17-11-2017 20-11-2018

100 дни до първата Олимпиада насред пандемия: Протести, проблеми и компромиси

Несъмнено, това ще са едни съвсем различни игри

18:01 | 14 април 2021 | Редактор : Динко Гоцев 2 645 Снимка: Getty Images

Преди почти 8 години, в деня на избора на домакин за лятната Олимпиада 2020, който бе в Буенос Айрес, Токио анонсира пред света своята номинация като "най-сигурните ръце, в които могат да бъдат игрите". Каква ирония, като погледнем към тези думи днес, в разгара на пандемия и след първото в историята отлагане с година на най-голямото спортно събитие на планетата.

Олимпиадата в Токио

Не, че някой от японските лидери тогава е имал и най-малка представа какво изпитание ще сервира на всички ни времето.

Днес отбелязваме точно 100 дни до старта на Олимпиадата в Токио, която ще се открие на 23 юли. Пандемията я изтри от календара миналото лято, а засега изглежда, че игрите ще се проведат в Япония по график. Макар на всички да е ясно, че това няма да е обикновена Олимпиада.

Скандалите и протестите са ежедневие в страната домакин от месеци по темата. Докато лозунгът на игрите е "Надеждата е светлината в живота ни", а мантрата на организаторите продължава да е "Игрите ще са празникът и свидетелството, че сме по-силни от пандемията", японците масово изобщо не са убедени в последното.

Хиляди излизат по улиците почти всяка вечер в Токио, Осака и други големи градове, за да покажат ясно позицията си - "Не" на игрите!".

Снимка: Getty Images

Страхът от това, че стотици хиляди хора ще влязат в страната на големи групи през лятото, и то идващи от целия свят, е по-силен от гордостта и нетърпението да бъдат приети най-добрите спортисти на планетата.

Самите организатори, както и властите признават, макар и с неохота. Няма нищо празнично в приготовленията. Целта не е това да са най-бляскавите и запомнящи се олимпийски игри, а просто "да се справим и да успеем да ги завършим по план".

Играе се и картата с това, че не са много страните в света, които изобщо биха се наели да го направят насред пандемията, с което стремежът е да се събуди патриотичната гордост на обикновения японец. Спорно е колко този ход работи при вълната от нови случаи на заразени в страната, която е мощна в последните две седмици.

Снимка: Getty Images

В същото време обещанията за масова имунизация засега също не работят - едва около 1.1 милиона са ваксинирани при население от над 120 милиона души.

Осака дори отказа да влезе в маршрута на олимпийския огън, който пътува към Токио от 14 дни. Градът се страхуваше, че с кортежа от медии, официални лица и куп бивши спортисти с огъня, може да дойде и заразата.

Плановете за игрите в това отношение са друга тема, по която има големи спорове. Първоначално се говореше за задължително ваксиниране на спортистите, но това са над 14 хиляди души (олимпийци и параолимпийци), някои от които не са привърженици на идеята да ги имунизират насила. Гласове "против" се чуха от топ атлети като Новак Джокович.

И организаторите смениха стратегията. Помещенията ще са обект на ежедневна дезинфекция, но балон, подобно на тенис турнирите или футболните мачове в Шампионската лига, няма да има. Всеки ще получи огромен брой маски и дезинфектанти за лично ползване. Тестовете ще бъдат безплатни, денонощно на разположение ще са пунктовете за тестване край олимпийското село.

Спортистите ще бъдат освободени от задължителната 14-дневна карантина при влизането в Япония, но засега няма решение за всички останали лица, които ще участват в игрите. Доста от доброволците вече се отказаха да пътуват за Азия именно заради това.

Снимка: Getty Images

Хидеаки Ота, професор по вирусология в Университета по медицина в Саитама, е категоричен:

"Твърдо против съм провеждането на игрите и го казах на правителството и организационния комитет, когато бях попитан за мнение. Няма как да одобря това. Не сме подготвени като нация, ваксинираните хора са твърде малко. Случаите растат, а до лятото единствената надежда на властите сякаш са жегата и влажността. Но хората ще влизат в Япония от целия свят и могат да носят какви ли не щамове на заразата. Олимпиадата е един голям компромис."

Феновете от чужбина бяха призовани да анулират полети и резервации. Няма да има такива на игрите. Тоест - от туристическа гледна точка, страната не печели нищо. Няма да има партита, няма да има настроението на едни олимпийски игри, познати на всеки, който е имал щастието да присъства. Е, това не е ли също компромис?

Не само заради вируса остава впечатление, че наистина е така. Официалната цена на игрите е 15.4 милиарда долара. Но медиите вече бушуват, че стойността е скочила поне с 50 процента. Нещо, което правителството не отрича. "И защо да плащаме такава огромна цена за един 17-дневен спортен цирк, в който дори няма да има усещането за карнавал, за огромно глобално тържество и за щастие?", питат местните медии. Защото е късно да се върнеш назад, след като голяма част от тези пари вече са похарчени. Пак компромис.

Между другото, немалка част от протестите из страната са не заради провеждането на игрите в пандемия, а заради финансовата страна. Или и заради двете заедно. Близо 80 процента от японците са против Олимпиадата, показват го серия анкети в последните месеци.

Въпреки това МОК не дава и дума да се издума за отлагане или анулиране. "Това ще са най-добре подготвените и организирани игри", твърди високопарно Томас Бах. Доста смело и някак празно звучи - при условие, че всички ние можем да си представим гледката на спринта на 100 м пред полупразен стадион, край хора с маски от обслужващия персонал... Ще липсва блясъкът на събитието, дори гледано по телевизията от хиляди километри. А и Бах не живее край олимпийските обекти в Токио, нали?

Там хората протестират и негодуват за "най-добре организираните и подготвени игри".

До тях има точно 100 дни.