1 май 1994 г., писта "Имола". Гран при на Сан Марино, което никога няма да бъде забравено. Прокълнатата неделя на Формула 1. Прокълнатият уикенд.

Преди 30 години на този ден си отиде най-харизматичният пилот, някога карал в състезанието. Първата икона на моторните спортове в новото време, в което светът вече си разпознаваше спортни идоли като Майкъл Джордан, Марадона и Карл Люис.

На 1 май преди три десетилетия си отиде Айртон Сена, след което нищо никога не е същото във Формула 1. Гибелта му на завоя "Тамбурело" оказа огромно влияние върху всички, които гледаха състезанието тогава (предаваше се и в България), които са гледали някога след това стартовете във Ф1, или които имат някакво отношение към този спорт изобщо. Смъртта на Сена промени всичко.

Тя е от онези моменти, за които думата "вододел" е на мястото си.

Бразилският ас се удари в предпазната стена от бетон в седмата обиколка. В шестата, след като най-после се е оттеглила колата за сигурността заради поредния инцидент в онзи кошмарен уикенд, Айртон стъпва здраво на газта. Дава изумителна първа обиколка - 1:24.887 мин, което е направо невероятно с изстинали от карането след колата за сигурността гуми и с пълен резервоар.

Коментаторите твърдят - оттук няма кой да го стигне и само ще увеличава преднината си.

Снимка: Getty Images

Болидът на "Уилямс" лети по пистата и води колоната. Идва завоят "Тамбурело" в обиколка №7.

Но нещо не е наред с начина, по който колата на Сена реагира на пистата. Михаел Шумахер кара зад него, втори е. Години по-късно разказва - сигурен е, че болидът не е бил стабилен така или иначе, а в добавка и е ударил неравност преди да влети в завоя.

Последният завой в живота на Айртон.

Бразилецът успява да намали скоростта, но не и да завие. Излиза от завоя с 309 км/ч, удря се в стената с 211 км/ч. И под такъв ъгъл, който отхвърля една от гумите в кокпита - тя удря директно в главата пилота.

Болидът се смачква като консервна кутия и отксача обратно на пистата. Ударът е невероятно силен. Според мнозина свидетели, които са гледали от местата край пистата - не е имало съмнение веднага, че Сена няма как да оцелее.

И е така. Въпреки че сърцето му е върнато към ритъм за кратко няколко минути по-късно.

Още в 15.17 ч местно време той си е отишъл от света. Смъртта му е вписана чак в 18,40 ч, в болницата в Болоня, където го откарва хеликоптер. Така е по законите на Италия, трябва да се извърши пълен преглед в болницата преди известяването на края.

Но истината е, че пораженията по главата му са непоправими, а връщането за 3-4 минути на някакъв сърдечен ритъм преди качването му в хеликоптера не е връщане към живот. Мозъчната смърт и "биологичната" такава са настъпили още на пистата.

Светът е известен за трагедията чак в 19 часа. На 34 години трикратният шампион във Формула 1 вече го няма.

Покрусата е огромна. Отива си човекът, който е Бог за бразилците, а за десетки милиони фенове на автомобилния спорт - идол. Сена има армия от почитатели, всяка него поява на публично събитие е грандиозна новина.

Никога преди това не е виждан такъв култ към пилот, а той съвпада и с бума на сателитната телевизия в началото на 90-те. Джордан в NBA, Сена на пистата. И всички приключва на този проклет завой.

Предисторията е, че Айртон сякаш е усещал. Като всеки гений, който е почти духовно свързан със спорта, в който е над всички останали, бразилецът някак е прогнозирал края си.

Историята вероятно е митологизирана, но в часовете преди състезанието, той споделя с годеницата си в телефонен разговор, че "има много лошо усещане за неделя".

Още в петък, на тренировките, неговият сънародник и приятел Рубенс Барикело катастрофира тежко, изпада в безсъзнание, а Айртон спира болида и тича през пистата да помогне. За щастие Рубенс оцелява.

В събота австриецът Роланд Ратценбергер няма този късмет. Неговата катастрофа е фатална - първата смърт за уикенда. Сена е потресен, споделя със собственика на отбора Франк Уилямс, че нещо не е наред по пистата. Не може да има толкова инциденти. Разговаря с него до късно вечерта в събота в хотела на тима.

Никога никой не е виждал преди това Айртон да се притеснява или да е уплашен от която и да е битка. В неделя сутринта на "Имола" механиците го виждат несигурен, пребледнял и мълчалив. Ходи из бокса, но не говори с никого.

Гибелта му разтърсва света.

Историята на великия аржентински шампион във Формула 1 Хуан Мануел Фанджо е само една от многото. Той става и изключва телевизора в дома си в Буенос Айрес в момента, в който вижда катастрофата.

"Знаех, че е мъртъв веднага. Не можех да гледам и секунда повече от това", казва легендарният пилот.

Години му трябват, за да пусне отново телевизора и да гледа Формула 1.

Погребението на Сена в Сао Пауло е нещо, което е трудно за преразказване. Над 2 милиона излизат по улиците, или поне - някъде толкова. Никой не може да ги преброи. В страната е обявен национален траур. Хората отказват да идат на работа. Отказват да повярват.

Формула 1 се променя драстично.

Днес казват - смъртта на Роланд и Айртон спаси десетки животи на техни колеги. Вероятно, до голяма степен е вярно. Мерките за сигурност, оградите около пистата, самите настилки и стандартите на трасетата, върху които се кара, се променят. Състезанията и болидите също.

За 30 години след Прокълнатата неделя (така я нарече "Гадзета дело спорт" тогава) инцидентите с наистина сериозни травми и последствия се броят на пръсти. Онзи ден на "Имола" вкара Формула 1 в нова ера и тя, несъмнено, е по-добра за пилотите, за отборите и за феновете.

Защото няма смърт и сълзи.

Но това стана с цената на живота на Сена - най-харизматичния пилот в историята. Човек, когото светът не забравя.

Вероятно ще е така и след още 30 години. Може би и след 300.