Когато става дума за финландски спортист, обикновено в съзнанието на хората изникват образи на колоритни автомобилни пилоти, някой състезател по ски скокове или хокеист, достигнал до Националната хокейна лига на САЩ и Канада.

Може би едно от последните неща, с които ще свържем финландците са бяганията на дълги разстояния. Тези дисциплини от дълги години са запазена територия за атлети от Кения, Етиопия и района, които не пропускат да окупират всяка почетна стълбичка.

Не така обаче стоят нещата в зората на Олимпийските игри, когато скандинавците са царе на дългите дистанции, а това с особена сила важи за представителите на Финландия.

Над всички обаче е един човек - Пааво Нурми, известен и до днес с прякора си "Финландският фантом" или "Летящият финландец".

Той е първата голяма световна звезда в бяганията на средни и дълги разстояния, които са далеч от атракцията, която късите дисциплини предлагат на феновете. Нурми се превръща в суператлет почти век преди светът да се възхищава на бегачи като Мо Фара, Елиуд Кипчоге или Хайле Гебреселасие.

Финландецът печели 12 олимпийски медала, чупи 22 световни рекорда, постига стотици победи и завинаги преобръща разбиранията в бягането с иновативната си тактика.

Погледнато от днешната перспектива, в стратегията му няма нищо шокиращо и невероятно, но за онези времена тя си е революционна.

Няма съмнение, че Нурми изпреварва времето си.

В началото финландецът предизвиква иронични усмивки в публика и противници, бягайки с хронометър в ръка. На база тренировките си обаче, той перфектно знае с какво темпо трябва да се движи във всеки един етап от състезанията.

Вероятно днес ни изглежда най-логичното нещо в ерата на супер професионалисти в спорта, но тогава никой не си го и помисля.

Хронометърът му помага да държи перфектното темпо през цялото състезание, докато по онова време всеки друг състезател разчита предимно усета си и степента на умора, а не на точните цифри.

Разбира се, тогава състезателите не разполагат с екип от треньори, които да им подсказват и всеки се оправя сам по време на бягането. Ключът е, че Пааво Нурми първи открива как да го прави най-ефективно.

Embed from Getty Images

За разлика от много елитни спортисти по онова време, финландецът не идва от заможно семейство, а детството му изобщо не е леко. На 12 губи баща си и се захваща с работа. Напуска училище и помага на майка си в отглеждането на четирите му по-малки сестри.

Повратният момент в живота му е Олимпиадата в Стокхолм през 1912-а. По това време родината му все още е автономна област в пределите на Кралство Русия, а когато Ханес Колемайнен печели надпреварата на 5000 метра под руски флаг, той заявява:

"Аз съм финландец, а днес светът ще разбере за моята родина. Аз съм тук, за да я прославям".

Заради думите му, а и заради трите златни медала от онази Олимпиада, Колемайнен е приет като герой във Финландия, а стотици малки деца си купуват подходящи обувки за бягане и започват да му подражават.

Сред тях е и 15-годишният вече Пааво Нурми, който съвместява работата с всекидневни тренировки. Бягане на писта, в пресечена местност, ски-бягане през зимата и целодневни разходки.

Макар на няколко пъти да се записва в лекоатлетически клубове, Пааво Нурми до голяма степен остава самоук, като сам определя тренировъчната си програма във времена на напълно аматьорски спорт. На принципа "проба-грешка", той опитва различни подходи към бяганията, за да постигне оптимален резултат като време.

За таланта му обаче разбират, когато Нурми постъпва в армията през 1919-а. В свободното време младежът слага цялото си бойно снаряжение и тича по 20 километра без особени трудности, което наистина смайва командирите му.

Мнозина на шега твърдят, че ще го победят, но никой не успява. Когато пък отива на състезание с бягане на 3000 метра през 1920-а, веднага постава национален рекорд.

Embed from Getty Images

От онзи момент, в следващите 14 години Пааво Нурми не губи нито един старт в родината си.

Заради успеха му в това дебютно състезание, той е включен в квалификациите за Олимпиадата на 1500 и 5000 метра. Естествено, че отново печели убедително и си осигурява квоти за двете дисциплини, както и за бягането в пресечена местност и отборната надпревара.

На игрите в Антверп финландската звезда взима три златни медала, както и сребро на 5000 метра, смайвайки спортната общественост с хронометър в ръка. Първоначално това предизвиква присмех и язвителни шеги по негов адрес.

Успехът му по време на тази Олимпиада осигурява нов дом с ток и вода за майка му и три от сестрите му.

Няколко години по-рано четвъртата му сестра се разболява и умира.

През следващите години той чупи рекорди из цяла Европа, подобрявайки постижения отново и отново, като в рамките на седмици се надпреварва сам със собствените си рекорди.

Най-впечатляващото представяне на Пааво Нурми обаче идва по време на Олимпиадата в Париж през 1924-а.

Embed from Getty Images

Той печели квоти за пет различни дисциплини, но финландският олимпийски комитет го вади от отбора на 10 000 метра, за да даде шанс на различни атлети.

Въпреки това Павво Нурми решава да докаже, че това е грешка и докато 35 човека стартират надпреварата на Олимпийския стадион, той тича паралелно на тренировъчната писта. Нурми записва по-добро време от сънародника си Виле Ритола, който в крайна сметка печели златото, а в убийствената жега финишират едва 16 участника.

Само и единствено това странно решение на федерацията го лишава от още едно злато.

Той доказва своето, но истинското му изпитание започва два дни по-късно, когато в рамките на 7 дни той трябва да направи 8 състезания, включващи полуфинали и финали.

По това време Париж е ударен от ужасяваща гореща вълна и температурите не падат под 40 градуса. За Пааво Нурми обаче това не е никакъв проблем.

Той печели всяко едно състезание, завоювайки 5 златни медала. Финалите на 1500 и 5000 метра пък са в един и същи ден, само с два часа разлика помежду си.

Нурми печели без особени затруднения надпреварата на 1500 метра, набързо събира нещата си, а два часа по-късно завоюва титлата и на 5000 метра с инфарктна победа срещу сънародника си Виле Ритола, с когото изобщо не се харесват.

По време на този финал двама състезатели припадат от жегата и изтощение, но Нурми бяга сякаш му е първо състезание за деня.

Това е моментът, в който той се превръща в истинска световна сензация. В следващите години започва да прави турнета в САЩ, където цели градове се събират да гледат, как "Финландският фантом" участва в местния маратон.

Естествено, че го прави срещу сериозни за времето суми.

Въпреки това продължава да бие наред конкуренцията, но се насочва към доста по-дълги бягания, забравяйки дисциплините 1500 и 5000 метра.

Може би поради тази причина той остава със сребърните медали от Олимпиадата през 1928-а в Амстердам, но пък сбъдва голямата си цел. Печели титлата на 10 000 метра, което се оказва край на олимпийската му кариера.

Четири години по-късно, МОК не го допуска до игрите по подозрения, че е професионалист, а не аматьор. Макар самият Нурми да отрича, за никого не е тайна, че по това време той получава сериозни суми за участие в различни маратони.

Пааво остава един от най-успешните олимпийци със своите 9 златни и три сребърни медала от Олимпиада.

Използвайки славата и парите си, той прави редица инвестиции, които години по-късно го превръщат в един от най-богатите хора в Скандинавия.

Известен като основен дарител в "Зимната война" срещу Русия, филантроп и човекът, запалил олимпийския огън през 1952-а в Хелзинки, Пааво Нурми е личoнст с голяма диря в историята. За спорта завинаги остава легенда и един от най-успешните бегачи за всички времена.

Преди навлизането на еврото, той бе на банкнотата от 10 финландски марки. В родината му е страшно популярен и днес, един от спортните герои на страната. Днес нейните най-добри атлети се състезават върху сняг и лед или в автомобил. Но онзи изключителен бегач на средни и дълги разстояния никога няма да бъде забравен.

А преди век всички се смяха пренебрежително на момчето с хронометър в ръка.

Embed from Getty Images