Българският национален отбор по футбол претърпя нова загуба в четвъртък. Това не е нещо изненадващо, особено в периода от 13 месеца без успех.

Поредното поражение този път бе от Парагвай, в тъжна контрола на националния стадион "Васил Левски". Тъжна, предвид празните трибуни и играта на нашите на терена.

Мачът от друга страна обаче бе исторически, защото за първи път в София гостуваше отбор от Южна Америка. За съжаление около 43 000 празни седалки посрещнаха "гуараните", но пък те си тръгнаха щастливи, като победители.

Контролата с Парагвай определено бе доста екзотична. Да, става въпрос за класен противник със солидна репутация в световния футбол, но не се случва често отбори като Парагвай да гостуват по тези ширини.

Като цяло контролите бяха нещо позабравено за нашия тим. Дълго време трудно си намирахме противник, добре, че вече ФИФА започна да ни помага с този проблем.

България обаче има своята история с екзотични контроли. Говорим за тимове извън Европа. Разбира се, към екзотиката ще включим и мачове със сборните отбори на Каталуния, Корсика, Валенсия и Баската провинция. Някои от тези мачове завършват при доста срамен за нашите резултат.

Именно контрола е първият ни мач в историята. Той е загуба с 0:6 във Виена. Най-тежкото ни поражение пък идва с 0:13 в Мадрид. Докато в тези два мача няма нищо екзотично, то в рекордната ни победа определено има.

Тя идва над Гана с впечатляващото 10:0 през 1968-а. Мачът се играе в мексиканския град Леон, а 24 дни след разгрома над африканците, онзи състав на България достига до сребърните медали от Олимпиадата.

Това може да е първата и последна среща с Гана, но за първи път България излиза срещу неевропейски тим на 7 януари 1955-а.

Гостуваме на Египет в Кайро, където губим с 0:1. Две седмици по-късно пък тимът ни е в Бейрут, където побеждава Ливан с 3:2. Няколко месеца по-късно египетските "фараони" ни връщат визитата, с което се превръщат в първия нееверопейски тим стъпвал у нас. Бием ги с 2:1.

Всъщност приятелските ни срещи с Египет са 6, а контролите ни с тимове от Близкия Изток и Северна Африка не са никак малко.

Странно или не, 5 пъти гостуваме на Кувейт. Имаме 7 мача с ОАЕ, 6 от които на тяхна територия. Впечатление прави месец януари 1988-а, когато за 5 дни ги бием два пъти в Дубай и веднъж в Доха.

Имаме 6 контроли с Алжир и 5 с Мароко. С Оман, Саудитска Арабия (3 мача) и Иран. Като говорим за екзотика, няма как да пропуснем загуабата с 0:1 от Ирак в столицата на Малайзия - Куала Лампур.

Мачът е част от приятелски турнир, в който играем още с тимове като Малайзия и Узбекистан.

В миналото турнетата на националния тим не са такава рядкост. Може би най-екзотичното е от февруари 1973-а. Тогава тимът ни гостува на Индонезия (4:0), Нова Каледония (5:3) и на Австралия в три различни града. Бием в Мелбърн и Аделаида с 3:1 и 2:0, но правим 2:2 в Сидни.

Имаме и четвърти мач с кенгурата. През 2000-ата правим 1:1 с тях в приятелски турнир в Чили, който е и дебют за Стойчо Младенов начело на тима. Три дни преди това падаме от домакините с 2:3.

Няма как да пропуснем и гостуванията в Япония. Първите три са в през януари 1976-а, когато постигаме две победи и равен.

През 2006-а бием японците на "Кирин къп", за да бъде разбити от Шотландия с 1:5 три дни по-късно.

Приятелският турнир "Кирин къп" пък ни навява ужасни спомен, заради онова 2:7 преди три години в Нагоя.

Японците никога не са идвали в София, но пък КНДР го прави три пъти. И трите пъти ги бием с обща голова разлика 12:1. Гостуваме също така на Хонгконг и Китай през 1999-а, като печелим убедително и двете срещи. Имаме победа и над Южна Корея в Сеул.

КНДР, Куба и Судан са може би най-екзотичните гости в София. Да не забравяме и камерунците, които през 2004-а играха с емблематичните си гащеризони на "Васил Левски" и паднаха с 0:3. Така бяха популярни екипите на "неукротимите лъвове" по онова време. Фланелката и гащите бяха пришити заедно, а това се смяташе за истинска революция в света на спортната екипировка. Година по-късно обаче ФИФА забрани това, макар камерунците да споделяха, че се чувстват доста комфортно.

Към екзотиката трябва да включим е генералната репетиция на ЮАР за домакинството на Мондиал 2010. Гостът е България, а Валери Божинов бележи за 1:1.

Парагвай може и да е първият южноамерикански тим гостувал у нас, но България има своята богата история с мачове отвъд океана. Разбира се, там идват и най-големите ни успехи (САЩ 94), но сега си припомняме контролите.

За първи път националният ни тим посещава тази част на света през 1958-а. Ние сме финалния тест на Бразилия преди Мондиала Швеция, който впоследствие Селесао печели, а света вижда таланта на Пеле.

Родният тим губи с 0:4 в Маракана. Данните са неофициални, но според тях на стадиона има 140 000 души. Три дни по-късно играем в Сао Пауло, а Пеле, Гаринча и компания ни бият с 3:1. Голът за нас вкарва Тодор Диев в началото на мача, а Краля на футбола ни нанизва два гола, правейки истинско шоу.

Embed from Getty Images

Освен, че отвъд океана е най-големият ни футболен успех, там е и първият ни голям форум - Мондиал 1962 в Чили.

Второто ни турне за контроли обаче е през 1970-а, като подготовка за Мондиала в Мексико. Играем два мача с мексиканците, два с Перу, като също така гостуваме на Бразилия за историческото 0:0 в Сао Пауло, макар и в неофициална проверка.

Преди Мондиала през 1974-а в Германия, отново се отбиваме до Бразилия, където губим с 0:1. Имаме и гостуване в Буенос Айрес, за контрола с домакина на Световното - Аржентина. губим с 0:1, а освен на аржентинците, сме спаринг партньор на Перу и Мексико, преди да се приберем обратно в Европа.

През 1981 правим поредното си южноамериканско турне, където бием Еквадор, Боливия и Перу на собствените им стадиони. Правим и равенство с Мексико.

Няколко екзотични турнета присъстват в статистиката ни и през новия век. През 2001-а родният национален тим печели с 2:0 срещу Мексико в град Морелия, а три дни по-късно прави 0:0 с Ямайка на карибския остров.

Година по-късно отборът ни отива до Ню Йорк, за да падне от Еквадор и Мексико.

През 2005-а срещнахме "любимите" си мексиканци за 12-и и към този момент последен път. Бием ги с 3:0 в Ню Йорк.

В историята на България обаче има и няколко много интересни контроли срещу отбори, които не са официално признати от ФИФА.

Може би мнозина от вас си спомнят последния такъв случай, когато Лотар Матеус заведе отбора в Корсика, за да паднем с 0:1. Едно от най-срамните падения на "трикольорите".

През 2004-а Димитър Бербатов и Владо Манчев ни носят победа с 2:1 над испанската провинция Валенсия. Имаме и мач с Каталуния през 1997-а, в който завършваме 1:1.

Първият ни такъв случай е през далечната 1979-а, когато Страната на Баските ни разбива с 4:0.

Убедихте се, че през годините България е изиграла редица екзотични срещи. Къде с щастлив, къде с не толкова щастлив краен изход.

Определено подобни мачове внасят разнообразие, но на този етап най-важното разнообразие, което "трикольорите" трябва да внесат, е да започнат с победите.