Българският национален отбор по футбол е в един от най-тежките си периоди с изравнен антирекорд от поредни мачове без победа. Като изключим първата половина на миналия век, когато играта все още проправя своя път у нас, то изминалите 365 дни са сред най-тежките. В тях "лъвовете" не постигнаха нито една победа.

Днес от 21:45 ч на Националния стадион "Васил Левски" гостува полуфиналистът от последния Мондиал - Англия. Може би най-неприятния за нас съперник, защото никога не сме го побеждавали, а изгледите това да се промени тази вече не са особено големи.

Ясно е, че сме тотален аутсайдер. Не се вижда с как и с какви футболни средства можем да спрем Англия, но в историята на родния национален тим не липсват големите сензации, сътворени именно от нас. Случвало се е светът да ни отписва, а ние да го шокираме с някой славен резултат.

ВИЖТЕ ПАМЕТНИ ПОБЕДИ НА БЪЛГАРИЯ, ШОКИРАЛИ СВЕТА - В ГАЛЕРИЯТА>>>

Разбира се, важно уточнение е, че в не един от тези случаи, българският тим е бил доста силен. Но все пак - аутсайдер в мачовете. Ето някои от тях.

1961 г. - Първото класиране на голям форум

Първият проблясък на българския футбол идва в края на 1961-ва, с първото ни класиране на голям футболен форум. Фаворитът Франция пристига на "Васил Левски" и се нуждае от точка, която не би трябвало да има проблем да спечели.

Няколко месеца по-рано "петлите" ни разбиват в парижкото предградие Коломб с 3:0, изпускат още доста положения, което ни спасява от срамен разгром.

Мачът в София не блести с футболни достойнства, а минута преди края резултатът е 0:0, което праща Франция на Мондиала в Чили. Тогава обаче Кирил Ракаров подава към Христо Илиев - Патрата от фаул и той бележи победния гол в мача.

По това време не се гледа головата разлика и ФИФА насрочва решителен мач на "Сан Сиро" в Милано месец по-късно. Всички отписват България. Няма ги пълните трибуни на "Васил Левски", на стадиона има 35 000 фенове, над половианта от тях французи, а другите местни жители.

Гол на Димитър Якимов в 47 минута обаче шокира всички, а България отново печели с 1:0, което се приема като огромна сензация в цяла Европа. Резултатът е водеща новина из целия континент, а това е и първият случай, когато България се прочува със своя футбол.

1962-63 г. и убитите португалски амбиции

Година след победите над Франция, жребият за евроквалификациите ни изправя срещу предвиождания от Еузебио тим на Португалия.

Очакванията към "мореплавателите" - един от най-силните отбори по това време, са големи. Мачът в София започва чудесно за гостите и Еузебио демонстрира класата си. Вкарва гол и е просто неудържим. След 65 минути игра Португалия е напред в резултата, но тогава идва моментът и на нашата деветка - Гунди. Той вкарва два гола, а в последните минути Тодор Диев добавя още един, за победа с 3:1.

Въпреки това, в Португалия не правят трагедии, уверени са, че ще ни разкъсат в реванша. Не са далеч от истината, защото след 50 минути в Лисабон резултатът е 3:0. Домакинтие изпускат още няколко шанса, за да бъдат попарени от Христо Илиев - Патрата в 83-ата минута. Той отново се оказва герой за България и праща сблъсъка в трети решителен мач.

Той се играе на "Олимпико" в Рим, а Италия отново се оказва щастливо място за тима ни. Бием Португалия с 1:0, като го правим отново драматично. Две минути преди Георги Аспарухов - Гунди бележи и България елиминира "мореплавателите".

За съжаление Франция ни изхвърля на последното стъпало преди Евро 64. Бием ги с 1:0 в София, което отново е сензация, но в Париж резултатът е 3:1. Вкарват ни два гола в последните 10 минути - съдбата ни го връща.

Епопеята във Флоренция

През 60-те Италия е едно от най-щастливите места за българския футбол. Бием Франция в Милано, Портъгалия в Рим, а на 29 декември 1965-а идва ред да превземем Флоренция.

Завършваме групата си с равни точки с Белгия и решителният сблъсък за Мондиал 1966 е на "Комунале" във Флоренция. Само два месеца по-рано България записва един от най-срамните си резултати и губи с 0:5 в Белгия.

Именно заради този резултат сме големият аутсайдер, но Гунди отнова смайва света, при това в рамките на минута.

Той вкарва два гола и след 20 минути игра България има комфортна преднина. 15 минути преди края Иван Вуцов прави мача интересен с първия си автогол за България, но не и последен. Това обаче не се оказва фатално и родният национален тим се класира за Мондиала в Англия, като отново попада на челните страници на европейската преса.

1967 г. - Отново разплакваме Еузебио

Жребият за Евро 68 ни праща в тежка група. Заедно сме с третите от изминалия Мондиал - Португалия, както и с отборите на Норвегия и Швеция.

Бъглария обаче бие с 2:0 в Стокхолм - за първи и последен път. Бием шведите и в София, записаваме победа и равен с Норвегия.

Така идват решителните битки с големия фаворит Португалия. Мачове в София и Лисабон, като преднината в 2 точки в нача полза, при система от два пункта за успех.

Еузебио и компания не трябва да губят, но Динко Дерменджиев ги разплаква. 1:0 в София и България отново попарва мечтите на Португалия за Европейско първенство.

Вече е ясно, че се класираме напред, но във втория мач "мореплавателите" са амбицирани да ни разгромят. Това не се случва, удъежаме 0:0, за да спечелим групата без поражение.

За съжаление така щастливата до този момент Италия ни лишава от Евро 1968. Бием ги с 3:2 в София, но губим с 0:2 в Неапол.

Отказваме Франция от Евро 1972

Макар да не пропускаме Мондиалите, първенствата на Стария континент продължават да са непристъпна за нас територия.

Така е и през 1972-а, когато рано губим шансовете в група с Унгария, Франция и Норвегия.

Заключителният мач обаче е в София срещу "петлите". Ние излизаме само за честта си, докато те се нуждаят от победа за класиране.

Не успяват, София отново се оказва ужасно място за французите. Петър Жеков и Начко Михайлов вкарват за 2:0, а в края Бернар Бланше оформя крайното 2:1. България ликува със славната победа, а Унгария ни изпраща благодарствени съобщения.

13 октомври 1973 г. - отказваме Еузебио от националния тим

В кралификациите за Евро 1964 го разочароваме, в тези за евро 1970 го разплакваме, а през 1973-а направо отказваме Еузебио от националния тим на Португалия.

По пътя към Мондиал 1974 пак сме в група с познатата Португалия, както и Северна Ирландия (с Джордж Бест) и Кипър. В София сме безгрешни. Бием северноирландците, бием и Португали - отново. 2:1 с голове на Георги Денев и Христо Бонев. Разбиваме Кипърците 4:0 навън, правим равен в Белфаст, но това прави и Португалия.

Идва решителният мач на 13 октомври. В Лисабон е истинска еуфория, вече България трябва да падне, не може да има ново разочарование.

Куарешма открива в началото на втората част - трибуните ликуат. Христо Бонев обаче бързо ги смълчава. Два негови гола водят до пълен обрат, а домакините не вярват на случващото се. Дори и Еузебио е безпомощен.

В последната минута Симоеш вкарва за 2:2, но това е малка утеха, България отново шокира Португалия. Това е и последният мач за Еузебио с националната фланелка.

Макар португалците все още да имат теоритични шансове, той отказва да играе в домакинството със Северна Ирландия, което завършва 1:1 и обезсмисля нашия мач с Кипър. Все пак го печелим с 2:0 и отиваме на четвърти пореден Мондиал - нещо немислимо в наши дни.

2 май 1985 - Европейският шампион на колене в София

През 1985-а България взима първия скалп на действащ шампион. Франция и Мишел Платини с европейската корона на главата си пристигат у нас. Квалификационната група за Мондиал 1986 е ужасяваща. Освен "петлите", там са Югославия и ГДР.

Месец след победата си над немците (1:0) в София, България поваля и Франция. Пред препълнения "Васил Левски" бие с 2:0 - голове на Георги Димитров и Наско Сираков, а европейският шампион е на колене. Победата отеква в цяла Европа, французите не могат да повярват - те са супер отбор в онзи момент.

Това е огромна крачка към Мондиала. Последната е направена с нова гръмка победа - 2:1 над Югославия с два гола на Пламен Гетов и след 12 години пауза (по това време изглеждат много), България отново е на Световно първенство. Там все пак отива и Франция, но доста по-трудно от очакваното и след поредно разочарование, нанесено им от храбрите български "лъвове".

17.10.1990 - Изненадваща класика над Румъния

България остава далеч от класиране на Евро 1992, но през есента на 1990-а това не се знае. Румънците пък влизат в квалификациите като супер фаворит в групата - стигнали са осминафинал на Мондиал 1990 и са отбор, пълен със звезди - европейски шампиони със Стяуа от 4 години по-рано. Но на стадион "Генча" нашите правят знаменит мач, а сме отбор с много променен облик и млади играчи.

Два гола вкарва Николай Тодоров, който влиза като резерва. Първото попадение е на Наско Сираков, а Христо Стоичков прави знаменит мач, въпреки че цял мач е освиркван от румънските фенове. 3:0 за България, което после се оказва фатално за северните съседи. Те трябва да бият в София - мач, около който наскоро се разшумя със скандални разкрития в книгата на Корнел Дину, но правим 1:1 и  румънците гледат Евро 92 като нас. Пред телевизора.

Чудото от "Парк де пренс"

Естествено, когато говорим за успехи на България, няма как да не стигнем до онази ноемврийска нощ в Париж. 17 ноември 1993-а остава най-паметната дата, без нея нямаше да има САЩ 94. Без съмнение, на следващото утро, най-важната спортна новина по света е била победата на България, пратила извън Мондиала голямата сила Франция.

Голът на Емил Костадинов в последната секунда за 2:1 е може би най-известният български гол. И със сигурност най-важният.

Дори тези, които не са били родени или са били малки деца по това време, го познават до болка. Грешката на Жинола, пасът на Любо Пенев, мощният удар на Емо Костадинов и разбира се - "Господ е Българин". По ирония на съдбата, Франция плаче отново след среща с България, както през 60-те и 80-те.

За този мач е говорено, писано, разказвано.

Епопеята САЩ 94

Без гола на Костадинов нямаше да се достигне и до родния футболен връх - Световното първенство в САЩ през 1994-а.

Достигнатият полуфинал е една от големите сензации на световния футбол. Да биеш в един мач се случва, дори като аутсайдер. Но полуфинал на Мондиал не се достига случайно.

Да, тогава в състава си имаме Стоичков, Балъков, Костадинов, Сираков, Михайлов и още играчи на европейско ниво, но никой не ни слага в толкова сериозни сметки. Особено след ужасното начало и загубата от Нигерия с 0:3.

По пътя към полуфинала обаче България взима склаповете на финалистите от последния Мондиал - Аржентина и Германия. Именно това са двата големи мача от онова американско лято. Да, победата над Гърция е историческа, но до голяма степен - очаквана.

Мексико бием на дузпи, а и "ацтеките" не са голяма футболна сила.

Големите ни моменти обаче идва с Аржентина и най-вече Германия. Два дни, в който България бе отписана, но шокира света на футбола. Малко като днешната ситуация, макар и не съвсем. Тогава имахме звезди, днес... Друга тема.

Да пратиш в несвяст германците от 0:2 до 3:2

На Мондиала в САЩ обръщаме Германия в последните 15 минути, намирайки място сред най-добрите в света. Чудо е, че правиш обрат над Германия, при това в последнтие минути на четвъртфинал на Световно първенство.

Не са много отборите, които някога са го постигали в историята си, но ние го правим два пъти за година, като при случай е още по-впечатляващ като резултат. Защото година след Мондиала в Щатите, идва вероятно най-паметният като игра мач на онзи златен отбор.

В квалификациите за Евро 96 Бундестима ни повежда с 2:0 в София през първата част, връщаме късно един гол и на почивката, под дъжда на "Васил Левски", губим с 1:2. През втората обаче ги разпиляваме.

Стоичков вкарва два гола от дузпи, Костадинов влиза като резерва и бележи победното попадение - България обръща великата Германия от 0:2 до 3:2. Незабравима вечер за 70 000 на стадиона и няколко милиона пред телевизорите.

Трифон "освободи" руснаците от Световното

На 10 септември 1997 г. България празнуваше последното си засега класиране на Мондиал. Големият Трифон Иванов се стрелна в наказателното поле, Стоичков му вдигна с външен фалц топката и - 1:0! Русия, срещу която бе този решаващ мач в София, бе големият фаворит в групата. С победата обаче ги пратихме на бараж, а там италианците не им дадоха шанс. Велика вечер!

Свалихме бъдещия шампион на земята

Макар и в контрола, победата ни над Португалия с 1:0 през 2016-а, си е повод за гордост, особено в тези тежки времена за родния футбол.

Успехът е още по-специален, защото три месеца след онзи мач в Лейриа, "мореплавателите" вдигнаха Европейската титла насред Париж.

В състава на тима бе Кристиано Роналдо, отчаян от страхотните намеси на Владислав Стоянов, включително и спасяване от дузпа. Победният гол пък вкарва Марселиньо - дебютант за България в този мач. Това остава и една от последнтие ни победи над силен европейски тим, макар и само в контрола.

Холандци и шведи си тръгнаха с наведени глави от София

България започна квалификациите за Мондиала в Русия 2018 без никакви надежди за класиране. В група с Франция, Холандия и Швеция, това изглеждаше немислимо. Воденият от Петър Хубчев роден тим обаче се представи достойно, като записа две значими победи над силни европейски отбори.

Първата бе с 2:0 над Холандия. За 20 минути Спас Делев вкара два гола, разпилявайки дебютиращия в този мач Матайс де Лихт - смятан за един от най-добрите бранители днес. Именно фиаското на "лалетата" в София ги лиши от място на Мондиала, което си е огромна трагедия за подобна футболна сила.

Пет месеца по-късно разочаровахме и традиционно ужасния съперник за нас Швеция. Бихме ги изненадващо с 3:2 в София, слагайки край на 50-годишната прокоба срещу този съперник.

Няколко месеца след този мач, шведите играха четвъртфинал на Мондиала, което само по себе си показва, колко значим е този успех. За съжаление след него, поводите ни за радост не са много. Победите се броят на пръстите на едната ръка, като далеч не са срещу силни европейски тимове.

Едва ли подобно нещо ще се случи тази вечер, но през годините отборът на България е доказал, че може да сътворява сензации.

Можем ли пак да шокираме света на футбола, напук на прогнозите?

ВИЖТЕ ПАМЕТНИ ПОБЕДИ НА БЪЛГАРИЯ, ШОКИРАЛИ СВЕТА - В ГАЛЕРИЯТА>>>