Футболът винаги е бил сред спортовете, който ревностно пази традициите си и не обича резките промени в правилата. А знаем, че това е неизменна необходимост в хода на времето.

Всичко това се промени из основи в отиващото си десетилетие. Светът на футбола видя най-революционната промяна вероятно в цялата история на играта. Промяна, която изцяло изкриви начина ни на разбиране на случващото се на терена и най-вече разбирането ни за справедливост.

За мнозина това беше необходима и неизбежна корекция, най-вече за ръководителите на ФИФА и УЕФА, които носеха основната отговорни за не малко футболни престъпления на арбитрите и то в най-важни мачове.

Всички помним двойната игра с ръка на Тиенри Анри в баражите на Франция срещу Ейре за Мондиал 2010. Тогава ръководител на футбола бе Мишел Платини. Ако имаше ВАР, ирландците нямаше как да бъдат лишени  по този начин от своя шанс за класиране.

Помним и скандалният полуфинал в същата година между Челси и Барселона в Шампионска лига, в който норвежки съдия подмина три дузпи за "сините" в рамките на 90 минути - своеобразен рекорд в турнира.

И в по-далечната футболна история се случиха емблематични съдийски грешки, които променяха не само резултати от мачове, но и съдби. Няма да разберем какво щеше да се случи, ако Божията ръка на Диего Марадона беше забелязана. Или отмененият гол на Фернандо Мориентес за Испания срещу Южна Корея на Мондиал 2002.

Видео технологията влезе с гръм и трясък във футбола, както и с обещанието, че справедливостта ще съпътства поне най-значимите мачове по света. За същински планове по системата се заговори след 2010 година и нещата се случваха бързо. Единствената пречка в лицето на Сеп Блатер, който бе твърдо против въвеждането й, отпадна през 2015-а, когато швейцарецът бе отстранен от поста си на президент на ФИФА заради корупция. Наследникът му Джани Ифантино с удоволствие прие идеята процедурите за системата да се ускорят.

След много тестови мачове, най-престижните от които в Световното клубно първенство, първата професионална лига, която въведе системата, бе австралийската през 2017-а. Примерът последва американската Мейджър Лийг Сокър.

Големите първенства дадоха старт на ВАР през сезон 2017/18 г. Първи бяха Бундеслигата и Серия "А". Германците бяха по-консервативни и използваха системата само в най-необходимите случаи. При италианците бе съвсем различно. Дузпи се обсъждаха постоянно, понякога пресилени, играта се накъсваше след дълги видео разглеждания, а споровете оставаха.

Испания и Франция също включиха системата, а последна бе Англия, където видеото бе инсталирано едва за настоящия сезон. То стана неизменна част от големите мачове както на Мондиал 2018, така и в Шампионска лига. Години след като системата видя бял свят, доволните и недоволните се делят на две половини.

Достатъчно аргументи има в кошницата и на двете страни. От една страна спорът е дали трябва да се разваля традиционализмът, с който се слави футболът, а друга дали всъщност вече я има въпросната справедливост и не е ли твърде голяма цената, която се плаща за нея.

След стотици мачове, от които ВАР бе част, можем да заключим едно - човешкият фактор в лицето на арбитрите отново е най-важен. Да, те вече са повече, защото има такива и във видео стаичката, но решението е по-скоро единодушно от главния съдия. Все още има отсъдени ситуации за дузпа например, които играчи и обикновените зрители "биха се заклели", че не са изтълкувани правилно.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

ВАР изяжда не малко от игровото време най-вече в Италия. Съдиите продължително гледат екран около терена и в рамките на минути не могат да вземат адекватно решение. В Англия главният рефер не прибягва до гледане на помощния телевизор, но чака не малко време колегите му от стаичката да подскажат дали има дузпа, червен картон или нарушение в атака при отбелязано попадение. Все по-често се налага да се играят продължения от по 8-10 минути след полувреме.

Това сякаш е най-големият проблем на системата. Тя нарушава изцяло ритъма на мача и променя начина, по който футболът се играе. Откакто бе въведена, симулациите в наказателното поле зачестиха, но те не се наказват с жълти картони. Атакуващият играч продължава да има огромно предимство спрямо защитаващия се и е много по-вероятно в т.нар. ситуации 50/50 дузпа да бъде отсъдена. Така за реферите остава лесна възможността да променят хода на мачовете, съзнателно или не.

Ето защо ВАР, който предстои да бъде въведен в България, няма да донесе кой знае каква голяма разлика. Мачовете от нашето първенство постоянно са съпътствани от съдийски грешки и това ще продължи.

Голямото предимството, което системата ще донесе у нас, вече го има в големите първенства. А това е зачеркването на неотсъдените засади. ВАР не проявява никаква милост към засадите, тъй като това са ситуации, в които истинността е явна. Вече имаше няколко ключови отсъждания, в които се промени хода на мачове от големите първенства и Шампионска лига. Без системата не Тотнъм, а Манчестър Сити щеше да е на европейския финал срещу Ливърпул, а Франция нямаше да получи дузпа на финала на Мондиал 2018.

Едно е сигурно - връщане назад няма. ВАР вече е въведен в големия футбол и тепърва ще се усъвършенства. Абсолютна справедливост няма как да има, когато в играта са замесени човешки същества. Валидно е за всеки спорт с или без видео помощ.