на играчите и тима. Критикуван необяснимо още след мача вчера за дефанзивната игра през второто полувреме, всъщност той бе оставен без избор и бе преценил точно силите на ЦСКА в този момент, с този състав и срещу този съперник.

"Червените" започнаха в ритъма на публиката си, хванаха датчаните на контраатаки, оставяйки им доброволно топката, вкараха гол и не бяха далеч от втори. При 10 срещу 11 и превъзходството в класа на съперника, опити за открита игра можеха да доведат до разгромна загуба.

Тактически този мач бе изигран безупречно от треньора, а и футболистите му - при всички проблеми с наказаните Бодуров и Малинов, при излезлия Жеферсон в часовете преди мача, контузилия се рано Джеси и изгонения Чорбаджийски, спазваха дисциплината до... докато имаха сили.

След мача едно интервю направи впечатление - това на Стойчо Стоилов: "Мауридес е избор лично на треньора, той го посочи и убеди да дойде. Този трансфер е изцяло негова заслуга.".

При структурата в ЦСКА, това е абсолютна новина. Треньор с влияние, който очевидно се ползва с доверие от шефовете. Иска "свои" играчи, и ги получава.

Няколко от последните наставници, да не кажем всеки от тях след 2016-а, избираше от селекции, правени от скаутското звено и хора, близки до собственика.

След загубата, Ел Маестро застана пред камерата на БНТ. Стиснатите му скули, очевидно в яд и гняв, издаваха настроението. Не си изпусна нервите, с типичното си самочувствие каза: "Бях сигурен, че 11 на 11 ще спечелим" и отказа да обвини играчите си за червения картон и направената дузпа, които реално наклониха везните.

А думите: "Виждам, че играчите на гостите вече празнуват и пеят още след първия мач, ще видим...", говорят за едно. Това е характер. Човек с изгаряща амбиция, който няма да се спре пред нищо, за да се доказва и да побеждава.

Големият тест за странния млад тип с още по-странно име, който се появи "отникъде" в родния футбол, идва на 19 август в Разград.

Ако не загуби там (или победи), след 5 кръга на първенството той ще е превърнал ЦСКА в реален претендент за спиране на хегемонията на "Лудогорец". Ще кажете - отборът му не е играл срещу кой знае какви съперници.

Дали обаче е точно така?

Спомнете си мачовете на ЦСКА с "Дунав" у дома и "Витоша" на "Васил Левски" миналия сезон. Липсата на настроение, победи с измъчени голове, 2-3 положения за целия мач и "отмятане на ангажимента". Сега в тези двубои отборът на Ел Маестро изглежда гладен за голове и победа, но и професионално решава нещата бързо и хирургически точно.

Спомнете си през какво мина ЦСКА в мачовете с "Рига" - в начален етап на сезона, неподготвен, загубил дни преди това единствения си централен нападател и с 10 души около 70 минути  в реванша. И пак издържа.

Очевидно треньорът си знае работата, усеща отлично обстановката, познава своя отбор и съперниците. Вдъхва достатъчно самочувствие на състава. Играчи, които през миналия сезон бяха колебливи, сега са солидни и играят с увереност.

Интервютата на този човек са футболни. Той не ни обяснява познатото "всичко е възможно", "играем като равен с равен" и "каквото сабя покаже" - клише до клишето, слушани с годините хиляди пъти от футболните хора у нас. Жалко, че преводът понякога довежда съвсем други думи от изказванията му, но ако ги слушате на английски език, в оригинал, всичко е обяснено ясно и с футболна терминология.

Първите резултати от работата на 35-годишния треньор са обнадеждаващи. Остава да бъде подкрепен докрай с доверие от клуба и феновете - а това изглежда се случва.

И като стана дума за публиката... ЦСКА преоткри какво е да излезеш в голям мач пред настръхнал стадион, който се тресе в подкрепа. Така бе и на "Армията" срещу "Рига" и "Адмира", но вчера феновете бяха два пъти повече, а шумът - несравнимо по-мощен.

Отборът напипа позитивното влияние на трибуните и през първото полувреме сякаш играеше под техния ритъм.

След това всичко рухна с малко късмет за датчаните заради убийствения шут при изравнителния гол, твърде леко отсъдената дузпа и умората на 10 срещу 11 футболисти.

Но с тези два коза - треньор, който наистина води отбора си с главно "В", а не просто седи на скамейката и взима заплата, и публика, която като един е зад играчите, ЦСКА може да направи много силен сезон.