17-11-2017 20-11-2018

Днес Байерн е огромен футболен бизнес. А първата му звезда бе един шампион в теглене на въже

Историята на доктор Хеселинк е за едни времена, немислими за днешните асове

18:00 | 11 март 2023 | Автор : Динко Гоцев 2 2387

Байерн днес е модерен пример за професионализъм, футболен колос от топ 10 на света и глобална марка на бизнес-спотрен модел.

Ретро

Това е бранд, който генерира печалби за стотици милиони, а оборотът му е като на сериозна IT компания. Байерн печели трофеи, редовно се бори за върха в Европа - в момента е четвъртфиналист в Шампионската лига, и винаги разполага със световни звезди в състава.

Но това е съвременният свят, модерният футбол. Това е времето на социалните мрежи, заплатите от по няколкостотин хиляди евро на месец, милионните контракти и цели армии на пиар гурута около звездите в спорта.

А преди повече от век Байерн пак го имаше. Футболът - също. Но всичко бе различно, макар играта пак да се състоеше от това 11 да ритат топка срещу 11, стремейки се да я вкарат във вратата им.

Не сте чували за Вилем Хеселинк, освен ако не сте някой фанатичен почитател на "червените" от Мюнхен. А дори тогава е съмнително. Но историята му си заслужава да се разкаже, особено в светлината на победата преди дни на Байерн над мултимилионния ПСЖ, имаща огромен световен отзвук.

Снимка: Getty Images

Той е национален шампион по теглене на въже. Наистина - и не се шокирайте, че една история за футбол може да започне така. Нидерландецът е първенец в тази дисциплина, но и държи рекорда на дълъг скок. Това е и човекът, който завинаги влиза в историята на футбола, като вкарва първия гол за националния отбор на Нидерландия на негов терен.

Това е невероятната история на Вилем Хеселинк.

В края на 19-и век в нидерландския град Арнхайм лудостта по спорта вече е пристигнала. Тя е заразила практически и цяла Европа, след като Олимпиадите вече са родени като идея (стартират през 1896-а), провеждат се международни първенства по атлетически дисциплини, а футболът залива мало и голямо из континента.

През 1890-а въпросният Вилем е на 12 години, но се захваща, заедно с приятели, да направи местния спортен клуб. Първо е крикетът, внесен, разбира се, от Острова. Атлетика, бокс... Скоро обаче футболът става основен спорт, а Хеселинк е звездата на тима.

Виж още Червеният Стрелец отиде в ГУЛАГ, вместо да се изправи срещу Пеле

"Всеки си избираше къде да играе, нямаше треньор - спомня си Вилем в мемоарите си, публикувани след смъртта му. - Аз играех навсякъде, но любимата ми позиция бе на левия фланг."

В края на века отива да играе за Ден Хааг в столицата на страната, защото се записва да учи химия в местния университет. Съотборниците му разказват със страхопочитание за няколко контузени вратари, пострадали от шутове на Хеселинк. Ударът му е толкова силен, че им причинява сътресения и дори счупена китка. Именно там, в Ден Хааг, се ражда и прякорът му - Оръдието. Легендите твърдят, че е късал мрежите с шутове.

Но той е всестранно развит спортист, който тренира по 4 часа на ден "общофизически упражнения". Успоредно с футболните мачове поставя рекорд на дълъг скок, който не е подобрен близо 3 десетилетия. Временно е рекордьор и на 1500 метра.

Става шампион на родината си и на теглене на въже, заедно с тима си. Припомняме - тогава това е олимпийски спорт, има го в програмата на игрите от 1900-а до 1920 г.

В началото на 20-и век обаче младежът търси щастието си в Бавария, изоставяйки родината. Причината е желанието му да учи химия, а това се случва в университета в Мюнхен. Естествено, докато е там си търси отбор, за да играе футбол.

Тогава Байерн е на 2 годинки, новороден. Израснал е от гимнастическия клуб MTV 1879. Съвсем скромен, основно студентски, баварският отбор е съвсем в началото на развитието. Има нужда от лидер. А появата на един "опитен" за онези времена нидерландец е идеален момент. И Хеселинк става първата звезда на Байерн.

През 1903 г. Франц Джон, президент на клуба, напуска поста и заминава за родния си град, за да се отдаде на фотография. Защото президент тогава нито е платена длъжност, нито пък е нещо общо със собственик, който дава пари, разпределя, оформя бюджети или нещо такова. Основно организира тренировките на любителите-играчи, търси екипи, преговаря за дни и часове на мачове, отговаря за това игрището да е поддържано.

Човекът от Арнхайм е естественият му наследник, защото има опит в организирането на спортен клуб. Хеселинк не просто е първият реален, функциониращ и оставил следа президент на баварския колос. Той става един от двамата в цялата история на клуба, който е бил играч, треньор и президент на Байерн. Другият? Франц Бекенбауер, но много, много по-късно. Има и една голяма разлика. Нидерландецът изпълнява трите роли едновременно!

Снимка: Getty Images

Точно така. След ангажиментите в университета, той се заема да организира тренировките и да насрочи мачовете. Сам води заниманията като наставник, а и е капитан и водещ играч на терена.

По негово време клубът печели три пъти градското първенство (съперници са Нюрнбег и Аугсбург), но по-важното: Това е периодът, в който Байерн приема за свои цветове тези на Бавария, като фланелките за първи път са червени.

През 1905 г. Оръдието, вече популярна фигура в цяла Европа с енергичната си и отдадена на футбола дейност, е повикан в националния отбор за втората му среща, която се явява и първа домакинска в историята.

Тя е срещу Белгия пред 30 000 зрители в Ротердам и завършва 4:0. Първото попадение е на Хеселинк, който остава в архивите с историческия гол. Това е първи гол за "оранжевите" на свой терен във футболните анали.

Виж още Нацистите ли го убиха? Трагедията и мистерията около Футболния Моцарт

През 1906-а Вилем напуска Байерн и се връща в Холандия, където се отдава на научна работа. Той е доктор по химия, като е завършил с отличие, а след това специализира, докато играе футбол.

Става едно от светилата в Европа в областта на анализите на кръвни проби и отпечатъци, използвани най-вече в криминалистиката. Безкрайно уважаван и в тази сфера.

Футболната му кариера обаче не спира, няма как. Защото в тази 1906-а е още само на 28. Вкарва стотици голове за първия, а и последен отбор, за който играе - Витес Арнхайм от родния му град. Това вече е обособен само за футбол клуб. А по-късно е треньор и президент на тима, превращайки се в легенда на спорта в региона, а и за цяла Нидерландия.

Умира на 95 години през 1973-а, в разгара на ерата на Йохан Кройф, славния Аякс и тоталния футбол на Нидерландия. Символично. Ако не бяха хора като него, времената им никога нямаше да дойдат, вероятно.

За тях обаче днес знаем почти всичко. Но за един от пионерите на футболна Европа, историята е позабравена.

Не се знаят дори точните му статистики в Байерн, Витес, Ден Хааг... Откъслечни информации за голове и мачове, но не и някаква конкретика. Но е ясно колко важен е той за клуба от Мюнхен - днес световен колос.

И за футбола в родината му, дори само с онзи исторически гол срещу Белгия.