Принц Уилям заговори за футбол, за това как спортът му дава възможност да освободи емоциите и колко е важна играта за него и семейството му.

Престолонаследникът на Обединеното кралство е и почетен президент на Футболната асоциация, както и ... обикновен фен, което става ясно от интервюто му за подкаста на бившия национал на Англия Питър Крауч.

"Днес, когато съм родител, футболът е още по-голям отдушник за мен - каза в предаването принцът. - Играта е много важна за мен, а и за сина ми. Освен това ми дава възможност да се събера с приятели, да повикаме, да изразим емоции...

Дори да хвърлим по някоя обида към рефера... Е, другите могат да си го позволят, но аз спирам преди това и се въздържам - все пак съм президент на Футболната асоциация! Но ми се иска, като на всеки фен (казва го на шега, последвано от бурен смях).

В момента нещата са различни с празните трибуни и особените мерки, наложени от пандемията. Но футболът си е футбол, отвлича хората от проблемите.

Гледаш любимия си отбор и за два часа нищо друго не е по-важно. Ние сме нация, луда по тази игра. И аз мисля, че това е страхотно."

Непреклонен фен на Астън Вила, който се спаси от изпадане на косъм в последния кръг от Висшата лига, Дукът на Кеймбридж обяснява избора си.

"Не исках да съм глорихънтър (да избереш отбора, който печели в този момент най-много трофеи - б.р.). Всички в училище ставаха от Манчестър Юнайтед или Челси.

Роден съм в годината, в която Вила спечели Купата на шампионите - 1982-ра, а първият ми мач е за Купата на ФА. Заведоха ме на дубоя Вила - Болтън, като дори не бяхме в някакви ВИП ложи. Наоколо имаше море от фенове на Вила. Имам истинска и топла връзка с този клуб, обичам го! Гледам мачовете, ровя статистики - като всеки фен.

Настоящият капитан Джак Грийлиш е легенда, мястото му е в националния отбор! Но не съм аз човекът, който ще каже на Гарет Саутгейт кого да вика..."

Синът му Джордж обаче е избрал Челси, с което бащата е склонен да се примири. "Не съм искал да го насочвам, след като харесва тях, нека ги подкрепя", коментира избора на 7-годишното момче.

Любопитно, хората от медийния екип около кралското семейство не допускат Уилям до Туитър акаунта, когато има мачове. Официалният профил на Кенсингтън запазва пълен неутралитет и е активен само за събития, свързани с фамилията.

"След всяка победа на Вила - а те този сезон бяха малко, ми се искаше да вляза в Туитър и да напиша нещо - смее се принцът. - Но не ми дават достъп.

Изпуснаха ме само веднъж, когато бях полудял от емоции, и то не за мач на моя отбор. След победата на Ливърпул над Барселона миналата година в Шампионската лига просто не се сдържах! Не бях гледал такъв мач, наистина!"

Тогава английският отбор обърна от 0:3 в първия мач и победи с 4:0 в реванша, а в профила на Кенсингтън се появи краткото:

"Браво, Ливърпул! Невероятен резултат, какъв обрат!"

На следващия ден вестниците коментираха, че щом дори принцът не се е сдържал, наистина мачът е бил за историята.

Подкастът съдържа и други любопитни признания на човека, когото външният свят асоциира със синя кръв и сдържаност, аристократичност... Уилям е спрял да играе футбол в последните години, но разкрива, че го е правил понякога по два пъти на ден в училище.

"Повечето деца изпитваха удоволствие да ме спънат или ритнат, очевидно знаейки кой съм - спомня си с усмивка се принцът. - Играех с предпазни кори в гимназията, когато ритахме на малки вратички."

И за десерт - защо кралската особа не играе прочутата игра Football Manager, по която са луди огромен процент от феновете по света.

"Не, не - никога пак! - отвръща Уилям. - Това е твърде обсебващо, никога повече няма да ме видите на публична изява, ако започна да играя. Ще съм само у дома пред компютъра!"