Да има тенис турнир в България от веригата на ATP изглеждаше като неизпълнима цел преди десетина години, но днес феновете очакват шесто поредно издание. За съжаление този път на трибуните няма да ги има самите тях - немалкото хора у нас, които обожават тази игра и в миналите години с огромно желание отиваха в "Арена Армеец", за да гледат тенис на най-високо ниво. Но турнирът ще си го има - от неделя, 26 септември, той започва в столицата, отново с много силно участие на елитни играчи.

Историята

Sofia Open започна през 2016-а като изцяло нова надпревара във веригата и съмненията дали ще се запази в календара бяха големи. Българската федерация, работещите по организацията и интересът на феновете направиха така, че турнирът да се съхрани въпреки трудностите. През изминалите пет издания станахме свидетели на страхотни битки, изненадващи шампиони и най-важното - успяхме да гледаме на живо някои от най-големите звезди в мъжкия тенис.

Към трофея се стремиха играчи като Григор Димитров, Даниил Медведев, Доминик Тийм, Стефанос Циципас, Давид Гофен, Гаел Монфис, трикратният шампион в Големия шлем Стан Вавринка, както и носителят на званието "шампион на US Open" - Марин Чилич.

Да се гледат такива фигури на живо в "Арена Армеец" бе не само страхотна привилегия за българския зрител, но и вдъхновение за стотиците деца в страната, които искат да следват техния път.

Привилегията обаче не бе само за организаторите и наблюдателите. Оказа се, че триумфът за шампионите на турнира бе много по-важен от просто една титла в категория ATP 250.

Повечето от тях получиха безценен импулс, който им донесе бъдеще успехи.

Нека си припомним петимата шампиони на Sofia Open - как стигнаха до титлата и как им се отрази спечелването й.

2016 година - първият шампион е от Испания

Дебютното издание на Sofia Open бе особено вълнуващо, тъй като досега тенис на такова ниво в България бяхме гледали само чрез женската надпревара "турнирът на шампионките" между 2012-а и 2014-а.

Като първи поставен бе испанецът Роберто Баутиста- Агут, който имаше предимството да почива в първия кръг. Останалите високо поставени играчи на турнира бяха хора като Виктор Троицки, Гилермо Гарсия-Лопес, Андреас Сепи, Филип Колшрайбер, Адриан Маранино и т.н.

В крайна сметка лидерът в схемата Баутиста-Агут стигна до трофея, като трябваше да играе само три мача заради отказване не Филип Крайнович във втория кръг. Победи над Манарино, Жил Мюлер и Троицки на финала бяха достатъчни за четвъртата му титла в кариерата и едва втора на твърди кортове.

Преди това испанецът бе триумфирал в Хертогенбош и Шутгарт през 2014-а, а през въпросната 2016-а спечели първата си титла на твърдо в Оуклънд. След триумфа в София Баутиста-Агут имаше още три силни сезона, в които спечели нови пет титли. Всичките от тях дойдоха на твърди кортове.

Испанецът бе току-що влязъл в топ 20 на ранглистата през февруари 2016-а, когато триумфира в София. Днес е утвърден играч от елита, почти не е излизал от 20-ицата и репутацията му е като на водещ тенисист.

2017 година - най-голямата еуфория в българската тенис история

Онзи сезон беше нещо специално за българските тенис фенове и ако не видим някакви грандиозни успехи, сигурно ще се помни още поне 30 години.

През 2017-а Григор Димитров успя да развие потенциала си в пълна сила и да покаже защо е считан за един от най-талантливите играчи от цяла една генерация. В онази година той успя да завоюва четири трофея, сред които и финалния турнир в Лондон, който го изстреля до №3 в световната ранглиста. Импулсът за успеха дойде в началото на сезона, когато успя да триумфира на турнира в Бризбън и на този в София. В първите месеци на 2017-а той влезе в топ 20, а в края на сезона бе трети в света - нечувано и все още изглеждащо като някакъв сън.

Еуфорията в страната ни бе огромна и участието на Димитров на домашния турнир се превърна в основна тема на разговор дори и за хора, които не се интересуват от тенис. Българинът бе поставен като трети в схемата, като над него в ранглистата бяха само добрите му приятели Доминик Тийм и Давид Гофен. Тук бяха още защитаващият титлата си Баутиста-Агут, Жил Мюлер, Мартин Клижан и Троицки.

Пътят на Григор към титлата мина през един труден мач. Той бе още в началото срещу поляка Йежи Янович, когато българинът се спаси от провала благодарение на проява на характер и подкрепата на публиката, с която постигна обрат. Последваха лесни победи в два сета над Троицки, Николоз Басилашвили и Гофен на финала.

Голямата еуфория, пълната зала и вълната от позитивна енергия, набрана в София, тласна Гришо към още успехи до края на годината, която за съжаление се оказа последната му по-успешна в ATP тура. За съжаление той не е играл на Sofia Open от онзи турнир с титлата.

2018 година - изненадващият финал и шампион

Третото поредно издание на надпреварата мина под знака на неочакваните резултати. Григор този път го нямаше заради контузия, но емоциите донесе големият Стан Вавринка, който дойде като първи поставен в схемата.

Тук бяха още Манарино, Мюлер, Колшрайбер, Троицки, Жоао Соуса и Евгени Донской. Всички погледи бяха приковани към Вавринка, който трябваше да възроди кариерата си в София със спечелване на титлата.

Славата обаче бе за двама играчи, които влязоха с нулеви очаквания на турнира - босненеца Мирза Башич и румънеца Мариус Копил.

Първият отстрани Вавринка на полуфиналите и след това драматично се справи с втория на финала. Така като №129 в света Башич спечели първата си титла в кариерата и за първи път си осигури място в топ 100 на световната ранглиста.

До края на годината той успя да го задържи, но така и не спечели нов трофей. Към момента 30-годишният Башич е №271 в света.

2019 година - колоритният Медведев показа, че е машина за трофеи

През 2019-а селекцията от играчи на Sofia Open бе може би най-силната от всички издания на турнира.

Водач на схемата бе руснакът Карен Хачанов, а компания му правеха Стефанос Циципас, Даниил Медведев, Баутиста-Агут, Басилашвили, Фернандо Вердаско, Гаел Монфис и Андреас Сепи. Да се чуди човек как организаторите успяха да съберат такива имена в турнир от категория 250.

При такова съзвездие бе трудно да се предвиди кой ще е шампион и очакванията за много качествен тенис се оправдаха.

В крайна сметка трофеят отиде при един от големите фаворити - Даниил Медведев. През 2018-а руснакът вече бе спечелил три титли - в Сидни, в Уинстън-Сейлъм и в Токио.

2019-а се оказа първата му истински силна година и тя започна с радостта в София. В българската столица Даниил победи последователно Робин Хаасе, Мартин Клижан, Гаел Монфис и на финала Мартон Фучович в три сета.

Във финалния мач зрителите станаха свидетели на изключително куриозен момент, когато телефонът на руснака се развъня в сака му и се оказа, че той е забравил да изключи аларма.

След триумфа в София Медведев спечели още Мастърсите в Синсинати и Шанхай, както и домашния му турнир в Санкт Петербург. Софийската титла бе четвъртата му в кариерата, а към днешна дата вече има 13. Последната от тях триумфът на US Open, а в момента няма по-актуален играч от него в тура (№2 в ранглистата след Джокович).

2020 година - младият Яник винаги ще помни първата си тила

Последното издание на Sofia Open трябваше да се проведе през ноември заради сложната пандемична обстановка и разбъркания календар в мъжкия тенис.

Това не попречи на няколко други звезди да дебютират в надпреварата. Един от тях бе водачът в схемата Денис Шаповалов, както и сънародникът му Феликс Оже-Алиасим. Поставени бяха още Алекс Де Минор, Ян-Ленард Щруф, Адриан Манарино, Джон Милман, Николоз Басилашвили и Марин Чилич.

Всичките тези добре познати фигури обаче бяха засенчени от една изгряваща млада звезда - италианецът Яник Синер.

Роденият в Сан Кандидо талант, едва на 19 години спечели първата си титла в ATP след победи над Мартон Фучович, Марк-Андреа Хуслер, Алекс Де Минор, Адриан Манарино и Васек Поспишил на финала.

Талантът на Синер не бе изненада, но както ще ви каже всеки професионален тенисист - първата титла е най-трудна. Тя му даде нужният импулс за тази година и италианецът успя да спечели още два трофея - във Вашингтон и в Мелбърн.

Яник е вече утвърден играч от топ 20 (№14 в момента), чука на вратата на топ 10, а след няколко дни отново ще имаме удоволствието да го гледаме в София на шестото издание на надпреварата у нас.