17-11-2017 20-11-2018

35 години по-късно: Как футболният празник на един град потъна в огън и ужас

Трагедията в Брадфорд не е забравена, тя сложи начало на 18 кошмарни дни за играта

17:47 | 11 май 2020 | Редактор : Динко Гоцев 17 8366 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

11 май 1985 г. трябва да е ден за празненство на град Брадфорд в английския Йоркшър.

Ретро

В 15 ч следобед местно време е мачът на отбора срещу Линкълн, който е последен за футболния сезон и ще започне с награждаване. Брадфорд Сити е спечелил титлата на трета дивизия и влиза във втора.

Страхотен успех за клуба, който 18 месеца по-рано е на ръба на фалит, но изключителната активност на местните фенове го спасява. Те събират над 400 000 лири, необходими за отбора, а после се появява и бизнесменът Стафърд Хегинботъм. Брадфорд стяга отбор и прави отличен сезон, коронясан с титлата.

На 11 май обаче празникът се превръща в кошмар и за този град оставя травма, която и до днес не е излекувана. 35 години по-късно, хората още не могат да забравят гледката от стадион "Вали Парейд".

В онзи следобед 56 футболни фенове не се прибират у дома - стават жертва на ужасния пожар, запалил трибуните. Други 265 са ранени, някои от които - много тежко.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Трагедията е огромна, а отзвукът - световен. Кралица Елизабет II се изказва още същата вечер по темата, а ден по-късно папа Йоан Павел II споменава засегнатите от ужаса в неделната си служба.

Мачът Брадфорд - Линкълн започва в 15 ч на "Вали Парейд", 83-годишният стадион на домакините. Една от четирите трибуни - Централната, е най-голямата, а и най-стара. Тя е истинска антика и забележителност на английския футбол, с много дървени елементи по нея, които не са ремонтирани от построяването през 20-те години на миналия век. Целият покрив на сектора е дървен.

Embed from Getty Images

Изобщо - всички предпоставки за трагедия, ако на тази трибуна стигне огън.

Това е последният мач за съоръжението, преди през лятото на същата година Хегинботъм да го събори и да го замени с нов сектор - изцяло от бетон и стомана. Но плановете са едно, а съдбата решава друго. Именно в последния двубой трагедията идва.

Около 15,40 ч огънят се появява някъде изпод централната трибуна. Настава паника, бягат хора - едни към терена през големите огради, други назад, към изходите, вдигнати в горния край на сектора.

По входовете има прегазени, десетки изгарят или са задушени в огромните езици на огъня и дима, които се виждат в целия град. Загиват 56 фенове, ранените официално са 265, но мнозина изобщо не са потърсили помощ, за да не се сблъскат с ужасните гледки в местната болница. Техните травми са по-леки.

Embed from Getty Images

Трима опитват да избягат през тоалетните и остават в капан вътре. Входовете са залостени, за да не влизат хора без билети след началото. Общо 11 хиляди гледат мача, а само на централната трибуна има над 3300 фенове.

Мачът е включен в излъчванията на BBC за радиопредаване в пояса между 15 и 17 ч, защото е шампионски за тима от Брадфорд.

Включванията на коментатора Тони Делахънти остават исторически. Самият той е легендарна фигура, известен като Гласът на Брадфорд Сити. Предава мача за местното радио, но го включват и в националните емисии, особено след старта на пожара. Неговите думи смразяват страната.

"Горим тук на "Вали Парейд" - казва Тони. - Цялата трибуна до мен е в пламъци. Виждам оранжево море, а мачът на терена е спрян. Със сигурност виждам и хора, които опитват да избягат от трибуната. Има ситуация на паника, хората прескачат оградите и към игрището.

Пламъците стават все по-големи и изключително бързо напредват. Хората крещят "излизайте на терена" един към друг. Полицията е тук, виждам шапките им в дима. Дано успеят бързо да се намесят."

Днес този радиокоментар се използа при обучение за действия в такива ситуации, за да се покаже колко бързо се разпростира огнената стихия. За не повече от десет минути, трибуната е унищожена.

Embed from Getty Images

Причината е вероятно от запалена цигара, хвърлена под трибуната, където боклуци и отпадъци са се запалили. Огънят пропълзява по дървените подпори до сектора, където има още дърво... А когато близва и покрива... Тогава всички между седалките и козирката се оказват в огнен капан.

Боклукът отдолу е тонове. Отпадъци, вестници, картонени кутии, чаши, дори дрехи. При разследването в дните след трагедията се оказва, че са намерени неща, паднали под трибуната преди две десетилетия. Клубът няма отговор защо мястото не е почиствано толкова дълго време.

"Огънят се разгоря ужасно бързо и обхвана всичко за секунди - разказва Джефри Мичъл, който е на 46 години в онзи ден. - Всички тичаха към изходите от сектора, но те бяха залостени. Няколко много яки мъже дадоха мощен тласък на вратите при нашия изход, събориха преградата и така излязохме. Иначе оставахме вътре, а още няколко минути щяха да са фатални."

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Една от големите лични трагедии в общия ужас е на семейство Флечър от града. 12-годишният Мартин Флечър се измъква някак, закаран е в болница с тежки обгаряния. Успява да прескочи ограда, която е два пъти колкото неговия ръст. Вероятно някой го е вдигнал и му е помогнал, но не помни. В Ада на горящата трибуна остават дядо му Еди, баща му Джон, чичото Питър и 11-годишния му брат Андрю, който е най-младият загинал в трагедията. Всички те са тръгнали на празник в онзи ден.

Големи фигури са част от мача-кошмар. Треньор на Брадфорд е легендарният Тери Йорат, а капитан - Тревър Чери, който почина наскоро. И двамата са част от великия отбор на Лийдс през 70-те. Играе и Стюърт Маккол, който после става шампион с Евертън... Спомените им за този ден не избледняват.

Много от оцелелите никога повече нямат сили да отидат на мач, въпреки че в следващите 3-4 години "Вали Парейд" е реконструиран и се превръща в една от най-модерните арени на долните дивизии в Англия. А в края на миналия век Брадфорд стигна до Висшата лига, като стадионът без проблем издържа лицензните проверки.

През юли същата година е организиран фонд за помощ на семействата на загиналите, а ветерански тимове на Англия и ФРГ от финала на Мондиал 1966 се срещат в Лийдс за благотворителен мач. Събрани са над 3.5 милиона лири за няколко месеца.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Съдът постановява смърт по непредпазливост, но 2 г. по-късно след ново разследване е заключено, че клубът Брадфорд поема 2/3 от вината за смъртта на 56-те.

Не че това може да върне някого от тях.

18 дни след ужаса на "Вали Парейд" идва финалът за Купата на европейските шампиони между Ливърпул и Ювентус в Брюксел. На стадион "Хейзел" загиват 39 запалянковци след хулигански сблъсъци, инициирани от британците.

Това е нова голяма травма за футбола, нов голям удар.

Министър-председателят Маргарет Тачър нарежда строги мерки за оправяне на инфраструктурата във футбола, за по-сигурни стадиони. А британските клубове са наказани за 5 г. извън евротурнирите. Първото действие идва заради Брадфорд, второто - заради "Хейзел". Така периодът от 11 до 29 май 1985-а остава в историята като "най-черните дни на британския футбол".