17-11-2017 20-11-2018

Географията на българския футбол - от Мартиника до Узбекистан

Играчи от 105 държави са минали през първенството ни

11:10 | 25 юни 2019 | Редактор : Венислав Кирилов 8 2902 Колаж: Юлиян Илиев

Темата с чуждестранните футболисти е една от най-противоречивите в родния футбол.

Мненията по въпроса са разнопосочни. Мнозина смятат, че огромният брой легионери, които играят по родните терени, до голяма степен пречи на развитието на българските играчи. Доста хора си обясняват по този начин липсата на качествени наши състезатели, от което страда и националният тим.

Реално погледнато, в Първа лига едва 31,3 % от играчите са родени извън пределите на България. Това изобщо не е много на фона на останалите елитни европейски дивизии.

По този показател родният шампионат е в долната половина на таблицата. За пример, в челото са елитните първенства на Англия, Кипър, Португалия, Белгия и Гибралтар, които са съставени от над 60% чуждестранни играчи.

Може би проблемът в случая е качеството на тези вносни футболисти, което невинаги надвишава това на българските. Разбира се, има и доста изключения, но по стадионите доста често можем да чуем фразата: "Абе, този откъде го намерихме".

Отговорът е, че у нас са идвали играчи ... от къде ли не. Географията на чужденците в родния футбол е доста любопитна и широка, като почти няма регион в света, от който да не са долитали футболисти. С две думи - можем да напишем нов учебник по този предмет само с футболната ни география.

Ако се чудите каква е бройката на държавите, от които сме внесли играчи, тя е 105.

Като прибавим и българите, страните стават 106, което е повече от половината членки на ФИФА, които са 211.

Снимка: Bulphoto

За това кой е първият чужденец в родния футбол е трудно да се каже с точност. Според някои, това е Михаил Борисов. Съветски белогвардеец, който през 1922-а се установява в София и започва да играе в Левски. Впоследствие става и треньор на "сините" - първият на този пост, който получава заплата за работата си.

Други твърдят, че немският офицер Фридрих Клюд дебютира за столичния ФК 13 преди Борисов. По това време във варненският Тича (предшественик на Черно море), играе роденият в Албания италианец Егон Терцета. Той дори се издига до капитан на тима, а през 1925-а бележи един от головете срещу Левски във финала на първенството, с което става шампион.

Следват дълги години без чужденци във футбола ни. Такъв е Амедео Клева - италиански евреин, но пък той е роден в Плевен някъде през 20-те години. През 1942-а Клева също облича синята фланелка и записва 142 мача за тима, но кариерата му свършва, когато е обвинен в шпионаж и прекарва 1530 дни в затвора.

Големият бум на чужденците е в новата история на родния футбол, след 1989 г.

Крак повлича роденият на територията на днешна Армения, но етнически руснак - Сейран Осипов, който пристига в тима на Хебър (Пазарджик) и записва 7 мача, вкарва и гол в дебюта си срещу Локомотив (Пловдив). Случва се през лятото на 1989-а.

Снимка: Facebook

Последният, който разнообрази футболната ни география е Абдулах Имамо. Преди седмица националът на Коморските острови подписа с Черно море. Когато се появи в игра със зелено-белия екип през новия шампионат, той ще е играчът от 105-ата държава в родния футбол.

Коморските острови далеч не е единствената екзотична дестинация, чиито представител е играл у нас. Мавриций, Мартиника, Кюрасао, Мадагаскар, Монсерат и Екваториална Гвинея са само част от тях.

Най-много са бразилците, което едва ли изненадва някого. Страната е шампион по футболен износ, редом с Аржентина и държавите от бивша Югославия.

Броят на бразилците у нас стана 112 с подписа на вратаря Густаво Бусато с ЦСКА. Първи сред тях е Руджерио Перейра, който пристига в Славия през 1993-а, а игра още за шуменския Волов и петричкия Беласица.

Сред всички тях най-голяма звезда бе Марио Жардел. Двукратният носител на "Златната обувка" за голмайстор на Европа обаче пристигна в Черно море в края на кариерата си и доста напълнял. Изигра 8 мача, в които вкара само един гол. Но пък често бе забелязван из варненските заведения с огромната му усмивка.

Снимка: chernomorepfc.bg

Сред бразилците у нас №1 е Маркиньос (Беласица, ЦСКА, Локомотив-Сф, Пирин и Монтана), който изигра 244 мача в елита, записа 6 двубоя за националния тим.

Най-успешен пък е Марселиньо. Бе привлечен от втора дивизия в родината му, а днес е легенда - 218 мача и 8 поредни титли с Лудогорец. При това броят мачове ще продължи да се увеличава, а може би и този на трофеите.

Чужденецът с най-много мачове у нас пък е македонецът Ванчо Траянов с впечатляващата бройка от 338 двубоя в елита ни - единственият роден извън България преминал кота 300. Той направи впечатляващата бройка с екипите на Велбъжд, Локомотив (Пд), Черноморец и пернишкия Миньор. Стана шампион с "черно-белите" през 2004-а.

Снимка: Bulphoto

Ако върху картата на Европа зачертаем страните, чиито представители са играли у нас, то на хартията няма да остане почти нищо. Само "джуджетата" Андора, Гибралтар, Лихтенщайн, Сан Марино и Фарьорските острови са "непокътнати".

В България не са играли футболисти от Уелс и Северна Ирландия, но тези страни са отделни само на футболната карта, иначе са част от Великобритания.

Най-много са представителите на Сърбия - 55. В челото са играчи от съседките ни Румъния и Северна Македония, както Франция и Португалия.

Споменахме за страните-джуджета, но дори и две от тях влизат в нашия списък. Четирима малтийци пробваха късмета си у нас, както и двама играчи от Люксмебург. Нападателят Орелиен Жоаким бе част от ЦСКА през 2014-а, а година по-рано в Берое играеше Давид Каядо - етнически португалец, но гражданин на родния си Люксембург.

И докато разнообразието на европейски играчи може да се приеме за нормално, то у нас са гастролирали легионери от доста екзотични дестинации, като например - страните в Централна Азия, които не са особено популярни с добрия си футбол.

Файсал Шайестех от Афганистан има 10 мача за Етър, дори има и гол срещу Ботев (Враца).

Сред първите чужденци у нас пък са четирима представители на Киргизстан, които пристигат през 1992-а. Двама в Пирин, двама - в Хасково. Трима от тях си тръгват бързо, но Немаджан Закиров играе пет години у нас с екипите на Пирин и Велбъжд.

През тази зима в Левски пристигна Еркебулан Сейдахмет, с гръмкия прякор "Казахстанския Меси". Е, общото с аржентинския гений бе само прякорът му и той вече не е част от "сините". Преди две години във Верея играеше и сънароднкиът му Еркебулан Нургалиев. В Беласица игра узбекистанецът Февзи Давлетов.

Снимка: Bulphoto

Първият чужденец вдигнал титлата у нас след Терцера през 1925-а, е Игор Кислов - нападател на Етър, през 1991-а. Роден е в Донецк, но пък е национал на Туркменистан.

Преди месец Купата на България с екипа на Локомотив спечели таджикистанецът Парвиз Умарбаев. В Дунав преди три сезона пък играха сънародниците му Искандар Джалилов и Нурадин Давронов.

Снимка: БТА

Ако продължим още на изток, ще стигнем до южнокорееца Ли Хюн Сан, който има 6 мача за варненския Спартак преди десетилетие.

Свои представители има и Япония.

Кохеи Като играеше в Берое, а Дайсуке Акийоши и Дайсуке Матсуи в Славия. Популярният в родината му Матсуи (съпругата му е филмова суперзвезда) остави своята следа. Той бе човекът, който центрира за паметния автогол на Димитър Везалов, лишил Левски от титлата през 2013-а. Е, общо взето, с това се изчерпа приносът му в Славия.

Единственият регион, който не е имал представител у нас, е Австралия и Океания, но пък не бива да се изненадваме, ако скоро се появи играч от там.

От Индийския океан например, представителите са трима. Абел Анисе (Лудогорец) е от Мадагаскар. Играч с 249 мача в Първа лига, който преди два дни вкара истоическия първи гол за родината си на Купата на Африка.

Кевин Бру, който игра един сезон в Левски е национал на Мавриций, а вече споменахме за Абдулах Имамо от Коморските острови.

Силно присъствие се наблюдава и на играчи от Карибския басейн. Сивард Спрокел, който игра за ЦСКА и Ботев Пд, е роден в Кюрасао, национали на тази страна са още Дъстли Мюлдер и Джереми де Нойер, които носиха екипа на Левски.

Снимка: Bulphoto

Едва ли някой си спомня за играч на име Жан Амброуз, който има 10 мача за Локомотив (Горна Оряховица), и е национал на Хаити.

Докато играеше у нас, отборът му се бореше за оцеляване с Монтана, където на вратата бе Корин Брукс-Меаде, национал на Монсерат.

През 2002-а в Левски игра Брент Рахим от Тринидад и Тобаго, а като говорим за Карибите, не може да не споменем Матиас Курьор от Мартиника. Той е човекът, който донесе историческата Купа на България за Черно море през 2015-а (с победен гол срещу Левски).

Снимка: Facebook

За да преминем към Африка, нека си спомним, че в онзи мач срещу Левски, гол вкара и Бакари - национал на Гамбия.

Играчи от тази страна има в Първа лига и в момента. Голмайсторът на ЦСКА Али Соу, както и халфът на Етър Аласана Мане, са гамбийци.

Играчи от 32 африкански страни са играли у нас. Най-много са нигерийците - 19, което може би не е изненада. Държавата е голям футболен износител на играчи. Но пък следват представителите на Кабо Верде, които са 12. Сред водещите африкански страни, дали принос за колорита на футбола у нас, са Гана, Мароко и Тунис.

Из родните терени сме гледали играчи от страни като Мозамбик, Бенин, Централно африканската република, Кения, дори и футболист от Чад. Името му е Азрак Махамат и през сезон 2012-2013 записа 16 мача за Етър.

В началото на онзи сезон в ЦСКА пристигна нападателят Иван Боладо от Екваториална Гвинея. Той обаче получи тежка контузия в първия кръг и българското му приключение свърши.

Оставаме в сезон 2012-2013 г., когато Серж Нюаджи от Того реши вечното дерби в полза на ЦСКА (1:0), а това бе първият му гол в професионалния футбол изобщо.

Няколко месеца след звездния миг на Нюаджи, за Етър игра Сюлейман Фула от Сиера Леоне. В дебюта му срещу Пирин (Гоце Делчев), в състава на "болярите" имаше играчи от Чад, Афганистан, Турция, Белгия, Финландия, Норвегия, Швеция, Кабо Верде, Полша, Сърбия и Франция. Единствените българи в групата бяха Любомир Любенов и Дормушали Саидходжа.

Виж още Българската футболна връзка с Черния континент (галерия)

Разбира се, сред африканците има и много играчи, оставили сериозна следа в родния футбол.

Близкия изток също има своята история в нашия футбол, макар и скромна. Осама Рашид от Ирак има 5 мача за пловдивския Локомотив. Том Машаров и Ели Зизов са израелци с български корени.

Самир Аяс, който е роден в София, наскоро пък избра да играе за националния тим на Ливан, като дори участва в Купата на Азия. В тази страна е роден и талантът Ияд Хамуд, който дебютира на 15-годишна възраст в пловдивското дерби. В момента е част от английския Шефийлд Уензди и юношеският тим на България.

Пловдивчанинът Дани Кики имаше няколко предложения от сирийския национален тим, но ги отклоняваше.

Най-колоритният представител на Близкия изток обаче е Хюсеин Сюлеймани. Играч със 138 мача за Саудитска Арабия и три Мондиала зад гърба си. Той пристигна във Верея на 40-годишна възраст. Изигра 13 мача, а в даден момент дори плащаше заплатите на съотборниците си от собствения джоб, защото клубът го бе закъсал финансово.

В нашето "пътешествие" не можем да пропуснем и Южна Америка. Споменахме за 112-те бразилци, аржентинците пък са 19, последният от тях се казва Франко Мазурек и пристигна в Левски преди седмица.

Силно представителство има и Колумбия. Един от първите чужденци след 1989-а е Бернардо Редин, който пристига в ЦСКА през февруари 1991 г. като част от колумбийския национален тим на Мондиал 1990 няколко месеца по-рано. Той се оказа и първият тъмнокож футболист по родните терени. Остана в историята с гол в последната минута на вечното дерби (1:1).

Десетилетие по-късно на "Българска армия" пристига друг национал на тази страна - Хамилтон Рикард. Всички помним и Данило Асприля от Литекс, който безспорно е сред най-добрите чужденци играли у нас.

Снимка: Facebook

От тази част на света единствено Боливия няма представител в родния футбол. Но не е изключено скоро и боливиец да видим да позира с фланелката на някой български тим. Защо не?

Убедихте се, че географията на родната Първа лига е доста разнообразна. Може да се каже, че играчи от половината свят са минали през нашите терени.

Любопитното е, че няма представители на 7 от 10-те най-населени страни. Българските футболни фенове не са имали удоовлствието да гледат у нас играчи от Китай, Индия, САЩ, Индонезия, Пакистан, Бангладеш и Мексико.

Лека поправка: Индиец дойде в ЦСКА под наем от Керала Бластърс през 2015 г., и то не кой да е - Ренеди Сингх носеше в родината си прякор Индийският Бекъм. Не изигра нито минута и си тръгна няколко месеца след това.

Никога не е късно и още държави да се включат в картата на "великите географски открития" на българските отбори. А и в момента трансферният прозорец е своя разгар. Въпрос на време е да видим чужденец, представител на 106-а държава, в родното първенство.

И дори да е Фиджи, Вануату или Пакистан, може ли това да ни изненада?

ИЗБРАНО