Бившият албански национал Алтин Хаджи говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по ТВ+. С игрите си той остана завинаги в сърцата на феновете на Литекс и натрупа огромна репутация у нас. Заслужи приза за най-добър чужденец в българското първенство още след първия си сезон. И след успешни години в Ловеч, по-късно той игра с успех и в ЦСКА, където впечатли с интелигентна игра и голямо сърце.

- Отдавна излязохте от футболните среди, с какво се занимавате сега?

- Истина е, че от доста време не се занимавам с футбол. Бях на мисия в посолството на Албания четири години и половина. Но футболът ми е в кръвта, а кръвта вода не става. 25 години се занимавах професионално с футбол и ми липсва.

- Следите ли футбола в България?

- Винаги съм следял футбола. Виждам, че последните години се случва нещо позитивно. Големите отбори започват да показват, че в България футболът не е приключил. Много се радвам на успехите в Лига Европа и Шампионска лига. В държавите, в които ходя, всички говорят за този отбор - Лудогорец, който никой не познаваше преди десет години. Казват - възможно ли е да има такива футболисти в България? Това е радостно. Същото е и за ЦСКА, и за Левски. За големите отбори.

- Гриша Ганчев ви привлече преди 21 години в България. Сега той е начело на ЦСКА, а ти също игра при "червените". Как виждате отбора?

- Всички знаем г-н Ганчев какъв човек е и колко е дал за спорта, не само в Литекс и в ЦСКА! Много се радвам, че този човек още се занимава с футбол и си дава душата за футбола в България!

- Определено с Албан Буши направихте отлична кариера в България. Няма ли във вашата страна в момента таланти от вашия калибър или вече те са скъпи за българското първенство и за родните клубове?

- Футболисти има, просто тогава бяха други времена. Сега имат възможност да играят навън в големи отбори. Пораснали са в държави, където школата и културата са други. Мисля си, че албанските футболисти направиха доста голяма крачка в последните четири-пет години. Дано един ден да играят за големи отбори, да се борят за титли и купи. Това ще е успех и за националния тим на Албания.

- Бяха интересни времена във втората половина на 90-те години с равностойни отбори и много драматични мачове. Вие сте запознат с Гърция, където Олимпиакос девет години подред стана шампион. В България се получава нещо огледално. Това добре ли е за футбола или е зле?

- Навремето в Гърция доминацията беше само на Олимпиакос и Панатинайкос. Двата отбора всяка година се бореха за титлата, но никой не можеше да стигне Олимпиакос. Същата работа става и тук. В Гърция е различно, защото има отбори като ПАОК, който според мен играе най-добрия футбол в момента. Има традиции в гръцкия футбол и много се радвам, че доста отбори са на нивото на ПАОК, Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК. Малки тимове като Ксанти показват, че могат да победят всеки. Това е добре за футбола в Гърция. Ще се радвам в България да има пет-шест отбора на едно ниво, да се борят и така ще се вдигне нивото на футбола и интереса на хората към него.

- Вярвате ли, че наистина може да се случи?

- Вярвам, че ще стане. Лека-полека става навсякъде. И в Албания се случва. Навремето имаше само Тирана и Партизани, а сега има и други равностойни отбори.

- Отдавна не сте говорил пред български медии, затова разкажете ни как се стигна до трансфера в България преди 21 години?

- Беше много интересно, защото тогава бях млад. За първи път излязох от Албания и отидох в Гърция. Ситуацията беше дали ще успея или няма да успея в един много малък отбор - Панахайки (Патра). През първата година успях да се наложа в тима и започнаха и другите отбори да се интересуват от мен. Един тим искаше да ме привлече доста настойчиво. Един ден в националния отбор Албан Буши ме попита защо да не дойда в България, в един състав, който се бори за титла, за купа, да излезе в Европа и т.н. Мислех, че няма да постигна това толкова рано, но в един момент двата клуба се разбраха и аз дойдох в Ловеч.

С екипа на Албания срещу европейския шампион Гърция, 2005 г.

- Какво най-вече си спомняте от престоя ти в България?

- В България определено съм бил щастлив и съм щастлив. Мога да кажа същото и за Кипър, където играхме в Шампионска лига. Също и за Гърция, където направих първите си стъпки. Но мисля, че в България бяха най-хубавите ми години, защото един малък отбор от един малък град пребори такива грандове като ЦСКА и Левски.

- Поддържате ли връзка с бившите съотборници?

- Интересното е, че минаха толкова години и всеки е някъде в друга държава. Връзките са като между футболисти - още говорим как съм играл аз, как е играл той, какво сме направили... Вече минаха 10-12 години, но има една носталгия по тези времена. Когато се видим, не ставаме от масата.

- Спомняте ли си мачовете срещу сегашния треньор на Арсенал Фреди Люнгберг? Литекс елиминира Халмщад тогава.

- Да, това беше първият ми мач в България, в Бургас. Люнгберг беше голям футболист, а сега е треньор. Имам една снимка с него. Не вярвах, че ще играе в Арсенал. А веднага след нашите мачове, той направи трансфер. Според мен ще стане голям треньор.

- Странно, но дуелите между Левски и Литекс в един момент бяха сякаш по-ожесточени от тези във вечното дерби между "сини" и "червени". Как си го обяснявате?

- Ние живеехме за тези мачове с Левски. Винаги чакахме с нетърпение тези сблъсъци. Не само аз, а всички мои приятели - футболисти. Бяхме готови не да играем с Левски, а да победим! Това беше целта на всички момчета в Литекс, които бяха много добри футболисти.

- А помните ли онзи култов мач пред 30 хиляди на "Герена", със съдия Бернд Хайнеман, когато се решаваше титлата?

- Целият стадион беше пълен. На мача беше дошъл и един много добър мой приятел. Когато видя, че нашият отбор се бори в тази атмосфера, не повярва, че е възможно да има такъв мач в България. Литекс срещу Левски пред пълен стадион! Беше голяма радост! Тогава феновете бяха по-ентусиазирани, бяха по-близо до футбола. Това даваше по-голям импулс вътре на терена на играчите. Много е различно да играеш пред пълни трибуни или пред празни.

- В вашия първи сезон в България ви определиха за чужденец №1 у нас...

- Когато станах чужденец №1, това ми беше първата индивидуална награда като играч. Бях много радостен, че я печеля. Мисля, че я взех, защото целият отбор на Литекс беше на много високо ниво. Не че аз бях чужденец №1, а всички играехме като едно цяло, за да побеждаваме и да станем шампиони! Кой ще стане чужденец №1 или най-добрият футболист на годината се определя от други хора. Много съм радостен, че съм печелил това отличие.

- По твое време чужденците у нас бяха малко, но качествени. Сега са много, но не толкова качествени. Споделяте ли това мнение?

- Според мен и сега има добри чужденци. Тогава наистина бяха по-малко на брой. Отборите гледаха да вземат чужденец, но той да е много по-добър от другите играчи и да може да прави разликата. Сега по някакъв начин вратите са отворени, много футболисти идват и искат да се покажат. За мен името на България винаги е било на високо ниво за чужденците. Тук е по-труден футболът, отколкото навън. Защото когато дойдеш тук, първо трябва да покажеш, че заслужаваш да си чужденец в един отбор. Навремето целта беше, като дойде чужденец, да бъде два-три пъти по-добър от другите. Да помага на отбора, да помага и на себе си.

- Как избрахте да отидете в ЦСКА?

- Кой футболист не иска да играе в ЦСКА? Знам ЦСКА какъв отбор е, каква история има. Веднага когато дойде офертата от "червените", казах на президента на гръцкия ми клуб, че отивам! За мен Ираклис беше много голям отбор, но не беше в топ 3. А ЦСКА е топ! Всеки футболист иска да играе в топ отбор.

- Но се задържахте само една година - защо?

- Да, беше малко странно. Моментът, в който дойдох в ЦСКА беше малко... Не заради моята игра и ниво в ЦСКА. Имаше други причини, които не харесвах. Казах си, че е по-добре да приключа тук и да си тръгна като приятел.

- Отношения с ръководството?

- И други. Минало е.

- Кой ляв бек най-много ви харесва? По това време модерен на вашата позиция беше Роберто Карлуш...

- Още е той! Беше наистина голям играч. Не му липсваше абсолютно нищо.

- Кипър, Гърция и България са вашите футболни дестинации - къде се чувствахте най-добре?

- И в трите държави съм се чувствал много добре. Футболът за мен не е работа, а хоби. Където и да съм ходил, съм го правил по мое желание, за да се покажа и да се докажа. Мисля, че и в трите страни съм играл много хубаво.

- Албания се класира за Евро 2016, как се прие този факт?

- Беше голям успех, за който се работи много години. Жалко, че и аз не можах да отида на такова първенство с националния тим. Но много се радвам, че с тези проблеми, Албания успя да стигне до най-голямото събитие.

- Тук писаха "как ще ги стигнем албанците" - това вярвал ли сте, че някога ще прочетете?

- Не мисля, че е така.

- Къде гледахте европейското?

- Трябваше да отида там, но заради моите ангажименти не можах. Гледах по телевизията.

- Дипломацията изисква жертви...

- Понякога е така.

- Тирана откри нов модерен стадион - колко струваше и как беше построен?

- Бях на откриването на стадиона. Нещо много хубаво, уникално! Съжалявам, че в България още няма такъв стадион. Бяхме се събрали всички стари играчи от националния тим по покана на президента на републиката, на президента на федерацията, на премиера. Всички бяхме заедно горе и гледахме. Не толкова се радвахме на мача, колкото на стадиона, който е като музей. Уникат!

- Албания вече мечтае да приеме домакинство на финал на Лига Европа или на Суперкупата на Европа. Това реално ли е?

- Всичко е възможно. С такъв стадион - защо не?

- А знаете ли, че ЦСКА иска да направи най-модерния стадион в страната?

- Вярвам в това нещо и го очаквам да стане!

- Кой е най-паметният мач за националния отбор на вашата родина?

- Няма да забравя никога победата срещу Гърция, когато бяха станали европейски шампиони. В Албания ги бихме с 2:0 със страхотна игра. Тогава живеех в Гърция и балансът беше малко развален. Като се прибрах, имаше малко проблеми, но това е футболът.

- Споменахме Албан Буши, който стана треньор, а след това и шеф във федерацията. Вие искате да направите завръщане във футбола, но като какъв?

- Честно казано, футболът винаги ми е липсвал. За тези четири-пет години нещо отвътре ме дразнеше. Дано всичко да е ОК и да вляза във футбола отново. Мисля, че още не съм дал всичко, което мога на други постове.

- Къде на Балканите се развива най-добре футболът?

- В последно време ми прави много голямо впечатление, че отбори от малки държави, например Косово, започват да се развиват по друг начин. Може би тези момчета, които са родени навън, а са дошли да играят в Косово... Гледал съм доста мачове и виждам, че нивото не е това, което беше. Там бързо изкачват стълбите, а в България, в Албания и в Гърция сме по-бавни. В Косово правят по-големи крачки. Не знам защо точно.

- Как се чувства Алтин Хаджи в личен план?

- Перфектно се чувствам. Много се радвам, че съм тук и виждам старите ми приятели, които ми дават кураж. Никога няма да забравя футболните ми години в България!