Във футбола има страшно много забравени, неразказани или недоизказани истории, които днес могат да прозвучат като някакъв виц. Но са истина, а с тях е променян ходът на събитията и съдбите на някои от най-големите в играта - клубове, треньори и футболисти.

Една такава можеше да си отиде в гроба с Хари Хаслам, уважаван английски джентълмен, който е успял все пак да разкрие на един клубен историк преди смъртта си през 1986-а подробностите, а наскоро те се появиха в книга, посветена на Шефийлд Юнайтед.

Този клуб навърши 131 години преди дни и е един от най-старите изобщо в света. В града е създаден и първият футболен отбор изобщо - ФК Шефийлд, та традицията е богата.

Но тази история е една от онези, които "почти се случиха" и не успяха да променят хода на историята за Юнайтед от града на британската стомана.

През лятото на 1978 г., когато се стяга за тежък сезон във Втора английска дивизия, Шефийлд Юнайтед се оглежда за нови играчи.

Изпадането е довело до раздяла със силни футболисти като Тони Къри - звездата на отбора, преминал при съперника от Йоркшир - Лийдс. И мениджърът Хари Хаслам има пари за харчене.

Тони Къри

Той предприема пътуване в Южна Америка, където Аржентина току-що е спечелила Мондиал 1978. Страната е във футболна еуфория, а политическият режим е военен - хунтата, начело с лидера си (диктатор) Хорхе Видела, държи със здрава ръка положението под контрол.

Именно в Буенос Айрес пристига Хаслам в търсене на диаманти, които не струват много пари, а могат да му помогнат да направи революция в английския футбол.

Пътуването се организира от три клуба, съвместно - хора от Шефийлд Юнайтед, Тотнъм и Арсенал решават да гледат няколко мача в Аржентина и да търсят играчи. Разбира се, лондонските грандове се целят в друг диапазон като трансферни суми и качество. В последния момент обаче здравословни проблеми спират Тери Нийл, мениджърът на Арсенал.

Шефийлд Юнайтед праща трима души. Тотнъм - четирима.

"Шпорите" вече са установили контакт на високо ниво и се целят в двама играчи-световни шампиони от същото лято. Рикардо Виля играе в Расинг, а Освалдо Ардилес - в Уракан. Не са от грандовете, звезди са, но не от ранга на тези от Бока и Ривер. На Мондиала Ардилес е титуляр, с нетрадиционния номер 1 на гърба, въпреки че е плеймейкър. Просто Аржентина решава, че ще нареди номерата в тима по азбучен ред, а кой да е преди Ардилес?

Хаслам се оглежда за играчи от не чак от такъв калибър като знае, че ще е трудно да ги изкуши с футбол на второ ниво, където ще играе през новия сезон тимът му. Въпреки това и той, и хората от Тотнъм, са наясно: В аржентинския футбол ситуацията е много тежка и предложиш ли пари... Всеки може да се съгласи да дойде.

Първото име, което е в тефтерчето на Хаслам, е Алехандро Сабела, полузащитник на Ривер Плейт. Второто - Педро Верде, нападател на Естудиантес и с опит в Европа, записвал мачове в Испания. Той е чичо на Хуан Себастиан Верон, популярен години по-късно по европейските терени.

Шефийлд Юнайтед се разбира с тези двама играчи, но мениджърът знае, че може да извлече още от това пътуване. Препоръчват му да гледа мач на Архентинос Хуниорс в предградията на Буенос Айрес. Няма нужда да му казват кого да гледа, Хаслам веднага вижда кой е диамантът на терена.

Диего Армандо Марадона е на 17 г. тогава, но е записал вече близо 70 мача и 30 гола в Примера дивисион на Аржентина. Страната дори е искала масово селекционерът Луис Меноти да го включи в състава за Мондиал 1978, но треньорът решава да го остави извън състава. В Европа за него не се знае нищо, но в Южна Америка феновете вече са чували името му. А аржентинците говорят като за дете-чудо.

Хаслам е впечатлен. Не се колебае - би се отказал и от двамата други, но ще вземе този. Той е тийнейджър, още дете, да - вероятно адаптацията му няма да е лесна в Англия, но пък какъв талант само!

"ОК", чува направо в отговор от Архентинос, когато предлага 150 000 лири за Диего. Това са парите, които трябва да даде за Сабела. Мениджърът знае, че бюджет има, може да си позволи да вземе дори и тримата, ако се наложи. Но е убеден кой от тях е най-добър.

След телефонен разговор с Шефийлд, бордът на директорите е убеден. В Аржентина има двама техни представители, които потвърждават - това момче е огън! Самият футболист дава съгласие, защото за него парите ще са отлични, а и клубът си решава проблемите за поне 2 години напред. Никой не мисли в перспективата на факта, че Марадона може да струва много повече след още някой силен сезон.

Същата вечер в хотела на англичаните идват представители на военната хунта. На хората, без които в Аржентина не става нищо. Един от тях е личен съветник на Видела, говори само той. Дава съгласие "един от големите аржентински таланти да премине в Европа", но само ако същата сума бъде платена и на представители на властта. Тоест - Шефийлд Юнайтед трябва да преведе два пъти по 150 000 лири, като едната половина отива... Бог знае къде.

"Парите не са били проблем - преразказва чутото от самия Хаслам историкът на клуба Джон Гарет. - Юнайтед е можел да плати сумата и да вземе Марадона плюс още един от набелязаните играчи. Но в момента, в който се намесва политиката, хората в управата в Шефийлд започват да се колебаят. Мениджърът ги уведомява за ситуацията и чака реакцията им. Архентинос чака решение дали ще продаде диаманта си."

В Шефийлд Юнайтед решават, че това си е форма на подкуп, както и чиста проба изнудване. И се отказва да плаща за Марадона.

Хаслам е разочарован, защото вижда, че такъв талант на толкова ранна възраст е златна възможност за отбора му. Но се съгласява, че не си струва да се влиза в такива взаимоотношения заради един играч.

Той си тръгва от Аржентина с осигурен подпис от Сабела, както и договорка с Верде, който пристига 12 месеца по-късно. И двамата не са лоши играчи, но се адаптират трудно, въпреки че публиката ги харесва. Отборът страда, въпреки че Сабела прави силни мачове и дори стига от Втора дивизия до националния тим на Аржентина. С двамата южноамериканци, Шефийлд Юнайтед изпада в трета дивизия, а през 1982-ра стига и до четвърта. По това време Хаслам вече е уволнен. Кой знае каква щеше да е съдбата на отбора и треньора, ако онзи 17-годишен младеж бе подписал?

Марадона също си спомня с усмивка за историята и наскоро я разказа от неговата гледна точка. Тя е, че в Архентинос е имало запитване за него от Тотнъм, което клубът е приел и играчът си събрал багажа за Англия. Лондон, първа дивизия, много пари... за момчето, идващо от ужасната бедност на предградието Вия Фиорита, това е нов живот. Но по някаква причина Тотнъм се оттегля и взима само Ардилес и Виля.

После офертата от Шефийлд, която Диего също приема, защото знае, че бързо ще покаже в Англия какво може и пътят му нагоре е отворен. Но и този трансфер не е станал, както вече разбрахме, по независещи нито от играча, нито от клубовете причини.

И за десерт на историята с "почти привлечения в Англия гений", ето трети опит.

През лятото на 1987 г. един амбициозен директор управлява Лийдс. Името му е Бил Фотърби и той има мечта - да привлече в клуба най-добрия футболист на планетата. Той играе в Наполи, преди 12 месеца е направил сам Аржентина световен шампион, изхвърляйки Англия с гол с ръка от първенството. Напук на желанието на мениджъра Били Бремнър, феновете и медиите в града, Фотърби намира спонсори, които са готови да платят трансфера - 5 милиона лири и Диего да дойде в Лийдс.

Преговорите с Наполи обаче стигат само да първи разговор, след като италианците искат парите накуп, веднага след договора. Спонсорите не могат да осигурят такова плащане, искат разсрочване поне за 12-18 месеца. Сумата е голяма за онези години.

И така Марадона отново не заиграва в Англия, като е спорно дали изобщо щеше да приеме в третия случай. Работата не е стигнала до това.

Съдбата избра той да иде в Бока Хуниорс за 4 милиона долара през 1981 г., вместо да се бори да не изпадне в трета английска дивизия в Шефийлд. После - Барселона, Наполи, Севиля... Слава, скандали, както и репутацията на един от двамата най-велики в историята.

А колко по-различно можеше да бъде?