Боксът има огромна палитра от легендарни мачове, фокусирали върху себе си вниманието на цялата планета. Раждали митове, преразказвани, понякога и доукрасявани. Това са боеве на велики фигури в този спорт, а нерядко и натоварени допълнително от политика, лична вражда... На 8 март отбелязваме 50 години от боя, наречен Мач на века.

И до днес това е определението, прикрепено към него. Никоя среща на ринга не е успявала да се пребори и да го отнеме.

На този ден през 1971 г. Мохамед Али и Джо Фрейзър се бият в Меката на бокса - "Медисън Скуеър Гардън". Битката слага началото на трилогия между двамата динозаври с ръкавици, за която се говори безспир вече половин век.

Предисторията

Али е непобеден до онзи момент. На 29 години, той вече е минал през тежкия момент с наказанието и изхвърлянето от бокса след отказа му да иде в армията и да се бие във Виетнам. Популярността му никога не е била по-голяма, независимо, че не е харесван от всички.

Embed from Getty Images

Той не спира да говори, като именно преди този мач произнася прочутата си фраза "Пърхам като пеперуда, жиля като пчела". И се кани да детронира шампиона Фрейзър, който е взел титлата "докато мен ме нямаше" - по думите на Али.

Неговият баланс е 31 победи и 0 загуби, като той иска да отнеме от съперника поясите в WBA, WBC, както и да вземе трета титла с мача - тази във версията на The Ring, боксовия съвет.

Фрейзър е с баланс 26-0, когато настава денят за големия мач. Той е спечелил титлите си година по-рано и вече ги е защитил два пъти. По-млад е с 2 години от Али, а и е първият му противник, който видимо не отстъпва физически. Очаква се мач за историята, един от онези, които поколенията ще обсъждат.

Истерия за билети и интерес от целия свят

Билете са стряскащо скъпи - местата в "Медисън Скуеър Гардън" вървят по 150 долара (днес това би било около 1000 долара), и въпреки това са разпродадени за часове. 20 455 зрители гледат великия мач, като на най-скъпите столове край ринга са хора като Джо Луис, Бърт Ланкастър и т.н.

Няма билет дори за култовия син на Ню Йорк Франк Синатра, та се налага списание "Life" да го акредитира като фоторепортер. Една от снимките на вечерта е именно как Франк прави пореден кадър до ринга (а фотографията е негова огромна страст и хоби). И още по-любопитно - една от снимките на Синатра е толкова добра, че отива на корицата на "Life" в следващия брой на списанието в края на месец март 1971 г.

Embed from Getty Images

Това е едно от първите големи спортни събития, заедно с Олимпийските игри в Мексико от 1968 и Мондиал 1970 във футбола, които са предавани за огромна световна телевизионна аудитория.

Говори се, че картината от Меката на бокса е достигнала до близо 300 милиона души. Легендарен е разказът на Нелсън Мандела, който по това време е в затвор в Южна Африка, как всички са се вълнували, следили са по радиа, обсъждали са боксовия мач в Ню Йорк.

Срещата е предавана и в бившия СССР, а това за онези години не е толкова често явление.

Embed from Getty Images

В Щатите двубоят се предава в киносалони срещу заплащане, като само там са продадени над 2,5 милиона билети. В Лондон 90 000 гледат по същия начин боксовото шоу.

Телевизионната аудитория по свободно достъпната национална BBC само във Великобритания е 27,5 милиона души, което означава, че всеки втори британец е гледал мача. Изумителни статистики.

На ринга мачът е зрелищен и продължава в пълния си възможен обем от 15 рунда, а след първите два рунда превъзходството на шампиона е явно. Али доминира в началото, но след това понася тежки удари, а след шестия рунд е с отекло лице и видимо уморен. Но не се предава, както винаги.

Фрейзър печели с единодушно съдийско решение, като преди това сваля три пъти на пода съперника си.

Embed from Getty Images

Има и някои култови подробности, добавили към легендарния статут на срещата. Голямата уста на Али не е спряла да ръси лафове преди мача, а Фрейзър говори малко. При излизането на двамата на ринга, когато остават сами с арбитъра Артър Мерканте, Али казва: "Нали знаеш, че тази вечер си тук на ринга сам с Господ". Отговорът обаче е не по-малко силен: "Ако ти си Господ, значи Бог тази вечер е на грешното място!" Разказът е в книгата на съдията Мерканте, единствен чул думите им.

Трилогия и наследство

Двамата взимат по 2,5 милиона долара за боя, а отзвукът е колосален, като целият свят говори за видяното от Али и Фрейзър. И, естествено, боксът не може да остави това без продължение.

Двамата обаче се срещат едва след 3 години - през януари 1974 г., когато на същото място Али побеждава след единодушно, но и днес наричано от специалистите "доста спорно" съдийско решение. Този път боят е за това кой ще получи право да се изправи срещу актуалния вече шампион Джордж Форман, отнел титлите от Фрейзър.

И за чест, разбира се. Двамата отново са вплетени в словесна битка, а 12-те рунда отново не разочароват. И този мач си има име за историята - Супермача.

Третата среща от трилогията е на 1 октомври 1975 година, но вече не в Ню Йорк, а във Филипините. Това е прочутият Трилър в Манила, който продължава 14 убийствени рунда и отново е спечелен от Мохамед Али.

Двамата стават добри приятели след трилогията, въпреки че по време на боксовите си кариери са непримирими в словесните престрелки и обидите не липсват, но не е ли така винаги в този спорт?

Джо Фрейзър си отиде през 2011-а от рак на белите дробове, а паметникът му днес краси залата във Филаделфия, където е почитан като Бог. Заради собственото си здравословно състояние големият му съперник не успя да отиде, но публикува в американските медии две изречения, с които го изпрати: "Светът загуби голям шампион. Винаги ще помня с огромно възхищение и респект."

Самият Али угасна пет години по-късно.

Embed from Getty Images