НБА е мечтата и обетованата земя за всеки един баскетболист в света. Ако попитате някой, който играе, дали бленува да чуе името си сред  елитната група от 60 таланта, които всяка година биват избирани в Драфта, твърде вероятно е да чуете “да” като отговор.

Крис Уилкс не прави изключение. 

23-годишният баскетболист бе на крачка от мечтата си преди две години, когато заяви участието си в Драфта, след като прекара два сезона в легендарния колеж UCLA. Във втората си година той впечатли със средно по 17.4 вкарани точки на двубой в общо 33 мача. Името му трябваше да бъде сред изречените от комисаря Адам Силвър на 20 юни 2019 година.

И ако това се беше случило, със сигурност нямаше да е изненада. Роденията в Индианаполис играч разполага с перфектната физика за играч по периметъра - 203 сантиметра, солиден атлетизъм, както и разтег на ръцете от цели 210 сантиметра. 

Снимка: Getty Images

Вдига шум около себе си още като гимназист в North Central в родния си град, а в последната си година в училище е избран за Mr. Basketball на щата Индиана и играе в звездния мач на гимназиите - McDonald’s All American Game. В колежа се представя стабилно през първата година, а след силните изяви и през вече посочената втора, се решава на крачката НБА.

Всичко изглежда точно така, както Уилкс си го е представял. Усеща, че сбъдването на мечтата е на една ръка растояние. 

“Нямах съмнения, че ще бъда избран в първия кръг на Драфта. Бях в най-добрата форма в живота си”, разказва самият играч, който е уверен, че ще попадне още в първите 30 избора на 20 юни 2019 година.

Днес, две години и половина по-късно, Крис Уилкс все още не е изиграл нито минута като професионален баскетболист.

На онзи съдбовен за него 20 юни, всичко се преобръща и тръгва в съвсем друга посока. Вместо да тръпне в очакване на това да чуе името си, младокът се събужда и… не може да движи краката си. Опитва се да напрегне който и да е мускул от кръста надолу, но безуспешно. Няма абсолютно никакво усещане.

Веднага звъни на баща си, който е наблизо и му казва краткото и ясно - “Татко, страх ме е”. На по-късен етап се връща към онази сутрин и е лаконичен - “Чувствам се, сякаш бях на 80”.

Преди тази случка той е подписал договор с една от големите мениджърски агенции, която му урежда индивидуални тренировки с отбори, които се интересуват от него. При седмото такова занимание, със Сан Антонио Спърс, Уилкс не се чувства добре. Няма енергия, бавен и муден, а към края почти припада. Вдигнал е температура от 39.4 градуса, а след проблеми с гърлото отменя последната си индивидуална тренировка - с Атланта и се връща у дома в Индианаполис, за да чака Драфта. Възстановява се от температурата и болките в гърлото, но се появяват други тревожни симптоми - има странни усещания в крайниците, като поняго не усеща докосване на друг човек, а друг път чувства изтръпване. После идват и болките в гърба. Първоначално баскетболистът не се притеснява, но една вечер ситуацията става толкова тежка, че е откаран в спешното заради болките в гърба.

Снимка: Getty Images

Оказва се, че не е уринирал от повече от ден, а докторите са категорични, че има опасност от спукване на пикочния мехур и му поставят катетър.

“И ето ме, дни преди Драфта на НБА, вкъщи с болки в гърба и катетър. Не се чувствах на 20, а на 80”, връща се към онзи миг той. Два дни по-късно, вече в деня на Драфта, идва ужасното събуждане, при което не усеща нищо от кръста надолу. Веднага е откаран в болница, а отборите от НБА вече са разбрали, че положението с Уилкс не е розово и той не чува името си сред шестдесетте избрани.

Все пак няколко дни по-късно получава обаждане от Ню Йорк Никс, които искат да подпишат с него, но за дъщерния си отбор в Лигата за развитие, където трябва да се докаже, за да стигне до най-добрите. Но тук идва проблемът - обстойните изследвания в Ню Йорк, както и съмненията на докторите в родния му град дали някога ще може да ходи въобще.

След поредица тестове, става ясно, че Крис страда от остър дисеминирам енцефаломиелит. Изключително рядко възпаление на гръбначния мозък. Също така става ясно, че в комбинация с това, Уилкс има и Синтром на Гилем-Баре - автоимунно заболяване, което води до парези и нарушения в чувствителността.

Баскетболистът прекарва седмица в болница, преминава през две кръвни терапии и получава сериозна доза стероиди като лечение. В крайна сметка губи близо 10 килограма и може да ходи, но не за дълго. Просто няма силата. 

През август същата година се връща в Калифорния, където го очаква жената, с която е в деня на Драфта. “Оттогава вървим заедно”, казва той. През септември все пак стига до Ню Йорк, за да премине изследвания в Никс, но отново е замаян в края на една от тренировките. Никой не му казва, че се е провалил на тестовете. 

“Цял живот се трудя здраво, за да стигна до НБА. И бях точно на входа. А оттам да стигна до това да съм парализиран у дома в Индиана - не беше най-доброто усещане”, връща се назад във времето някогашната колежанска звезда. Налага му се да работи като доставчик, но в крайна сметка стартира своя собствена компания, която произвежда специализирани тренировъчни баскетболни топки.

НБА вече е само далечна и отнета мечта. Крис вече не е толкова експлозивен, колкото е бил преди. Знае, че е почти невъзможно. Но не за първи път се изправя срещу невъзможна задача.

“Може би хората си мислят, че не мога. Но защо да ги слушам? Докторите не вярваха, че ще ходя отново”