По време на игрите в Токио ще видим 11 238 от 205 страни, но и един отбор, който няма свой флаг, химн, или държава, която да представлява.

И тук не говорим за изтърпяващата наказание Русия. Атлетите на тази страна може и да не чуят химна си при златен медал, но поне са там, за да представляват своята родина, всеки ги приема като руски спортисти, въпреки наказанието.

Различен обаче случаят с отбора на бежанците, който обединява атлети от различен произход, с различни истории и минало, а общото между тях е, че в даден етап са избягали от родината си, получавайки статут на бежанци в друга страна.

За първи път такъв отбор се появи в Рио, когато 10 бежанци развяха гордо олимпийския флаг. Сега в Токио бройката им е 29, като ще ги видим в 12 вида спорт.

Разликата този път е, че тези атлети, които не са членове на никоя федерация, получиха доста сериозно финансиране от МОК и шанс да проведат сериозна олимпийска подготовка в Катар.

Това са 28 атлети от Азия, Африка и един от Южна Америка, които ще бъдат част от най-шарения тим на тази Олимпиада.

А отборът наистина е шарен, защото виждаме атлети от най-различни страни с най-различни любопитни и доста тежки истории.

Най-много са родените в Сирия - 9. Има петима бежанци от Иран, четири от Южен Судан, три от Афганистан, двама от Еритрея, както и по един представител на Камерун, Конго, ДР Конго, Судан, Ирак и Венецуела.

Колоритният боксьор Елдрик Села Родригес е венецуелец, но преди 7 години бяга от режима на Мадуро. По думите му той използва сал, за да премине 15-те километра от крайбрежието на Венецуела до това на Тринидад и Тобаго.

На Карибския остров той получава статут на бежанец и продължава да тренира и да се подготвя там, за да се добере и до олимпийска квота.

В тима виждаме бронзовата медалистка от Рио - Кимиа Ализадех, който донесе бронз на Иран в таекуондото, но заради критиките си към режима в страната, й бе забранено да участва в Токио.

Заради това 23-годишното момиче избяга нелегално от родината и получи стату в Германия, където продължи спортната си кариера. Тя ще играе без флаг и родина в Токио, но сподели, че ако отново спечели медал, ще развее гордо иранското знаме, за да насочи вниманието на света към случващото се у дома.

Там е плувкинята Юсра Мардини, чийто дом в Дамаск е разрушен през 2012-а, повечето й близки загиват.

Тогава 14-годишната плувкиня тръгва със сестра си пеша към ливанската граница, където успява да премине. В последствие се качва на лодка с 18 други мигранти стига до Гърция, след което следва голямото ходене до Германия.

В този отбор е Пополе Мисенга от Демократична Република Конго, който научава, че почти цялото му село е избито през 2013-а, докато е на юношеско първенство по джудо в Бразилия.

Младежът решава изобщо да не се прибира у дома, като впоследтвие получава статут на бежанец в южноамериканската страна.

Спринтьорът Дориан Келетела пък вижда как застрелват родители му, когато е на 16. Той е пощаден от бунтовниците в страната, но веднага с други младежи бяга към Европа, където след година и половина живот в бежански лагер, получава статут от Португалия.

В този отбор е джудистът Джавад Махджуб от Иран, който доби популярност по време на игрите през 2012-а, когато му бе забранено да излезе в схватка с израелски опонент. Министърът на спорта на Иран заяви, че подобен мач ще урони престижа на иранския народ.

Няколко месеца след случката, Махджуб ибяга в Канада и обяви несъгласието си с това нещо, а пътят му обратно към Иран при този режим бе тотално замразен.

Колоездачът Ахмад Вайс от Алепо пък избяга в Швейцария, а няколко седмици по-късно бе обвинен от властите си в родината за държавна измяна. Според тях, той е действал като шионин на западни страни.

Изобщо, все спортисти с доста любопитни истории, а общото между всички тях е, че са били принудени да напуснат родните си страни заради въоръжен конфликт.

Любопитно е, че страната Сирия ще бъде представена от 6 олимпийци, а сирийците в бежанския отбор са 9. Същото е с Южен Судан, който има двама представители на игрите, както и четирима такива в бежанския тим.

Факт е, че въпреки сериозните трудности в животите си, всеки един от тези 29 спортисти е намерил начин да продължи своята професионална спортна кариера, а след дни ще излязат пред погледите на целия свят по време на официалната церемония в Токио.